Решение № 162 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100509149 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15062/22.12.2022 г. на СРС, 35 с - в по гр. д. № 23145/2022 г., поправено с решение № 9118/31.05.2023 г. по същото дело, е отхвърлен изцяло предявения от С. И. Д., ЕГН **********, срещу В. И. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., частичен иск от общо 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.05.2017 г. до датата на окончателното изплащане на сумата и ищецът е осъден за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца С. И. Д., в която се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. Сочи, че СРС не е взел предвид, че претенцията на ищеца не съдържа твърдение за злоупотреба с право от страна на ответника.

Първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест в доклада по делото по смисъла на чл. 146 ГПК и въз основа на твърденията в исковата молба, като по този начин е възпрепятствал правото му на защита чрез събиране и представяне на доказателства.

Поддържа, че съгласно съдебната практика наведеното в исковата молба общо оплакване за противоправно поведение не представлява твърдение за конкретни факти, съставляващи злоупотреба с права. Излага подробни съображения, че съдът няма право да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, респективно не са го сторили своевременно. Счита, че в случая съдът се е произнесъл свръхпетитум. Поддържа, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената - връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Излага съображения, че крайният съдебен акт е неясен, противоречив, съдържа взаимно изключващи се твърдения, поради което е налице липса на воля. Сочи, че изложените правни аргументи от 1 първоинстанционния съд са в такава степен неясни и некореспондиращи с претенциите на ищеца и ответника, че на практика се приравняват на липса на мотиви. Моли решението да се прогласи нищожно, като постановено при липса на ясна воля и делото да се върне за постановяване на ново решение, алтернативно, моли да си прогласи решението за недопустимо, да се обезсили и да се върне делото на СРС за ново разглеждане или да се отмени решението като неправилно. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - въззиваема страна В. И. К., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено както с материалния закон и събраните доказателства в тяхната цялост. В съответствие с чл. 146 ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК е изготвен доклад на делото, в който са изложени всички обстоятелствата твръдени от страните, от които произтичат претендираните права на ищеца и възраженията на ответника. В проекта за доклад са възпроизведени твърденията на двете страни, които са дали основание на съда правилно да квалифицира правилно иска по чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца вреди от противоправни действия. Съдът е указал на ищеца кои обстоятелства трябва да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, включително е посочил елементите от фактическия състав на деликта. Поддържа, че в пълно съответствие с ГПК СРС се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е посочил кои доказателствени искания уважава и кои не и по какви съображения. Претенцията се основава на действията му по подаване на тъжба срещу ищеца, от които действия в исковата молба се поддържа, че на ищеца са причинили неимуществени вреди. Във въззивна жалба ищецът не сочи по какъв друг иск е следвало да се произнесе СРС и по кое негово твърдение е пропуснал да се произнесе. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че съдът е следвало да укаже на ищеца да доказва злоупотреба с права, както и че е следвало да разпредели доказателствената тежест по този въпрос.

Сочи, че претенцията на ищеца не съдържа твърдение за злоупотреба с право от страна на ответника. Такова твърдение не се съдържа и в подадената искова молба. Счита, че правата на ищеца не са нарушени по никакъв начин от обстоятелството, че съдът не е дал указания на страните да доказват наличие или липса на злоупотреба с право. На ищеца ясно е указано, че следва да докаже елементите на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, един от които е противоправност на поведението, от което претендира, че е претърпял увреждане. Поддържа, че не е налице твърдяното във въззивната жалба противоречие между процесуалните действия на съда и крайния съдебен акт, нито е налице вътрешна противоречивост между обстоятелствената част и диспозитива на съдебното решение. СРС подробно е обосновал липсата на противоправно поведение, което е достатъчни основание за отхвърляне на иска, без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД. Волята на съда е ясна и не допуска разнопосочно възприемане, а решението е в писмена форма, постановено е от законен състав, произнесено е в пределите на правораздавателната власт на съда и не е нищожно, нито е недопустимо, както се твърди в жалбата. Излага множество съображения, че съдът не е длъжен да указва на ищеца какво се включва в понятието противоправност, като елемент от състава на деликт. Счита за неверни твърдения на ищеца, че СРС неправилно е разпределил доказателствената тежест, че се е произнесъл свръхпетитум и не е дал възможност на страните да представят доказателства и да се защитят. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.

