Решение № 413 от 28.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Б.град, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело № 20221200101106 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в сила Решение №1238/18.10.2022 г., постановено по в.гр.д.

№1130/2022 г. по описа на Апелативен съд-София е обезсилено Решение №901295/13.12.2021 г. по гр.д.№156/2020 г. по описа на ОС-Б.град и делото е върнато на ОС-Б.град за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 4, §3 ДЕС срещу ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация Районен съд-гр. Свиленград, от друг съдебен състав.

В мотивите на решението на САС се посочва, че надлежен ответник по предявения иск е РС-Свиленград, който следва да участва в процеса, като съдът има правомощие служебно да укаже на ищеца да насочи иска си към правния субект, който притежава пасивната процесуална легитимация в процеса.

Дадени са указания, след връщане на делото, първоинстанционният съд да прецизира исковата молба в няколко аспекта. На първо място, следва да се уточни дали ответникът Народно събрание е сочен за такъв в качеството му на самостоятелно юридическо лице или ищецът е целял да ангажира отговорността на държавата, чрез процесуалния й субституент, който е обективирал поведение, несъобразено с общностното право. Посочено е, че съобразно уточнението следва да се извърши преценка дали е относима практиката на ВКС, закрепена в редица актове, разглеждаща допустимостта на съединяване на искове срещу държавата и държавни органи. На следващо място, в решението на САС се сочи, че исковата молба е останала 1 неконкретизирана и в частта й относно периода, за който са претендирани пропуснати ползи в размер на 12 777 щ.д.

В контекста на горните указания, дадени в решението на САС, исковата молба е оставена без движение.

Постъпила е поправена искова молба, с която искът е насочен срещу Районен съд - Свиленград, гр. Свиленград, ул. “Г. Бенковски” N 9 12, п.к. 6500, представлявано от Председателя си Ж. П. и срещу Народното събрание , адрес: пл. „Княз А. I“ 1, 1000 Център, София.

Претендира се, съдът: да признае за установено спрямо първия ответник РС Свиленград твърдяното с исковата молба противоправно действие;

Да признае за установено спрямо втория ответник - Народното събрание, явяващ се процесуален субституент на Държавата, за чиито действия и бездействия последната отговаря, твърдяното и описано с исковата молба противоправно бездействие.

Като в случай, че признае за установено спрямо всеки един от ответниците, твърдените противоправни действия и бездействия, съдът да ги осъди солидарно да заплатят на ищеца и дължимите му обезщетения за причинените му в резултат на тези действия и бездействия имуществени и неимуществени вреди, в размер както следва:

Обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 160 щатски долара, представляващи пълния размер на ПРОТИВОПРАВНО отнети в полза на Държавата недекларирани парични средства, в размер на 25 160 / двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет/ щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 777 /дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем/ щатски долара, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в размер на 25 160 /двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет/ щатски долара, от датата на тяхното отнемане с окончателен съдебен акт- 15.07.2014г.. до датата на депозиране на исковата молба 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 5000 хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Алтернативно желае, в случай че съдът признае противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същият, да заплати на ищеца в цялост претендираните обезщетения, посочени по-горе.

Насочването на исковата претенция срещу Народното събрание, се твърди от ищеца, че е в качеството му на процесуален субституент на Държавата законодател.

2

В исковата молба се твърди, че на 03 юни 2010 г. ищецът е преминал законно през МП „Капитан Андреево“ границата на България с трета страна Република Турция, като при това преминаване е извършил нарушение като не е декларирал пренасяните от него парични средства в брой, в чужда валута, в размер на 25 160 щатски долара. Във връзка с това неизпълнение, му е било повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.

Сочи се, че на същата тази дата — 03.06.2010 година, ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната сума е била задържана с разписка за митническо задържане от митническите служители извършили проверката и в следствие на това предадена с протокол за доброволно предаване от дата 03.06.2010г. по Досъдебно производство № 454 по описа за 2010 година на РУП - Свиленград, на разследващ полицай.

След малко повече от четири години с Определение №

268 от

15.07.2014г., постановено по НОХД № 521 по описа на Районен съд — Свиленград за 2014 година, е бил и окончателно признат за виновен в осъществяването на престъпния състав по член 251, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за което е бил наказан с наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено и допълнително като санкция, съдът автоматично е постановил недекларираните парични средства в брой, в размер на 25 160 щатски долара, да бъдат отнети в полза на Държавата, наоснование член 251, ал.2 от НК.

Посочва се, че при прилагането на материалния закон — а именно член 251, конкретно алинея 2-а от НК, с която автоматично се отнемат в полза на Държавата недекларираните от ищеца парични средства, в брой, които са се внесли в Общността, съдът не се е съобразил с правото на Европейския съюз.

