Решение № 5 от 09.01.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 336/2022
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 09.01.2023
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Стоян Атанасов Германов
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500336 по описа за 2022 година
Производство по чл.247 ГПК.
От ответника П.Р.Б. е подадена молба вх.№9549/05.12.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело Решение №161/17.10.2022г., изразяваща се в несъответствие между записаната в диспозитива на същото начална дата на дължимост на законната лихва върху присъденото на ищеца М. Л. обезщетение, с посочената такава в мотивната част. Поддържа се, че вместо правилната начална дата – 13.06.2019г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), която въззивният е приел в мотивите си, в диспозитива на въззивното решение погрешно е посочена датата - 13.01.2019г.
В законния срок, от ищцата Л. е депозиран отговор по молбата по чл.247 ГПК, с който се изразява становище за основателност на същата.
Пловдивският апелативен съд намира, че молбата по чл.247, ал.1 ГПК е допустима и изхожда от легитимирана страна. По същество, молбата се явява основателна, по следните съображения:
В мотивите на въззивното решение, съдът е посочил недвусмислено, 1 ч е върху присъденото на ищеца М. Л. обезщетение от 25000 лв се следва и законната лихва за забава, считано от 13.06.2019г. (датата на окончателното решение на ВКС), до окончателното изплащане на дължимата. В този смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, поради което и въззивната инстанция е посочила в мотивите си, че първоинстанционното решение ще се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Така изразената воля на въззивната инстанция относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение обаче е намерила погрешно отражение в диспозитива на решението, в който, вместо правилната начална дата – 13.06.2019г. (датата на влизане в сила на решението на оправдателната присъда), погрешно е посочена датата 13.01.2019г. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК, като в диспозитива на Решение №161/17.10.2022г. по в.гр. дело №336/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд, след: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа на Смолянския окръжен съд за 2021 г., в обжалваната част, с която се осъжда П.Р.Б., Булстат:..., представлявана от главния прокурор И. Г. да заплати на М. Д.
Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“№27 сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психоемоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и душевен дискомфорт, вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД №61/2018год. на Смолянски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от..“, вместо:
13.01.2019г., да се чете: 13.06.2019г.
Водим от горното и на основание чл.247, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №161/17.10.2022г. по в.гр. дело №336/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в диспозитива на което, след: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2
72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа на Смолянския окръжен съд за 2021 г., в обжалваната част, с която се осъжда П.Р.Б., Булстат:..., представлявана от главния прокурор И. Г. да заплати на М. Д.
Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“№27 сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психоемоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и душевен дискомфорт, вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД №61/2018год. на Смолянски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от..“, вместо:
13.01.2019г., да се чете: 13.06.2019г..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3