Решение № 24 от 10.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Шумен, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213600500467 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №362 от 04.08.2021г. по гр.д.№710/2021г. по описа на ШРС, Районен съд гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415 ал.1 от ГПК/ от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж рег.№542097902, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България с ЕИК 204915054 срещу А.Ц. Р., с ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7977,01 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит от 18.08.2016г., 2227,02 лева договорна лихва, за периода 20.05.2018г. – 20.08.2021г., 1502,83 лева лихва за забава, за периода 20.06.2018г. – 15.12.2020г.. С решението са отхвърлени и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми на основание същия договор за кредит.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

1

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо по отношение на разгледаната установителна претенция, поради което и спора следва да се разгледа по същество в тази част.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж рег.№542097902, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България с ЕИК 204915054 срещу А.Ц. Р., с ЕГН **********. Ищецът сочи, че на 18.08.2016г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13769509, по силата на който ищеца предоставил на ответника заем в размер на 10000 лева, със срок на връщане - 60 месеца. Длъжника не върнал цялата заета сума, като преустановил плащанията след м.05.2018г. /до тогава били погасени 20 месечни вноски/, и на основание чл.5 от договора, вземането станала изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска 20.06.2018г.. Вземането било в следния размер - 7977,01 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит от 18.08.2016г., 2227,02 лева договорна лихва, за периода 20.05.2018г. – 20.08.2021г., 1502,83 лева лихва за забава, за периода 20.06.2018г. – 15.12.2020г.. За горното вземане по реда на чл.410 ГПК кредиторът поискал издаване на заповед за изпълнение, която била издадена по ч.гр.д.№2921/2020г. на ШРС, и връчена на длъжника, след което последния подал възражение по чл.414 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответника му дължи горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, и да му бъде присъдена сумата от 284,14 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство, както и деловодните разноски в исковото производство. В условията на евентуалност, в случай че предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, предявява осъдителен иск за горните суми. В депозирания отговор на исковата молба, ответника не оспорва получаването на сочената от ищеца заемна сума, като излага доводи за недействителност на договора за заем съобразно чл.22 от ЗПК, предвид неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т7, т.10, чл.12, ал.1, т.9 ЗПК, позовава се и на нищожност на клауза от договора фиксиран лихвен процент 21,37%, на основание чл.21, ал.2 от ЗПК.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

По силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13769509 от 18.06.2016г., ищеца отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 10000 лева, с погасителен план за периода от 20.09.2016г. до 20.08.2021г., с 60 месечни вноски в размер на по 309,39 лева. От описаните в договора параметри е видно, че лихвения процент е 17,85 %, а годишния процент на разходите - 21,37%. От изготвената във въззивното производство съдебно -счетоводна експертиза, се установява че ответника е изплатил изцяло първите 21 2 месечни вноски в общ размер 6200 лева, и допълнително 500 лева за периода от 29.08.2018г до 27.12.2018г., след което плащанията са били преустановени. Вещото лице е изчислило размера на дължимата главница, ако се приеме предсрочна изискуемост на 20.04.2021г. на 7421,01 лева /6444,03 - просрочени главници и 976, 98 лв. предсрочно изискуема главница/, както и размера на дължимата възнаградителна лихва - 2277,81 лева. От представения с експертизата погасителен план по договора е видно, че всяка една месечна вноска е формирана освен от главница и договорна лихва и от 56 лв. застраховка. Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ищеца сезирал ШРС, по което било образувано ч.гр.д.№2921/2020г., и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горните суми. Доколкото длъжника подал в срок възражение срещу заповедта, ищеца предявил настоящия иск.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди 3 подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.

Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.

Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е 4 породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава за същото вземане в условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата молба на ответника на 20.04.2021 г., има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита, и то само поради обстоятелството, че с уважаването на установителната претенция по чл.415 ще получи отново същия краен резултат изпълнителен титул за вземането си. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение /или друга част от вземането, различна от вече присъдената в заповедното производство/, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и Решение №135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др./. Необходимо е да се отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично уважаване на главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /цитираното по-горе Р №135/2018, Решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС, Определение №310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и др./. Освен това, така установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК, процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни искове в условията на евентуалност с предявените специални установителни искове по чл.