Решение № 530 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000030 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № Решение № 902007/15.07.2022год.,постановено по т.д.№ 168/2019год. на ОСБлагоевград е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ Мир-2006“ ООД съществуване на вземане на М. К. към „ Мир2006“ ООД в размер на 32 250.00лева , от които 16 020 лева, представляващи неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане на Апартамент № 9 в експлоатация и сумата от 16 230лева,представляваща неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане на Апартамент № 10 в експлоатация, която неустойка е уговорена в т.9 на нотариален акт и е изчислена както следва : 0.1% на ден забава, изчислени върху 92.22 кв.м. застроена площ, от които 45.81 кв.м. на апартамент № 9 и 46.41 кв.м. на апартамент № 10/с включени идеални части/, описан в т.2.3 на нотариалния акт и умножена по 400 евро, като еврото е пресметнато по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото- 1.95583 и с което М. К. е осъден да заплати на „ Мир2006“ ООД разноски по делото в размер на 4 700лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх.№

900967/23.08.2022год. от М. Д. К.. Във въззивната жалба се поддържа ,че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му и необоснованост. Сочи се като неправилен извода на съда ,че неизпълнението на задължението на ответника за предаване на процесните апартаменти в 12 месечен срок с Разрешение за ползване се дължи на обективни причини, които са от категорията на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ. Според жалбоподателя този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не кореспондира с материалния закон. Поддържа се ,че основание за освобождаване на длъжника от последиците на неизпълнението не е налице ако препятстващото изпълнението обстоятелство е възникнало след като длъжникът вече е изпаднал в забава и настоящия случай бил именно такъв.

Твърди се ,че не са налице предпоставките по чл.306 от ТЗ, тъй като въведените със Заповедите на кмета на Община Банско забрани не съставляват непредвидено за ответника събитие от 1 извънреден характер, което е възникнало след сключването на договора. Освен това се поддържа , че тези заповеди съставляват незаконосъобразни административни актове , доколкото са издадени при липса на материална компетентност на издалия ги административен орган и в противоречие със закона . По отношение на същите било направено искане за осъществяване на косвен съдебен контрол на основание чл.17, ал.2 от ГПК, по което искане не било налице произнасяне от първоинстанционния съд. Дори и да се приемело ,че заповедите са законосъобразни ,то на четири от тях ответникът е нямал основание да се позовава и да черпи за себе си последици от съществуването им и са изложени доводи за това. Сочи се също така ,че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , доколкото не било обсъдено направеното от ищеца искане за осъществяване на косвен съдебен контрол съгласно чл.17, ал.1 от ГПК за законосъобразност на издадените от кмета на Община Банко 5 броя заповеди. Излагайки твърдения и доводи за тяхната незаконосъобразност жалбоподателят счита ,че като такива същите не могат обосноват приложението на чл.306, ал.3 от ТЗ и следва да бъдат отменени по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Твърди се ,че че първоинстанционния съд не се бил произнесъл по всички релевантни за спора факти и че постановеното от него решение е необосновано, тъй като липсват мотиви относно приети за доказани от него факти ,твърдени от ответника и оспорени от ищеца и поради липсата на съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал.

По изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици.

В подаден писмен отговор от „Мир -2006“ ООД са изложени доводи , че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния закон ,тъй като са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и са изложени мотиви по всички доводи и възражения на ищеца. Твърди се и се излагат доводи за това ,че решението е постановено и в съответствие с материалния закон . Поддържа се ,че не е налице забава за въвеждане в експлоатация на обектите на ищеца , отчитайки времето, през което извършването на строителните работи на процесния обект е било невъзможно поради действащи административни забрани /посочените от ищеца 5 броя заповеди/ .Такава не била налице и поради наличието на пречки за извършване на строителни дейности , свързани въздействие на неблагоприятни атмосферни условия ,които също били отчетени от първоинстанционния съд. С оглед на това се счита ,че не са налице предпоставки за ангажиране на неговата отговорност по чл.92 от ГПК, в който смисъл е и възприетото от първоинстанционния съд. Налице били обективни причини , довели до забава в изпълнението на поетото от него задължение , които не могат да му се вменят във вина. Причините за неизпълнението били от категорията на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ и го освобождавали от отговорност именно поради наличието на невиновна невъзможност за изпълнение на поетите с договора задължения. Неоснователно било оплакването на жалбоподателя във връзка с неосъществен от първоинстанционния съд контрол за законосъобразност на процесните 5 броя заповеди на кмета на Община Банско . Сочи се ,че не са били налице предпоставките за осъществяване на контрол за законосъобразност по отношение на процесните заповеди ,тъй като същите не били индивидуални административни актове и от друга страна-не била налице хипотезите на чл.372, ал.2 от ГПК за произнасяне със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което да зависи изцяло или отчасти изхода на делото. И от трета страна – било налице произнасяне по направеното от ищеца възражение ,тъй като съдът се бил произнесъл по материалната доказателствена сила на тези заповеди.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата се прави и искане за присъждане на разноски във въззивното производство.

