Присъда № 33 от 26.10.2022, Районен съд - Нови пазар

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №33/26.10.2022 Г. ПО НЧХД №634/2018 Г. НА НПРС

Тъжителката Б. Х. М. от с. Т., обл. Ш. е депозирала тъжба против подсъдимия Х. Р. Х. от с. Т., обл. Ш., затова, че на 12.09.2021 г. в с. Т., обл. Ш. й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето /чрез нанасяне на кръвонасядания по външната страна на дясното бедро и по предната страна на лявата подбедрица; охлузвания по гърба на дясната ръка и по предно-вътрешната страна на лява предмишница/ на Б. Х. М., ЕГН **********, от с. Т., обл. Ш.ска – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Ведно с тъжбата са предявени и граждански искове от страна на тъжителката Б. Х. М., с цена на иска от 1200 лв., която сума съставлява обезщетение за причинени й неимуществени вреди и с цена на иска от 35 лв., която сума съставлява обезщетение за причинени й имуществени вреди.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на тъжителката твърди, че счита предявеното спрямо подсъдимия обвинение за доказано безспорно. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по това обвинение, както и да бъдат уважени предявените граждански искове.

Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че не е нанасял удари на тъжителката, не я бил събарял на земята, не я ритал. Заявява, че съпругът на тъжителката го нападнал с дъска и брадва, но не успял да го удари, тъй като подсъдимият го бутнал. Самата тъжителка след това скочила отзад лявото му рамо и го ухапала по рамото и го одрала по главата.

Поради това подсъдимият счита, че следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано категорично. Намира, че анА.зът на събраните по делото доказателства не води до извод за нА.чие на осъществено престъпление – лека телесна повреда. Не се установявало по делото на тъжителката да са били нанесени травматични увреждания, които да са в причинно-следствена връзка с действия на подсъдимия. Единствените очевидци на случая били съпругът на тъжителката и майката на подсъдимия, като първият бил заинтересован от изхода на делото, а показанията на втората изцяло били в синхрон с показанията на свидетелите, озовА. се на мястото непосредствено след случая. Считайки, че обвинението спрямо подсъдимия е недоказано защитникът моли подсъдимият да бъде оправдан, а предявените граждански искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, като тъжителката бъде осъдена да заплати на подсъдимия направените по делото разноски.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Тъжителката Б. Х. М. и подсъдимият Х. Р. Х. живеят в с.

Т., обл. Ш.ска. Те са роднини – тъжителката е *** на бащата на подсъдимия, т.е. подсъдимият е неин ***. Къщите на двамата се намират в съседство в селото, но самите те нямА. добри отношения. ИмА. неразбирателство относно подялбата на вещи, останА. в наследство от родителите на тъжителката и конкретно спорът им бил за един кон, който тъжителката смятала, че следва да вземе, тъй като твърдяла, че тя го била закупила заедно с една от сестрите си, а подсъдимият смятал, че следва да го задържи той.

На 12.09.2021 г. надвечер, около 19, 9,30 ч. тъжителката и съжителстващият с нея на съпружески начала свидетел С.Ю.М. се прибирА. в дома си с горепосочения кон и каруца, тъй като през деня ходили да събират билки. Подсъдимият ги видял, отишъл при тях и им казал, че иска да вземе коня, но тъжителката и съжителят й отказА. да му го дадат, тъй като смятА., че вечерта той ще отиде да краде дърва. Това ядосало подсъдимия и двамата с тъжителката се спречкА.. В хода на конфликта им подсъдимият нанесъл удари на тъжителката по ръцете с резето на вратата, което взел. Тъжителката се опитала да се обади по телефона на тел.112, но подсъдимият избил от ръцете й телефона. Свидетелят С.М. се 1 опитал да се намеси, но подсъдимият взел от каруцата дъската за сядане и с нея замахвал към свидетеля, но не можал да го удари. Тъжителката в това време хванала подсъдимия отзад за раменете, но той я бутнал и я ударил я с юмрук в областта на главата. От удара тъжителката паднала на земята, а подсъдимият продължил да й нанася удари с ритници по гърба и краката. Целият инцидент се развил в двора на жилището на тъжителката, както и навън на улицата. Свидетели на случая били непълнолетните деца на тъжителката, които били разстроени от случилото се и плачели. Там присъствала и майката на подсъдимия – свидетелката Н.Ш.Н.. Подсъдимият успял да вземе коня и с него се прибрал в дома си, а тъжителката и съжителят й се обадили на тел.112. На мястото пристигнА. полицейски служители – свидетелите Р. В. Т. и Д. Д. Х.. Те заварили тъжителката много разстроена и пред тях тя се оплакала, че е ударена от подсъдимия по гърба, както и по лицето с юмрук, но служителите в този момент не видяли никакви белези от удари. Полицейските служители тогава разговаряли и с подсъдимия, като той пред тях заявил, че не е удрял тъжителката.

