Акт от 23.08.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ІІІ-91

23.08.2019 год. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

MЛ. C. KPACEH ВЪЛЕВ секретар

Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 1196 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс, вр. чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето / ЗЗДт./.

Подадена е въззивна жалба от М.А.А., ЕГН

********** и И.А.М., ЕГН **********-двамата с постоянен адрес ***, в качеството им на родители на малолетните деца Б. И. М. и Н. И. М., чрез процесуален представител адв. Сава Каров,, срещу решение № 1728/05.07.2019 год. по гр.д.№ 3375/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са настанени малолетните деца Б. И. М. ЕГН ********** и Н. И. М. ЕГН **********, с родители М.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, к-с «Меден Рудник», ул.

«Кооператор», №33, за срок от една година, считано от настаняването им по административен ред.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че не са налице основания за уважаване на искането на Д“СП“, с което е сезиран съда. Твърди се, че изявлението на майката въз основа на което е прието, че е застрашен живота и здравето на децата е инцидентно и емоционално в резултат на създалата се драматична семейна ситуация - изчезване на ***годишното и дете. Посочено е, че изводът за наличие на реална опасност за живота и здравето на децата, което да налага спешното им настаняване в социална институция е необоснован, тъй като не са налице предпоставките за вземане на тази мярка, доколкото в случая децата не са пострадали от насилие и не са жертва на трафик. Твърди се, че не са изчерпани всички възможности, които предоставя закона за закрила на децата в семейството, а взетата спрямо тях мярка е неподходяща, тъй като откъсването на децата от естествената им семейна среда би ги лишило от сравнително добрите материални условия в семейния дом, от грижите на тяхната майка, а също - би нарушило емоционалната връзка на децата с останалите членове на семейството. Твърди се, че взетата мярка не отговаря на най-добрия интерес на децата, че е прибързана и неефективна. Твърди се, че настаняването на децата в дом им създава несигурност, провокира чувство за вина у тях и предизвиква душевни травми, което не съответства на целта на закона. Твърди се, че има и други деца, които живеят при същите условия при своите родители, но спрямо тях не са взети такива мерки.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на въпроса по същество от въззивния съд с отхвърляне на искането на Д“СП“-Бургас, както и за присъждане на съдебните разноски.

Предвид въведения специален ред за обжалване по чл.28, ал.6 от Закон за закрила на детето, съдът намира следното;

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице-упълномощен процесуален представител и е допустима.

Връчване на въззивната жалба за отговор от насрещните страни не е предвидено в закона, но въпреки дадената възможност от районния съд отговор от насрещната страна - Д «СП»-Бургас не е постъпил.

С обжалваното решение Бургаския районен съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.26-28 от Закон за закрила на детето - за настаняване на две малолетни деца в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, за срок от една година, считано от настаняването по административен ред.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуален представител адв. Каров поддържат жалбата, молят за уважаването и, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция “Социално подпомагане“-Бургас, юрисконсулт Даракчиева излага съображения за неоснователност на жалбата, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският районен съд е сезиран с молба подадена от директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Бургас към АСП, за настаняване на малолетните деца Б. И. М. ЕГН ********** и Н. И. М. ЕГН **********, с родители М.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, к-с «Меден Рудник», ул.

«Кооператор», №33, за срок от една година, считано от настаняването им по административен ред.

