Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17896 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5830/2026
Вид
Определение № 17896
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17896 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110105830 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.22 от ЗПК,*** **********,с адрес ****срещу ***,със седалище и адрес на управление *** и срещу ***,със седалище и адрес на управление ***,с искане за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит,сключен с първия ответник и на договор за поръчителство,сключен с втория ответник.

В исковата молба се твърди,че на 19.05.2025 г. *** и първият ответник са сключили договор за потребителски кредит при заемна парична сума от 4000 лева,лихвен процент 51,68 %,ГПР – 65,85 % и общо дължима сума по договора,възлизаща на 7200 лева. Ищцата сочи,че в договора за кредит е уговорена клауза за осигуряване на обезпечение,поради което едновременно със сключване на договора за кредит ищцата е сключила и втори договор – за предоставяне на гаранция с дружеството втори ответник при уговорено възнаграждение в размер от 2358 лева. Ищцата излага доводи,че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочване размера на ГПР като твърди,че възнаграждението по договора за поръчителство е скрито възнаграждение за дружеството кредитор,както и сочи,че когато изискването за осигуряване на обезпечение е уговорено по договора за кредит това възнаграждение следва да участва при определяне размера на ГПР. *** излага доводи,че договорът за поръчителство е недействителен поради нарушаване на добрите нрави. Твърди се,че за заемополучателя възниква задължение за заплащане на възнаграждение,докато за дружеството поръчител може и да не възникне никакво задължение. Изтъква се липсата на еквивалентност на престациите.

С исковата молба са представени писмени доказателства,които са относими към подлежащите на доказване факти,поради което следва да бъдат допуснати.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника „***,с който не отрича,че между страните е сключен договор за заем при заемна парична сума от 4000 лева,но счита,че договорът е действителен.

Поддържа се,че ГПР е посочен точно,а към сключване на договора други разходи освен възнаградителната лихва не е имало. Оспорва се твърдението,че 1 възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита.

Ответникът *** не е подал писмен отговор.

Съдът намира,че са налице предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищцата следва да проведе доказване,че са сключени договори за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция и да установи тяхното съдържание,а в тежест на всеки от ответниците е възложено доказването,че договорът,по който ответникът е страна е сключен при спазване императивните изисквания на ЗПК за защита на потребителя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2026 г.,от 10,30 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да им бъде изпратен препис от определението,а на ищцата – и от подадения от „*** писмен отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2