Междувременно тъжителката се обадила на *** си – свидетеля А. Х. М., който е и *** на подсъдимия. Свидетелят А. Х. М. също се обадил на тел.112 и по молба а тъжителката поискал да бъде изпратен екип на спешна помощ. Той съобщил на телефонния оператор, че тъжителката е бита, че има болки в гърба, в краката, че е на легло и не може да стои, че плаче. Представил се, че е *** на тъжителката и казал, че нараняванията й са вследствие побой. На мястото пристигнал и екип на спешна помощ – свидетелят В. С. С. – *** и свидетелката А. Р. Х. – *** *** и тъжителката била прегледана. ***ът не открил видими наранявания и в медицинския журнал отразил посещението, като вписал диагноза за тъжителката – емоционално разстройство.

В следващите дни след инцидента тъжителката се чувствала зле, не можела да става, трудно вървяла, подпирала се, изпитвала болки. Посещавала лекар, била й поставена инжекция. В тези следващи дни тъжителката била посещавана от свои познати и роднини – свидетеля К.С.Д. и свидетелката Т. А. Х. – нейна племенница. Те видели, че тъжителката лежи и на тях тъжителката казала, че е била бита от подсъдимия. Свидетелят Д. видял, че на левия крак на тъжителката има синина, както и забелязал, че тя не може да става и трудно върви.

На 17.09.2021 г. тъжителката посетила съдебен лекар – д-р В. при „***“ АД, който констатирал следните травматични увреждания: охлузване на кожата по гърба на дясната ръка в основата на втори пръст с леко хлътнало кафеникаво дъно, с леко надигнати ръбчета, хлътнало дъно без признаци на лющене в периферията; по предно-вътрешната страна на лявата предмишница – долна трета – завяхващо охлузване на кожата на площ 2.2/0.6 см със сивкаво розов цвят и признаци на лющене в периферията, частично съхранена коричка в центъра; по външната страна на дясно бедро – горна трета – кръвонасядане с овална форма със синкаво кафеникав цвят с площ 2/3 см; по предната страна на лявата подбедрица – долна трена – бледо синкаво-кафеникаво кръвонасядане на площ 5.5/2.5 см.

За възникнА.я инцидент тъжителката подала срещу подсъдимия молба за защита от домашно насилие и в РС – Нови пазар било образувано гр.д. №1273/2021 г., по което било постановено решение №129/11.10.2021 г. и издадена заповед за защита на тъжителката, с която спрямо подсъдимия са били предприети мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, както и му е била наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Решението е било обжалвано и потвърдено от ОС – Ш. с решение №65/18.03.2022 г. по в.гр.д. №54/2022 г. по описа на Ш.ския окръжен съд.

По делото е назначена съдебно-*** експертиза, чието заключение потвърждава нА.чието на гореописаните травматични увреждания на тъжителката и сочи, че така причинените увреждания се отнасят към медико-биологичния критерий болка и страдание, като те могат да бъдат получени по начина, описан в тъжбата, както и от трудовата заетост на пострадалата.