Съгласно формираната, макар и по-късно, постоянна практика на СЕС по Регламент № 1889/2005 уреждащ правилата и начина за контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз, допълнителна санкция, предвиждаща автоматично отнемане на недекларираните парични средства и то без да се изследва произхода на средствата, е недопустима от правото на Съюза.

В този смисъл са Определение от 30.01.2019 година по съединени дела С-335/18 и С-336/18 по преюдициални запитвания на СГС и на Апелативен съд — София, Определение от 12.07.2018 година по дело С-707/17 по преюдициално запитване на Районен съд — Свиленград, както и Решение от 16 юли 2015 година по дело С-225/14.

Счита, че макар и постановено след влизане в сила на съдебния акт, с който недекларирани от ищеца парични средства са отнети на основание ал.2 от чл.251 НК, съдът е следвало да приложи изискванията на Регламент № 1889/2005, като част от актовете на Общността, на която Република България е член от 01.01.2007година, и съобразявайки се с примата на европейските норми пред тези на националния закон, да не наложи и то автоматично санкцията по чл. 251, ал.2 от НК и да не „отнема в полза да Държавата на пълния размер на недекларираните парични средства, а да наложи единствено 3 наказание „лишаване от свобода“.

Счита, че в случая за периода от задържането на недекларираната сума до постановяването на Определение № 268 от 15 юли 2014, компетентните органи в Република България са имали достатъчно време да изяснят произхода на задържаната от тях сума, според предписанията на член 4 §2 от Регламент (ЕО) 1889/2005:

„Ако задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“. Като за неизпълнението от моя страна на задължението ми по член 3 от Регламента е следвало на основание член 9, §1 от същия да ми бъде наложена санкция, която да е ефективна,съразмерна и възпираща.

„Всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по член 3. Тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Посочва, че с цитираните в по-горния абзац Определения и Решение, СЕС категорично установявало за недопустима правна уредба, която предвижда като санкция освен налагане на наказание лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана парична сума.

Член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябвало да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.”

Съгласно чл. 4, § 3, изр. 2 от ДЕС било вменено в задължение на държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.

Твърди се, че в резултат на противоправното бездействие на втория ответник: Народното събрание на Република България, като не е упражнил правомощията си по Закон, за да съобрази националното законодателство с актовете на Съюза, е лишил ищеца от произтичащите от тези актове права, а именно: в случай, че извърши нарушение по някоя от нормите на Регламент (ЕО) 1889/2005, да очаква да му бъде наложена такава санкция, която да е не само ефективна и възпираща, но и съразмерна, а в този смисъл и справедлива / лишил го е от принципа на легитимното правно очакване/. Освен това, счита, че с бездействието си е допринесъл недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността и законно придобити от него - парични средства, в размер на 25 160 /двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет/ щатски 4 долара да му бъдат автоматично отнети, на основание норми, очевидно несъвместими с правото на Съюза.

Твърди се, че в резултат на действието на органите на първия ответник Свиленградски районен съд, в съдебен състав, сформиран по НОХД № 521 по описа на Районен съд — Свиленград за 2014 година, като не е зачел примата на правото на ЕС и е приложил автоматично национална норма, която очевидно и пряко му противоречи, е наложил на несъразмерна и несправедлива, недопустима с правото на Съюза санкция, с която го е лишил и от законно придобитата му собственост, а именно: недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността, в размер на 25 160 щатски долара, което представлявало и нарушение на правото на Европейския съюз.

На следващо място се посочва, че пак в резултат на действията на първия ответник и на бездействието на втория, на ищеца са били причинени и други имуществени вреди: същият е бил лишен изцяло от ползването на собствеността си: отнетата в полза на Държавата парична сума, в размер на 25 160 щатски долара. Невъзможността за ползване на сумата била за времето от датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума — 15.07.2014 година, до настоящия момент.

Сочи се, че противно на правото, лишаването от възможност да се ползва мирно от собствеността си, било съизмеримо в пари, съобразно правилата на ЗЗД и е в размер на 12 777 щатски долара — еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата на окончателния съдебен акт 15.07.2014 година до 15.07.2019 година — датата на завеждане на настоящата искова молба.

Твърди се, че е налице изискуемата от закона причинна връзка: в резултат на недопустима правна уредба е постановен незаконосъобразен съдебен акт, допринесъл за настъпилия вредоносен резултат - ако Районен съд — Свиленград е приложил правилно закона и Общностното право, то не би се стигнало до отнемане в полза на Държавата сумата от 25 160 щатски долара, и ищеца нямало да понесе описаните по-горе вреди в сочения им размер.