Решение № 1089 от 12.10.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№: 1089 12.10.2022г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав

На петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове: 1. Златина Бъчварова

2. Веселин Белев

Секретаря: Д. Ф.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 1294 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Евробилд“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, ул.Стара планина №1, ет.7, против решение № 549/01.06.2022г., постановено по НАХД № 1107/2022г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № К21_190-F631447 от 01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.78, ал.2 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 1516,05 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен с отмяна и на НП.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и не е взел предвид, че кредитното известие е било само издадено от „Девня Цимент“АД, но не е било надлежно изпратено и получено от„Евробилд“ООД, така както изисква санкционната част на нормата по която дружеството е наказано. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адвокат П.В. ***, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, тъй като от събраните доказателства се установява, че няма извършено нарушение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № К21_190-F631447 от 01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция от 1516,05 лева.

Наказанието е за това, че за периода от 01.06.2021г. до 30.06.2021г. на „Евробилд“ООД е издадено кредитно известие № **********/28.06.2021г. с данъчна основа в размер на 30`320,90 лева и ДДС в размер на 6064,18 лева от „Девня Цимент“АД, но не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа, като не е отразило посоченото кредитно известие в дневника за покупките и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.06.2021г. с вх.№ 02003407014/14.07.2021г. След започване на проверката от контролните органи, „Евробилд“ООД е отразило издаденото кредитното известие със закъснение в дневника за покупките и справката-декларация за м.08.2021г. с вх.№ 02003448923/14.09.2021г.

По делото като писмено доказателство е представено цитираното кредитно известие № **********/28.06.2021г., но не са ангажирани доказателства същото да е било получено от „Евробилд“ООД преди подаването на справката-декларация с вх.№ 02003407014/14.07.2021г. Вместо това е приложено писмо от „Девня Цимент“АД от 27.08.2021г., с което то е уведомило касатора, че това кредитно известие, макар да е било издадено на „Евробилд“ООД, е било изпратено на 05.07.2021г. по грешка на друг негов контрагент. Поради това е било изпратено на дружеството-касатор едва на 23.08.2022г.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е осъществил състава на нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма. Счел е, че за реализация отговорността на дружеството е достатъчно само обективното неизпълнение на вмененото задължение, като е преценил, че не може да се приеме, че дружеството- жалбоподател не е било уведомено за последващата корекция своевременно, без да изложи какво налага този извод.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възражението на касатора е основателно, а постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. В чл.182, ал.2 от ЗДДС, посочен като основание за налагане на санкцията, е предвиден по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв., при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен.

Съгласно чл.182, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2, за реализиране на основния състав на нарушението, следва регистрираното лице да не е издало данъчен документ или да не е отразило издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период и това да е довело до определяне на данъка в по-малък размер.

Следователно, не само издаването, но и получаването на кредитните известия е елемент от състава на административното нарушение, за осъществяването на което е санкционирано дружеството. Издаването им, само по себе си, не е достатъчно за реализирането на отговорността, което е и логично, защото когато кредитното е само издадено, но не и получено от търговеца до който е адресирано, той няма как да научи за него. В конкретния случай административно-наказващият орган е следвало да установи датата на получаване на процесното кредитно известие и да съобрази, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството, да го отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период – месец 06. 2021г.

В разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично се сочи, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Т.е., задължението за включване на кредитното известие в съответните дневници възниква по отношение на получени кредитни известия, в какъвто смисъл е практиката на ВАС по данъчни дела. (вж. решение № 16902/17.12.2013г. по адм.д.№ 4780/2013г. на ВАС).

Изложеното налага извод, че в случая не е налице визирания състав на нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДДС и наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна с отмяна на потвърждаващото го решение на районния съд.

Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е основателна, искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено, на основание чл.143, ал.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени такива за двете инстанции в размер на 200 лева – за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и извлечение от сметка за плащане по банков път, на л.31 и 34 от делото на районния съд.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 549/01.06.2022г., постановено по НАХД № 1107/2022г. на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_190-F631447 от

01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас, да заплати на „Евробилд“ООД,

ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, ул.Стара планина №1, ет.7, сумата от 200 лева за направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.