В молбата е посочено, че децата имат установен произход от майка и баща, като родителите живеят без брак. Майката М.А. е родила общо 14 деца, от които 10 са от предходно съжителство с друго лице, те не са припознати от баща. Едно от децата е починало, друго е било настанено в социално заведение и осиновено, а трето е настанено в семейството на роднини. След децата Б. и Н. от съвместното съжителство на родителите са родени децата Ю. и С. Посочено е, че семейството на майката, което от дълги години живее в с.*** е обект на дългосрочно наблюдение от страна на Д“СП“-Поморие, като през годините е оказвана разнородна подкрепа, включително чрез насочване към използване на подходящи социални услуги. За издръжка и обгрижване на децата родителите постоянно търсят съдействието на институциите. Регистрирани са множество техни обаждания до НТЛД, както и жалби до различни институции. Семейството е подпомагано от НПО. Въпреки предоставените храна, дрехи, вещи и парични средства родителите постоянно са изразявали недоволство от тяхното количество. Посочено е, че родителите полагат усилия за отглеждане на децата според разбиранията и ресурса си, но трудно задоволяват основните им потребности. Майката разчита само на получавани социални помощи, а бащата работи непостоянно и без трудов договор, по негови данни на Пристанище - Бургас. В процеса на предоставяне на социални услуги е констатиран крайно нисък родителски капацитет. Задоволяват се само базовите потребности на децата, не се насърчават когнитивните им умения, не е оказана адекватна емоционална подкрепа и не са давани съвети за спазване на обществените правила. Майката е неграмотна, а бащата има ограничени умения за писане и четене. Образованието не е водещо в ценностната система на възрастните, поради което двамата не могат и не оказват подкрепа в обучението на децата. До м.11.2018 год. семейството живее в с.***, след което се премества в с.*** поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия партньор на жената. След преместването наблюдението върху семейството продължава от Д“СП-Бургас. Жилището представлява преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на жената. Санитарно - битовите условия са добри, но жизненото пространство е недостатъчно за многочленното семейство. На 17.03.2019 год. детето Ю. на *** години изчезва от дома на семейството и към момента продължава да е в неизвестност. След изчезването на детето майката изпада в тежко емоционално състояние, като отказва да приема храна и вода, всеки ден взема успокоителни, на адреса често е викана линейка. Съжителят на М. е посочил, че тя е изпадала и преди това в подобни състояния. На 22.03.2019 год. М. се обадила на НТЛД 116111 и заявила, че поради проблемите си не може да издържа на напрежението и има намерение да отрови децата си, след което да се самоубие. След изчезването на Ю. бащата заявил, че спира да работи и няма да ходи на работа докато синът му не бъде открит, като по този начин е оставил семейството си без средства за препитание, а живущите в махалата събирали пари и хранителни продукти за да им помагат. След изявленията на майката сигналът е препратен до ОЗД/Д“СП“-Бургас и след като е отчетено наличие на пряка и непосредствена реална опасност за живота и здравето на децата са предприети мерки за извеждане на 10-те деца от семейството на родителите, предоставена им е полицейска закрила за срок от 48 часа, след което децата Б. и Н. са настанени временно по административен ред в социална услуга от резидентен тип-ЦНСТД в гр.Бургас, ж.к. “Меден Рудник“, ул.“Кооператор“, №33, където се намират и понастоящем. В този център са настанени още две деца на семейството, а останалите шест са настанени в друг център с оглед възрастта им. Посочено е, че в центъра, в който са настанени децата Б. и Н. е обезпечена спокойна и сигурна среда за живот и условия за стимулиране на тяхното развитие. Посочено е, че на този етап няма възможност децата да бъдат отглеждани в семейна среда, но центърът предоставя възможност децата да получат адекватни за възрастта и индивидуалните си потребности грижи и внимание, а средата е близка до семейната.

Сазиращата съда молба е основана на социални доклади с обосновка относно изложените обстоятелства мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на децата. Приложени са допълнителни доказателства и документите изискуеми по закон. В съдебно заседание пред районния съд молбата се поддържа.

Пред районния съд родителите на децата са заявили несъгласие с приложените мерки, оспорили са молбата, като за заявили, че желаят децата да им бъдат върнати за да се грижат за тях.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните доказателства и като съобрази закона, намира следното :

Със Заповед № ЗД/Д-А-090/25.03.2019г., на Дирекция за социално подпомагане - Бургас е наредено спешно временно настаняване на малолетния Б. И. М. ЕГН ********** - девето по ред дете на майката, с родители майка - М.А.А. и баща - И.А.М. в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ за деца в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ № 33, считано от 24.03.2019 год. за срок до произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-А-089/25.03.2019г., на Дирекция за социално подпомагане - Бургас е наредено спешно временно настаняване на малолетния Н. И. М.

ЕГН ********** - десето по ред дете на майката, с родители майка - М.А.А. и баща - И.А.М. в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ за деца в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ № 33, считано от 24.03.2019 год. за срок до произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Детето Б. към момента е на навършени * години, а детето Н. е на навършени * години. Децата са родени от майката и припознати от бащата, които са ги отглеждали в семейна среда с.*** до м.11.2018 год., след което семейството се е преместило в с.*** в триетажна къща / преустроено кафене /, собственост на бабата и дядото на майката. Според свидетелските показания на свидетелката А. Д. - социален работник изготвил последния социален доклад от 13.06.2019 год., въззивникът И. се явил при нея на 31.05.2019 год. и лично съобщил актуалния адрес на семейството в с.***. Свидетелката посетила адреса заедно с други трима души. Били допуснати от въззивницата М. в първия етаж на двуетажна постройка, което помещение представлявало пригоден за живеене гараж с преходна врата към друга стая, обзаведени, но без ток и вода в двете помещения.

Фактите и обстоятелствата изложени в сезиращата съда молба се установяват от събраните по делото доказателства, като са подробно обосновани в приложените социални доклади. Тези факти и обстоятелства не са оспорени и оборени, поради което съдът ги намира за доказани. Свидетелските показания на разпитаната пред районния съд свидетелка Л. М. А. - ** годишна дъщеря на М.А., в относимата част от показанията, само потвърждава изводите изложени в сезиращата съда молба, че в семейството не е създадена подходяща среда за възпитанието и личностното развитие на децата. Показателно в това отношение е, че свидетелката сочи като основна причина за трудностите, които изпитва след извеждането и от семейството и настаняването и в социален център това, че там е „тормозена“, да става в определен час и да „мие и чисти“, които дейности не е извършвала нито тя, нито нейните братята - настанени в същия център, докато са обитавали семейното жилище.

Видно от представените справки за съдимост, родителите са криминално проявени, като бащата е с множество криминални прояви.