СРС се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е съобразил изцяло твърденията в исковата молба.

По доводите в жалбата, че съдебното решение е нищожно, настоящият състав намира следното :

Според възприетото от съдилищата становище, нищожността е най -тежкият порок на съдебния акт. Съдебната практика приема, че нищожен е акт поради липса на надлежно волеизявление на правораздавателния орган.

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съдебен акт е нищожен, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановен в законен състав и не е облечен в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона задължителна писмена форма, както и когато няма изискуемото съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. (в посочения смисъл : решение № 41 от 02.02.2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., ГК, І ГО на ВКС, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.).

Като съобрази изложеното до момента, настоящият въззивен състав намира, че оспореното решение е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа дата, подпис на съдията, който има правораздавателна компетентност, и е подписано.

Ясно е изразена волята на съда по спора и са изложени мотиви, съгласно изискването на чл. 254, ал. 2 от ГПК.

Изцяло неоснователни са твърденията, че съдът се е произнесъл по непредявен иск или че не е съобразил твърденията на ищеца и ответника по спора и в доклада по делото. Въззивният състав намира за основателни доводите на ответника в отговора на въззивната жалба, че в съответствие с чл. 146 ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК СРС е изготвил доклад на делото, в който са изложени всички обстоятелствата, от които произтичат претендираните права на ищеца и възраженията на ответника. В проекта за доклад са възпроизведени твърденията на двете страни, които са дали основание на съда да квалифицира правилно иска по чл. 45 ЗЗД - за обезщетение за вреди в резултат от противоправни действия на ответника. Съдът е указал на ищеца кои обстоятелства трябва да установи, при условията на пълно и главно доказване, по исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, включително е посочил елементите от фактическия състав на деликта, които следва да се докажат, за да се установи основателност на претенцията за обезщетение за вреди.

На следващо място настоящият въззивен състав намира, че оспореното решениe е изцяло валидно и допустимо постановено.

СРС е обсъдил всички писмените и гласни доказателства, събрани пред него и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, като я прави част от своите мотиви. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните във въззивното производство.

3

В допълнение към изложеното от СРС, като се съобразят становищата на страните във въззивното производство, следва да се посочи следното от правна страна:

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от негова страна да е доказано, пълно и главно, кумулативното наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието (която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Закона изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние от ответника действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие подадена от ответника тъжба, по която е образувано НЧХД № 14763/2013 г. на 8 с-в СРС.

Пред СРС е приета присъда № 929/17.02.2016г. по НЧХД № 14763/2013 г., с която ищецът Д. е признат за невиновен в това, че за периода от 07.05.2013 г. до 16.05.2013 г с подадени десет жалби и сигнали до различни държавни органи е разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления по отношение на ответника К., в качеството му на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му.

Присъдата е изцяло потвърдена с решение от 05.05.2017г. по ВНЧХД № 3080/2016г. на СГС, IX с-в. Наказателни производства са приложени към делото.

Пред СРС е представено удостоверение от 24.11.2022 г., издадено от ПРБ и удостоверение от 24.11.2022 г. от СРП за водени срещу С. Д. наказателни производства, както и удостоверения, издадени от СГС и СРС за водени срещу Д. и представляваните от него фирми „О." ЕООД и „П. СД“ ЕООД дела.

Във връзка с твърденията и възраженията на страните пред СРС са разпитани свидетели на двете страни, чиито показания са обсъдени от съда.

Като съобрази в цялост писмените и гласни доказателства, приети пред СРС, въззивният състав споделя решаващите изводи на първоинстанционният съд, че в производството не се установява още първия необходим елемент за реализиране на отговорността на ответника по реда на непозволеното увреждане - по чл. 45 ЗЗД извършване на противоправни действия срещу ищеца.