2

Така описаната обстановка съдът прие за установена безспорно от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите С.Ю.М., Р. В. Т., Д. Д. Х., А. Х. М., К.С.Д. и Т. А. Х.; от изслушаните на откритото заседание аудиозаписи, предоставени от АИС на РСП на Национална система 112; от заключението по назначената съдебно*** експертиза, както и от представените писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение №183/2021 г.; медицинско удостоверение №14/22.02.2022 г.; решение №129/11.10.2021 г. по гр.д. №1273/2021 г. на НпРС; решение №65/18.03.2022 г. по в.гр.д.

№54/2022 г. по описа на ШОС; удостоверение за наследници от 20.09.2021 г.; копие на страница от медицински журнал; амбулаторен лист; от материА.те по преписка №280р10808/13.09.2021 г. по описа на РУ к., както и частично от обясненията на подсъдимия.

АнА.зът на събраните доказателства сочи, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Съдът счита, че категоричност в случая се доказва, че на 12.09.2021 г. в с. Т., обл. Ш. той е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Подсъдимият отрича да е нанасял удари на тъжителката, но съдът намира, че обясненията му са опровергани от данните от горепосочените доказателства. На първо място по делото е безспорно, че на тъжителката са били причинени травматичните увреждания, описани в заключението на експертизата. Безспорно е, че между Б. Х. М. и Х.

Р. Х. е имало конфликт, след който на мястото са пристигнА. полицейски служители и екип на спешна помощ. Безспорно е, че свидетелят А. Х. М. се е обадил на тел.112 и е заявил, че тъжителката е бита и има нужда от помощ. Безспорно е, че в следващите дни тъжителката е изпитвала болки и е била забелязана от свидетелите Д. и Х.. Безспорно е също, че инцидентът е разглеждан в производство за защита от домашно насилие, в което е прието с влязъл в сила съдебен акт, че подсъдимият е нанесъл увреждания на тъжителката. За самия механизъм на нанасяне на уврежданията съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля С.Ю.М.. Макар и същият да е лице, с което тъжителката съжителства на съпружески начала и като такъв той да има вероятност да е заинтересован от изхода на делото, то е видно, че той е лицето, което има най преки впечатления от случая, както и че показанията му съвпадат изцяло, както с показанията на останА.те горепосочени свидетели /на които съдът няма основание да не даде вяра/, така и с данните от медицинските документи и заключението на вещото лице. Предвид това съдът счете, че следва да приеме показанията на С.Ю.М. за изложени правдиво и добросъвестно.

В показанията си свидетелят В. С. С. твърди, че при прегледа на тъжителката не забелязал никакви увреждания, а свидетелката А. Р. Х. твърди, че въобще не си спомня случая. Независимо от това съдът приема, че на тъжителката са били причинени уврежданията на посочената в тъжбата дата и именно от подсъдимия, предвид изложените по-горе мотиви относно събраните доказателства, а също и тъй като предвид характера на уврежданията е възможно те да не бъдат установени още в първите минути и часове след нанасянето им. Видно е от даденото в заключението на вещото лице описание на еволюцията на охлузването и кръвонасядането, че травмите на тъжителката към момента на констатирането им от съдебния лекар, отговарят изцяло по вида си на посоченото от тъжителката време на нанасянето им. Предвид това съдът счита, че не следва изцяло да се довери на показанията на свидетеля С..

В заключението на вещото лице е отбелязано, че соченото от свидетелите продължително влошаване на здравословното състояние на тъжителката няма причинноследствена връзка с инцидента. Действително този извод се налага от данните по делото и съдът приема, че тъжителката не е имала продължително влошено здраве, но в случая не могат да бъдат игнорирани показанията на свидетелите Д. и Х., които в дните след инцидента са посетили тъжителката и са я видели. Предвид това съдът приема, че тъжителката е изпитвала болки и страдания вследствие уврежданията в рамките до един месец.

3

Относно показанията на изслушаната по делото свидетелка Н.Ш.Н. – майка на подсъдимия, то съдът счете, че не следва да им даде вяра. Единствено показанията на тази свидетелка поддържат тезата на подсъдимия, но нейните показания не са подкрепени от никое от доказателствата по делото, а и като най-близка родственица на подсъдимия свидетелката Назиф може да се счита заинтересована да подкрепи обясненията на подсъдимия, които съдът приема за негова защитна теза.