Определение № 463 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 108/2025
- Вид
- Определение № 463
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463 гр. Варна, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500108 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на Ж. Д. М., чрез адв. В. (ВАК) против разпореждане, постановено по гр.дело № 42900 от 17.10.2024 година, постановено по гр.дело № 1223/2024 година година на ВРС, с което е била върната въззивната жалба против решението, като просрочена.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, като по същество искането е разпореждането да се отмени и се укаже на ВРС да администрира въззивната жалба. Излага се в нея, че освен въззивното решение се прави и искане за приложението на чл.248 от ГПК.
След преценка на аргументите на жалбоподателя и запознаване с материалите по делото, ВОС съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по жалба на Ж. Д. М. против А. С. М. , с правно основание чл.4 от ЗЗДН. Извършването на всички съдо производствени действия по исканията на страните е дало основание на първата инстанция в о.с.з. проведено на 07.07.2009 година да даде ход на устните състезания по делото. След като е изслушал претенциите по съществото на делото, ВРС е обявил изрично, с оглед законодателните изисквания, че ще се произнесе с решение на 27.09.2024 година, от която дата започва да тече и срока за обжалване. Съдебното решение по делото е обявено именно на тази дата и в същото е отразено, че може да се обжалва пред ВОС в едноседемичен дневен срок, считано от 27.09.2024 година.
Независимо от това са били изпратени съобщения до страните, като това до жалбоподателя е получено на 11.10.2024 година. На 11.10.2024 година пред ВРС е била депозирана въззивна жалба. Със свое разпореждане № 42900 от 17.10.2024 година съдът е приел, че жалбата е просрочена и в съответствие с нормата на чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върнал същата.
1
Жалбата е неоснователна!
Производството по делото е проведено по реда на Глава 25 от ГПК, която визира „Бързи производства” т.е. явява се специално. С оглед изискването на законодателя, предвидено в нормата на чл.315 ал.2 от ГПК, произнасянето от страна на съда е обвързано с посочването на деня, в които ще се обяви решението и от които ден тече срока за обжалване.В с.з.проведено на 11.09.2024 година, ВРС изрично е обявил, че в този случай решението по делото ще се обяви на 27.09.2024 година и именно от тогава започва да тече и срока, в които решението може да се атакува. Следователно съдебния акт е станал неатакуем на 07.10.2024 година, когато то е влязло в сила. Обстоятелството, че е изпратено СРГ, получено от жалбоподателя на 11.10.2024 година, не може да дерогира разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК, особено след като е указано кога ще бъде обявено решението и от кога започва да тече срока за обжалването му – както в съдебния протокол, така и в съдебното решение. Следва да се отбележи, че в заключителното съдебно заседание от 11.09.2024 година са присъствали, както ищеца М., така и неговия процесуален представител, в лицето на адв. В.. В последна сметка наличието на специални текстове, обуславят целената от законодателя бързина при разглеждането на подобни спорове. В този ред на мисли, т.к. жалбата се е явила просрочена, тя било редно да се върне на подателя й, а разпореждането в което е сторено това съдът преценява като законосъобразно.
Обстоятелството, че самата въззивна жалба съдържа и искане по реда на чл.248 от ГПК не я прави по – малко просрочена. В случая съдът указва, че съгласно нормата на чл.248 ал.1 от ГПК страната може да поиска изменение на решение в частта за разноските, в срока за обжалване самото решение, което не е сторено.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 42900 от 17.10.2024 година на ВРС, постановено по гр.дело № 1223/2024 година, деветнадесети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2