Решение № 218 от 16.12.2025, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Свиленград, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200819 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000390 от 23.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на А.

Р.

Л. с

ЕГН

********** от

**************************, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят А. Р. Л., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява. За него се явяват адвокат Аделина Клявкова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като нарушението не било доказано от обективна и субективна страна, поради липса на видимост от страна на полицейските служители и непосочване на информация за скорост, разстояние и ниво на оборотите на 1 автомобила, т.е. констатациите били субективни и недоказани с обективни средства.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.06.2025 година свидетелите Д. Н. Д. и С. Г. С. – полицейски служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължение около 01.00 часа се намират в град Свиленград, област Хасково, на улица „Георги Райчев”, в близост до Метанстанцията, където около 01.20 часа виждат движещия се в посока към Метанстанцията лек автомобил марка „Фалксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № **********, който автомобил идва от улица „Крайречна”, т.е. от посока хотел „Делпонте”, спира на знак „Стоп” на кръстовището с улица „Георги Рачев”, след което потегляйки по улица „Георги Рачев”, водачът му извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол. С тези действия полицейските служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а с цел „дрифт”. Полицейските служители спират автомобила като установяват, че се управлява от жалбоподателя и е негова собственост.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Н. Д. – Младши автоконтрольор, І степен в звено 2

„Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 4130951. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С. Г. С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от страна на водача, който не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя А. Л., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351000390 на 23.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и нала г а на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 19.09.2025 година, видно от Разписката, която е надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

3

Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-7266 от 15.10.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Л. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и са му налагани принудителни административни мерки. От същата Справка става ясно, че жалбоподателят е правоспособен водач.

По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето И. М. Д., което установи пред настоящия Съдебен състав, че е първи братовчед на жалбоподателя и че е бил заедно с него, като след навлизане в улица „Георги Райчев”, след спиране на знак „Стоп”, жалбоподателят е подал леко газ и не е имало маневри в ляво и в дясно на пътното платно и че полицаите са останали с впечатление, че се извършва „дрифт”, тъй като гумите на автомобила били зимни и с голям грайфер, поради което при потеглянето са изсвирили, въпреки че Л. е подал нормално газ.

По делото бяха изслушани и обясненията на жалбоподателя, който пресъздаде фактическа обстановка, идентична с тази, описана от свидетеля И. М. Д..

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 17.11.2025 година свидетели Д. Н. Д. и С. Г. С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си 4 изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Н. Д. и С. Г. С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Двамата свидетели възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото се. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си (поради което е наведеното в тази насока възражение на адвокат Клявкова в пледоарията й е неоснователно; действително полицейските служители посочват личните си впечатления от случилото се, но точно това е целта на процеса – изясняване на обективната истина, което става на базата на показанията на свидетелите - очевидци). И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол, респ.

5 не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а управлява лекия автомобил под формата на „дрифт”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля И.

М. Д. – първи братовчед на жалбоподателя – и допуснат до разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на случилото се, пътувал съвместно с него на процесната дата и присъствал на полицейската проверка. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д. Н. Д. и С. Г. С.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното му пътуване в лек автомобил с водач жалбоподателя и факта на извършване на полицейска проверка на жалбоподателя. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно лекото подаване на газ и липсата на рискови маневри в ляво и дясно на пътното платно, показанията на свидетеля И.Д. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките му отношения и фактът, че жалбоподателят му е първи братовчед, от тук и пряката му заинтересованост от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между заявеното от свидетеля Д. и сведенията, дадени от свидетелите Д. Н. Д. и С. Г.