Решение № 602 от 22.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.ева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200659 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. П. А. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 24-0442-001780/13.02.2025г. на началник сектор в ОДМВРВарна, Четвърто РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление не му е било надлежно връчено и следователно не е влязло в сила. Заявява, че подписът, съдържащ се в инкорпорираната в НП разписка, не е положен от него, поради което за дата на връчване следва да се счете 11.02.2026г. По същество намира обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извършването на вмененото му нарушение, като твърди, че е откопчал обезопасителния колан след преустановяването на движението на автомобила, с цел подготовка на необходимите за проверката документи.

Претендира наличие на процесуални нарушения, накърнили правото му на защита, предвид липсата на конкретизация от коя категория е МПС, което се твърди, че е управлявал. Привежда доводи за непълнота на обстоятелствената част на НП поради липса на надлежно описание на вмененото му нарушение, а също и поради непосочване на нормите, въз основа на които са му отнети 10 контролни точки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло 1 наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Й. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: Наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 13.11.2025г. В жалбата се оспорва автентичността на положения в разписката подпис, като се твърди, че същият не е изпълнен от жалбоподателя. Прави се искане за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на въпроса дали подписът, положен за получател в разписката на НП, е изпълнен от М. П. А..

При визуално сравнение между подписите, положени в акта за нарушител, в приложеното пълномощно, упълномощаващо адв.А. да представлява жалбоподателя и в инкорпорираната в НП разписка се установява, че първите два подписа са видимо сходни, докато последният очевидно се отличава значително от останалите. Разликата е значителна и може да бъде възприета и без наличието на съответни специални знания. В постъпилото придружително писмо от въззиваемата страна също така не се оспорват наведените в жалбата твърдения, че подписът не е положен от санкционираното лице. При положение, че това твърдение не е спорно между страните и при констатираната видима разлика с останалите положени подписи с посочен автор-жалбоподателят, съдът приема, че този в наказателното постановление действително не е изпълнен от лицето М. А.. Поради това, а и с оглед избягването на ненужни разходи, натоварващи страните, съдът прецени за излишно назначаването на исканата съдебно-графологична експертиза, тъй като претендираните обстоятелства са изяснени и без изготвянето на такава.

Следва да се отбележи, че в съдебно заседание искането за назначаване на експертиза не се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който прави единствено искане за допускане до разпит на свидетел.

Предвид гореизложеното не се установява Наказателното постановление да е връчено на санкционираното лице на отразената в него дата. Същото следва да се счита за невлязло в законна сила, а жалбата- за подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , при което следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните 2 съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 29.12.2024г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ф.” с ДК № ***, в община Аврен, по път 9004 в посока главен път I-9, без да постави обезопасителен колан. Около 10,31ч., в района на 2-ри километър, след разклона за с.Бенковски, той бил спрян за проверка от свидетелите Д. И. Д. и Г. Г. И. -служители в Четвърто РУ при ОД на МВРВарна, които забелязали, че водачът е без поставен предпазен колан. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на А. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан по време на движение на МПС. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 13.02.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М. А. била наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д. И. Д., Г.

Г. И. и Д. Т. А.а, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От показанията на св.А.а се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на посочената в НП дата, както и че при контакта си с полицейските служители, след спирането, същият е бил без обезопасителен колан. Свидетелката твърди обаче, че жалбоподателят е управлявал автомобила с поставен колан, но го е откопчал след преустановяване на движението, за да извади необходимите за проверката документи.

При преценката на достоверността на показанията на А.а съдът съобрази обстоятелството, че същата е майка на санкционираното лице и не може да се счете за непредубеден и изначално обективен свидетел. Поради това е налице основание за съмнение в достоверността на твърденията й в последната им част. От своя страна свидетелите Д. и И. нямат спомени за конкретния случай, но предоставят подробна информация за начина на установяване на подобни нарушения. Двамата сочат, че нарушенията се констатират визуално от проверяващите, като АУАН се съставя, когато полицейските служители непосредствено възприемат липсата на поставен обезопасителен колан, преди преустановяване движението на превозното средство. Св.И. е категоричен, че нарушението не се установява след спирането на автомобила, а предварително, докато превозното средство преминава покрай проверяващите.

Показанията на проверяващите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви 3 особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. Макар и да не касаят конкретния случай, показанията на полицейските служители опровергават твърденията на св.А.а в последната им част, тъй като при организацията си на работа служителят, подал сигнал за спиране, би възприел, ако водачът е с поставен обезопасителен колан по време на движение и съответно- не би бил съставен процесния АУАН. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения при предявяването на акта, нито е депозирал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата им все пак е индиция за съгласие с отразените от актосъставителя констатации.

С оглед изложеното съдът приема, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, без да постави обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, като наличието на нарушението правилно е констатирано в съставения АУАН. Събирането на допълнителни доказателства е невъзможно, тъй като записите от персоналните камери, с които е възможно да са били оборудвани полицейските служители, се съхраняват само за срок от 30 дни, който отдавна е изминал. Изявленията на проверяващите обаче, съобразени в съвкупност с показанията на св.А.а в приетата за достоверна част, са достатъчни изложената по-горе фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като 4 позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения за непълнота в описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието. В наказателното постановление изрично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е лекият автомобил, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, като е посочено, че по време на управление на МПС последният не е поставил обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. С това административнонаказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен, като липсват други, относими към този вид нарушение, обстоятелства, които да не са посочени.

Следователно наведените доводи за допуснати в тази връзка съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Неоснователни са и възраженията, касаещи непосочването в НП на категорията на моторното превозно средство, което се твърди, че е управлявал жалбоподателят и претендираното в тази връзка нарушаване на правото му на защита. Действително, със задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП са натоварени водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени категории МПС, а именно-категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, като в НП не е посочена категорията на управлявания автомобил посредством съответното буквено означение. Наказващият орган обаче е посочил, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил. Общоизвестно е, че под „лек автомобил“ се разбира МПС от категория М1 –проектирано и конструирано основно за превоз на пътници и техния багаж, с не повече от 8 места , без това на водача .