С Решение № 902123/27.09.2022год., постановено по чл.250 от ГПК е оставено без уважение направено от М. К. искане за допълване на решение № 900966/23.08.2022год.за извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на пет заповеди на Кмета на Община Банско, а именно : Заповед № 09-339/07.12.2006год., Заповед № 09-206/22.06.2007год., Заповед № 09458/15.11.2007год., Заповед № 09-121/30.04.2008год. и Заповед № 09-325/02.12.2008год.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх.№ 901027/20.10.2022год. от М. К., с която са изложени доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и 2 необоснованост. Сочи се като неправилен извода на съда , че процесните заповеди са издадени от материално компетентен орган .Твърди се ,че същите са издадени от Кмета на Община Банско в нарушение на чл.198, ал.2 от ЗУТ и че през периода на издаването им не е съществувала специална нормативна уредба, която да предоставя на Община Банско по-особен статут, даващ правомощия на органите му на местно самоуправление да въвеждат по своя преценка временни строителни забрани и забрани за движение на тежкотоварни ППС, извън хипотезите на чл.198, ал.1 от ЗУТ и чл.9, ал.3 от ЗП. Липсвало основание за въвеждане на временни забрани и съгласно чл.9, ал.3 от ЗП.В ал.3 на чл.9 от ЗП били лимитирано изброени случаите при които се въвеждат временни забрани и посочените такива в процесните заповеди не попадали в тях. Оттук следвало ,че процесните 5 броя заповеди на Кмета на Община Банско са материално незаконосъобразни административни актове , тоест фактите и обстоятелствата , послужили като фактически съображения за издаването им и приложените спрямо тях правни норми било налице несъответствие, от което следвало че са издадени при липса на материална некомпетентност по см. на чл. 146, т.1 от АПК. Това водело до извод и до тяхната нищожност.

Твърди се ,че процесните заповеди не са издадени в установената от закона форма, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Въпреки, че били обективирани писмено, същите били издадени в противоречие на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в тях не се сочили конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, съставляващи фактически съображения за издаването им. При издаването им били допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила –основание за отмяна съгласно чл.146, т.3 от АПК.

Направеният извод за противното от първоинстанционния съд не бил обоснован, като не било съобразено че ищеца, като участник в строителството не е бил уведомяван по никакъв начин за съществуването на административното производство по издаване на процесните заповеди .

Заповедите противоречали и на материалноправните разпоредби-основание за отмяна по чл. 146, т.4 от АПК, тъй като са издадени в противоречие с приложимите материални норми- чл.108, ал.1 от ЗУТ и чл.9, ал.3 от ЗП.

В подаден писмен отговор от „ Мир-2006“ ООД са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба, подадена срещу постановеното в производството по чл.250 от ГПК първоинстанционно решение. Същите са идентични на изложените такива в писмения отговор на „ Мир-2006“ ООД, подаден срещу въззивна жалба вх.№ 900967/23.08.2022год.По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното :

ОС-Благоевград е сезиран с иск от М. К. срещу „ Мир-2006“ ООД с правно основание чл.422 от ГПК . Поискано е да бъде установено съществуване на вземане на ищеца към ответника в размер на сумата от 32 250 лева , от която 16 020 лева ,представляваща неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въреждане на Апартамент № 9 в експлоатация и сумата от 16 230лева, представляваща неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане на Апартавент № 10 в експлоатация,която неустойка е уговорена в т.9 на Нотариален акт и е изчислена както следва : 0.1% на ден забава, изчислени върху 92.22 кв.м. застроена площ, от които 45.81 на апартамент № 9 и 46.41 на апартамент № 10 с включени идеални части , описани в т.2.4 и т.2-5 на нотариалния акт и умножена по 400 евро, пофиксинга на БНБ за лева спрямо еврото- 1.95583.

В исковата молба е посочено , че на 14.03.2007год. е бил сключен Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда № 167,том.2, рег.№ 1702, дело № 359/2007год.,въз основа на който ищецът като собственик на недвижим имот ,описан в т.1 на нотариалния акт е учредил на „ Мир-2006“ ООД право на строеж на жилищна сграда, подробно описана в нотариалния акт срещу задължението за „ Мир2006“ ООД да изгради по одобрен инвестиционен проект за своя сметка и със свои средства и предаде в завършен вид на собствениците обектите , за които са запазили право на строеж, както и са учредили взаимно право на строеж и които обекти са подробно описани в т.2 от нот.акт. В т.5 от нотариалния акт било посочено ,че „ Мир-2006“ ООД се задължава да осигури подписването за сградата на констативен акт за установяване на годност за приемане на строежа- образец 15, както и разрешение за ползване на сградата в срок от 12 месеца след датата на подписване на нотариалния акт. Сочи се ,че находящата се в ПИ № 019010 в м.“ Грамадето“ в землището на 3 гр.Банско сграда не е напълно въведена в експлоатация ,тъй като с издаденото Разрешение за ползване с изх.№ СТ-05-617 от 2009год. се разрешавало ползването , но без ресторант 60 места с кухненски блок и нощен бар, тоест не било налице разрешение за ползване на цялата сграда съгласно уговореното по т.5 от нотариалния акт. Твърди се ,че в т. 9 от натариалния акт било уговорено ,че при неспазване на сроковете за започването и завършването на строителството по етапи и получаването на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация с повече от 1 месец по вина на приемателя- „ Мир-2006“ ООД, той дължи на съсобствениците неустойка в размер, определен по следния начин: 0.1% на ден за всеки ден забава, изчислени върху квадратните метри застроена площ на обектите /с включени идеални части/, описани в т.2 и т.3 от нотариалния акт и умножен по 400 евро. Посочено е също така ,че всеки от собствениците получава неустойка пропорционално на получаваните от него квадратни метри обезщетение. Сочи се ,че разрешение за ползване на сградата е издадено на 05.06.2009год., тоест повече от 14 месеца след уговорения в чл.5 от нотариалния акт срок и че срокът на забавата е 447 дни,респ. налице е основание да се претендира уговорената неустойка , която за обектите на ищеца в сградата възлиза на обща стойност 32 250лева или 16 020лева за апартамент № 9 и 16 230лева-за апартамент № 10.