Решение № 260858 от 28.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1158/2018
- Вид
- Решение № 260858
- Подписан
- 28.10.2020
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 1, т. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.89 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№
……….. гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1158/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 11990/26.01.2018 г., уточнена с молба от 23.06.2020 г. (л. 370) предявена от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, против Е.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а впоследствие „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД) твърди, че на 04.10.2007 г., е сключил с Е.Г.А., договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лева или 51 256 CHF по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – 22.11.2017 г.
Ищецът твърди, че на 06.12.2007 г., е сключил
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата но който е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с всички обезпечения и принадлежности.
На 18.02.2010 г., страните предоговорили условията по отпуснатия кредит, като бил въведен дванадесет месечен период на облекчено погасяване на кредита.
По силата на договор за цесия от 17.12.2014 г., „Б.Р.С.“ АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., заедно с всички обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 22.07.2015 г. и изпаднал в забава и по отношение на 22 месечни погасителни вноски за договорни лихви и главница, дължими за периоди от 22.08.2015 г. до 22.05.2017 г. С оглед на това и на основание чл. 18, ал. 1 от договора за банков кредит , ищецът обявил вземанията по него за предсрочно изискуеми.
С нотариална покана от 30.06.2017 г., ищецът уведомил кредитополучателя за договорите за цесия и за обявената предсрочна изискуемост. Поканата била получена от ответницата на 05.07.2017 г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
1. сумата от 24 570.52 CHF – главница, представляваща сбора от главницата, включена в месечните анюитетните вноски до 14.06.2017 г. и главницата, която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017 г. до окончателното плащане,
2. сумата от 2 340.81 CHF – възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г. до 14.06.2017 г.,
3. сумата от 2 389.21 CHF – обезщетение за забава по чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г.,
4. сумата от 142.40 CHF – дължими по чл. 4, т.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.11.2015 г. до 24.07.2017 г.,
5. сумата от 165.42 CHF – застраховки по чл. 14 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 14.12.2015 г. до 24.07.2017 г.,
6. сумата от 63.60 лева – нотариална такса за връчване на нотариална покана на длъжника.
За посочените суми, на 26.07.2017 г., „Ю.Б.“ АД подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК, ответницата предявила възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че ответницата му дължи посочените суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2017 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва, че е сключила с ищеца Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г. с твърдяното в исковата молба съдържание. Ответницата оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално неоснователни. Заявява, че процесният договор е нищожен в цялост на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Евентуално, договорът бил унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, поради въвеждане в заблуждение (измама) на кредитополучателя, а именно, че дължи да върне разрешената, усвоена и ползвана сума от 60 000 лева ведно с договорната лихва. Ответницата излага съображения, че сумата по кредита е била изплатена на ответника в левове, погасяването на кредита също било уговорено в левове, задължение за заплащане на франкове не било договаряно, поради което и претенцията за заплащане на франкове била неоснователна. Твърди и че процесния договор и допълнителното споразумение са изцяло нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителя, тъй като противоречат на чл. 143 от него.
Евентуално, ответницата твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 от процесния договор за нищожни, тъй като са неравноправни, като попадащи в приложното поле на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Излага съображения, че те давали възможност на банката за произволно изменение на БЛП, като компонент на лихвата, в своя полза, без да се съобразява с каквито и да е заложени в договора основания и обективни критерии.
Оспорените клаузи противоречали и на Директива 93/1 З/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасяща се и за финансовите услуги, която била част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на ЗЗП. Ответникът твърди, след подписването на последното допълнително споразумение към процесния договор, не му е бил предоставен погасителен план, което представлявало съществено нарушение на договора от страна на банката. По този начин тя била в забава, поради което и длъжникът се освобождавал от последиците на своето неизпълнение. За ответника била налице обективна невъзможност да заплаща анюитетни вноски, тъй като не е разполагал с информация за техния размер. Ответникът излага съображения, че банката е поставила условия за предоставяне на кредит, които не са подлежали на договаряне. В договора отсъствали каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за да обуславят правото на банката да промени лихвения процент. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът „Ю.Б.“ АД е бил с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, а преди него - „Българска пощенска банка“ АД.
Страните не спорят също, че на 04.10.2007 г., между Е.Г.А., от една страна, като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД, е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26612.
Тези факти са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 08.05.2020 г., л. 353), а и се установяват от представените по делото документи.
Видно от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26612/04.10.2007 г., банката е предоставила на ищеца кредит в общ размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот,а именно - подробно описания АПАРТАМЕНТ № 6 (чл. 1 от договора). С договора кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Не се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е била усвоена на 22.11.2007 г.
(това е видно и от ССчЕ).
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, в деня на усвояване на кредита, страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Чл.
5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 145 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него.
Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 04.10.2007 г. било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот - подробно описания апартамент № 6 (чл. 13, ал. 1 от договора), която не се спори, че е била учредена в предвидената от закона форма.
В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Е.Г.А. в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.
В чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута.
Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на описаните действия.
С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.
В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, която такса се удържа в момента на погасяването (чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от договора).
Съгласно чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение.
С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.