Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 20.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4166/2019
Вид
Решение № 95
Подписан
20.01.2020
В сила
16.02.2020
Състав
ЖЕНЯ ТОНЧЕВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал. 5 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал.1, т. 5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Р E Ш Е Н И

Е

№

20.01.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

Секретар: НИНА

КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И. гражданско дело № 4166 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на името на ответника З.И.А. с абонатен номер 309963, имало открита партида във „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 006051 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.

„Мусала“ № 22, вх.0, ет.1, ап.49.

С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се задължило да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

За периода 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 598,92 лева /петстотин деветдесет и осем лева деветдесет и две стотинки/, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 9 броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. По първата квитанция с номер ********** от 01.02.2018 год., която била в размер на 266,95 лева /двеста шестдесет и шест лева деветдесет и пет стотинки/ длъжникът бил направил частично плащане в размер на 85,24 лева /осемдесет и пет лева двадесет и четири стотинки/. Остатъкът от дължимото по нея било 181,71 лева /сто осемдесет и един лева седемдесет и една стотинки/.

Така общият размер на задължението на ответника възлизал на 513,68 лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем стотинки/ за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год. За закъснялото плащане за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год. ответникът дължал и лихва в размер на

24,25 лева двадесет и четири лева двадесет и пет стотинки/.

Поради закъснялото плащане, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год. ответникът дължи и лихва в размер на 24,25 лева /двадесет и четири лева двадесет и пет стотинки/, съответно за задължението по:

1. квитанция

№ ********** от 01.02.2018 год. на стойност 10,35 лева за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год.;

2. квитанция

№ ********** от 28.06.2018 год. на стойност 3,67 лева; за периода от 28.07.2018 год. до 12.04.2019 год.;

3. квитанция

№ ********** от 28.07.2018 год. на стойност 3,15 лева; за периода от 28.08.2018 год. до 12.04.2019 год.;

4. квитанция

№ ********** от 28.08.2018 год. на стойност 2,36 лева, за периода от 28.09.2018 год. до 12.04.2019 год.;

5. квитанция

№ ********** от 28.10.2018 год. на стойност 1,49 лева; за периода от 28.11.2018 год. до 12.04.2019 год.;

6. квитанция

№ ********** от 15.11.2018 год. на стойност 1,59 лева; за периода от 15.12.2018 год. до 12.04.2019 год.;

7. квитанция

№ ********** от 15.12.2018 год. на стойност 0,87 лева; за периода от 15.01.2019 год. до 12.04.2019 год.;

8. квитанция

№ ********** от 15.01.2019 год. на стойност 0,56 лева, за периода от 15.02.2019 год. до 12.04.2019 год. и

9. квитанция

№ ********** от 15.02.2019 год. на стойност 0,21 лева; за периода от 15.03.2019 год. до 12.04.2019 год.

За горепосочените суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2232/2019 год. по описа на PC - Стара Загора. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да бъде признато за установено, че З.И.А., с ЕГН *********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.

Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК: *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков сума в размер на 513,68 лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем стотинки/, представляваща цената на незаплатена доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 006051 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Мусала” №

21 вх.0, ет.1, ап.49 за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год., сума в размер на 24,25 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год., както и законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до изплащането й, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2232/2019 год. по описа на PC - Стара Загора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З.И.А. не подава отговор.

В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи, като твърди, че след завеждане на делото е извършено частично плащане от ответницата в размер на 200 лева – за съдебни разноски.

В съдебно заседание ответницата редовно призована, не се явява и не взема становище по искаове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №2232/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу З.И.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сума в размер на 513,68 лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем стотинки/, представляваща неплатена доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 006051 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Мусала” № 21 вх.0, ет.1, ап.49, за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год., сума в размер на 24,25 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год., както и законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до изплащането й, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева – ДТ и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото са представени лихвен лист, досие на абоната и следните квитанции и фактури: квитанция № ********** от 01.02.2018 год., квитанция № ********** от 28.06.2018 год., квитанция № ********** от 28.07.2018 год., квитанция № ********** от 28.08.2018 год., квитанция № ********** от 28.10.2018 год., квитанция № ********** от 15.11.2018 год., квитанция № ********** от 15.12.2018 год., квитанция № ********** от 15.01.2019 год., както и данъчна фактура № ********** от 15.02.2019 год., всички на обща стойност 513,68 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за отчетен период от 04.12.2017г. до 04.02.2019г. по партида ********* на името на З.И.А..

Видно от справка по лице в Служба по вписванията – Стара Загора, З.И.А. е собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Мусала” № 21 вх.0, ет.1, ап.49.

Видно от представените по делото справка за плащане по горепосочената партида, открита на името на ответницата и системен бон от 21.10.2019г., ответницата е заплатила на ищеца сумата от 200 лева, като основание за плащане е посочено – съдебни разноски.

По делото са представени Общите условия на ищцовото дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №

4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Общите условия на ищеца са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ, видно от публикуваните такива на интернет страницата на ищеца. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че З.И.А. е собственик на процесния имот и че партида с номер ********* е открита на нейно име.

Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В представените писмени доказателства по делото (квитанции, фактура и досие на абоната) са отразени потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно съставени от ищеца документи, при условие че не са оспорени от ответницата и при условие, че не са събрани други доказателства, които да поставят под съмнение отразените в тях количества доставена питейна и отведена канална вода, съдът приема за доказано по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период. Нещо повече, налице е признание на дълга, тъй като след завеждане на настоящото дело, ответницата е заплатила на ищеца сумата от 200 лева, като е отразено, че с тази сума погасява направени съдебни разноски за събиране на дълга й.

Предвид горното, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 513,68 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за отчетен период от 04.12.2017г. до 04.02.2019г., съгласно квитанция № ********** от 01.02.2018 год., квитанция № ********** от 28.06.2018 год., квитанция № ********** от 28.07.2018 год., квитанция № ********** от 28.08.2018 год., квитанция № ********** от 28.10.2018 год., квитанция № ********** от 15.11.2018 год., квитанция № ********** от 15.12.2018 год., квитанция № ********** от 15.01.2019 год. и данъчна фактура № ********** от 15.02.2019 год. Ответницата, чиято доказателствена тежест е, не представи доказателства за заплащането на тази сума.

При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите условия , се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл.