Решение № 501 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА

Нели С. Маринова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100501169 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20211586/15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 59349/19 г. по описа на СРС, 68 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „А1 България“ ЕАД срещу „СДЛ Г.“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 410,02 лв., представляваща сбор от месечни такси за използване на услуги по договор партида № *******/15.06.2015 г. за периода от 23.06.2016 г. до 22.11.2016 г.; 1252,02 лв., представляваща сбор от месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида №

М4691874/15.06.2015 г., и 1124,64 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на задължения по договор партида № *******/15.06.2015 г., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 41438/19 г. по описа на СРС, 68 състав.

Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД срещу решение № 1

20211586/15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 59349/19 г. по описа на СРС, 68 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано по делото сключването между страните по делото на договори № *******/15.06.2015 г. Твърди, че съдът е достигнал до този извод в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ответното дружество не е подало отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, а в първото по делото открито съдебно заседание представител на ответното дружество е оспорил исковете на основания, които са били преклудирани /по арг. от чл. 133 ГПК/, или са били ирелевантни към предмета на делото. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение по чл. 146, ал. 2 ГПК като не е указал на ищеца за кои от твърдяните от него факти не сочи доказателства. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал изслушването на СТЕ, чрез която ищецът е искал да установи идентичността на договор № 504357069 и договор № *******, тъй като в софтуерната система на оператора за един абонт се генерират I D на клиент, партида и I D на договора, както и че е налице пълна идентичност на използваните мобилни услуги по договор № 504357069 и договор № *******.

Твърди, че договор № 504357069 е рамковият договор за предоставяне на услуги, като въз основа на него в системата на мобилния оператор е създаден договор с I D на клиент 504357069, партида 106317672, I D на договор *******, както и че клиентският номер е посочен във всяка фактура под крайния срок за плащане – потребител № *******. Посочва, че претендираните за плащане суми са описани чрез номера на договора *******, тъй като този номер фигурира в процесните фактури. Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че издадените фактури по този номер на договора, а използваните услуги са същите като активираните по приложенията към договор № 504357069, както и че по договорите за закупуване на изплащане са извършени плащания, което доказва сключването на договорите с посочения предмет. Посочва, че съгласно т. 3 от договорите за закупуване на изплащане закупуването на вещите при условията на тези договори е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, като месечните вноски, дължими по 2 договорите, се отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани от продавача по договора за услуги партида № *******. Твърди, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за предходен период /м. юни 2015 г. – юни 2016 г./ ответното дружество е осчетоводило, платило и ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ищеца за същите услуги, които са предмет на исковата претенция. Твърди, че осчетоводяването на предходно издадените фактури е индикация, че между страните са налице договорни правоотношения и ответното дружество е приело предоставянето на мобилните услуги, описани в исковата молба, и е закупило на изплащане мобилните устройства, описани в исковата молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „СДЛ Г.“ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника „СДЛ Г.“ ЕООД договор за използване на мобилни услуги партида № *******/15.06.2015 г. Посочва, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, неустойки или обезщетения. Твърди, че по договора са използвани следните мобилни услуги със съответните месечни абонаментни такси – мобилен номер ******* с месечна абонаментна такса от 29,08 лв. без ДДС; мобилен номер ******* 933 с месечна абонаментна такса от 29,08 лв. без ДДС и 40 % отстъпка от месечната абонаментна такса и мобилен номер ******* с месечна 3 абонаментна такса от 25,00 лв. без ДДС и 20 % отстъпка от месечната абонаментна такса. Посочва, че считано от 29.04.2016 г. за срок от две години за мобилен номер ******* е бил активиран план Мтел бизнес безкрай 30 SoHo с месечна абонаментна такса от 30 лв. без ДДС, като към плана е включена и услуга Office365 Onedrive for business с номер на услугата **********52. Твърди, че за отчетни периоди от 23.06.2016 г. до 22.11.2016 г. са били издадени 4 бр. фактури за месечни такси и ползвани услуги по договор партида *******/15.06.2015 г. на обща стойност 410,02 лв., които не са били заплатени от ответното дружество. Посочва, че преди изтичане на срока на ползване на услугите на 02.08.2016 г. абонатът е направил пренос на част от използваните от него мобилни услуги към мрежата на друг оператор, а именно – за мобилни номера *******, ******* и *******, като договорът е продължил действието си след 02.08.2016 г. по отношение на мобилен номер ******* 933. Твърди, че към договор партида № *******/15.06.2015 г. в пакет с тарифните планове са закупени на изплащане мобилни апарати, както следва: на 15.06.2015 г. с тарифен план за мобилен номер ******* е закупен апарат Sony Хperiа Z3 White, сериен номер 355188062647155, за сумата от 888 лв. с първоначална вноска от 37 лв. и 23 месечни вноски по 37 лв.; на 29.04.2016 г. с тарифен план за мобилен номер ******* е закупен на изплащане SAM Galaxy S7 Gold, сериен номер 359467071833055 за сумата от 1008 лв. с първоначална вноска от 42 лв. и 23 месечни вноски по 42 лв.

Посочва, че за стоките, закупени на изплащане, ответното дружество не е изплатило месечни вноски на обща стойност 1252,02 лв. по фактури № 337046469/27.07.2016 г., № 648187496/02.08.2016 г. и № 648187556/02.08.2016 г. Твърди, че поради предсрочно прекратяване и неспазен срок на действие по отношение на мобилните услуги, за които е направен пренос към мрежата на друг мобилен оператор, ответното дружество дължи неустойка за неспазения срок. Посочва, че за мобилен номер ******* 933, останал в мрежата на А1, договорът е прекратен, считано от 16.12.2016 г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т.

54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LT E , съгласно която договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата за плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 4

124 дни. При прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

Посочва, че за дължимите неустойки са издадени 3 бр. сметки, както следва: сметка № 567457129/01.08.2016 г. на стойност – 642,00 лв., сметка № 567460384/02.08.2016 г. на стойност – 250,00 лв. и сметка № 5*******.12.2016 г. на стойност - 232,64 лв. Посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41438/19 г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните суми.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 410,02 лв., представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на услуги по договор партида № *******/15.06.2015 г. за периода от 23.06.2016 г. до 22.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 1252,02 лв., представляваща сбор от оставащите месечни вноски по договори за закупуване на изплащане по партида № М4691874/15.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното плащане, и 1124,64 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на задължения по договор партида № *******/15.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответното дружество – „СЛД Г.“ ЕООД не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В първото открито съдебно заседание ответното дружество е оспорилo предявените искове като неоснователни.

Oт договор № 504357069/29.04.2016 г., сключен между „СДЛ Г.“ ЕООД, като абонат, и „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, като оператор, се установява, че операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи съгласно условията на договора и 5

Общите условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и потребителите на съответната услуга.

Неразделна част от договора е Приложение № 1 „Условия за ползване на тарифни планове Мтел бизнес безкрай с включени мобилни телефонни услуги и О365 ОneDrive for Вusiness” за срок от 2 години.

По делото са представени като доказателство и Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.

От договор за продажба на изплащане № 504357069/15.06.2015 г., сключен между „СДЛ Г.“ ЕООД, като купувач, и „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, като продавач, се установява, че продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху апарат Sony Хperiа Z3 White МАТ 30 23м, сериен номер 355188062647155, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размера и при условията на разсрочено плащане, определени с договора и Приложенията към него. В чл.