Решение № 1149 от 08.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. В. Мархолева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело № 20232120104066 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район .... представлявано от Н..Х..Б..и С..А..П.., чрез пълномощник юрк. Т..М..против И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., чрез назначения му особен представител – адв. В. В., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца сума в общ размер от 1 179.23 евро, представляващи непогасени задължения по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ..... г. и приложимите към него общи условия, от които:

1. 1 143.47 евро главница, ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението

2. 5.08 евро законна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 14.03.2023 г.

3. 30.68 евро разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение.

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (450 лв.), както и за евентуално сторените други разноски в настоящото производство, както и разноски по чгд № 1546/2023 г. на Районен съд - Бургас в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 46,13 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, по силата на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ..... г., и подписаните Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, Банката предоставила на И. Б. Б. правото да ползва кредитен лимит в размер до 1500 евро, който може да бъде усвояван до определения от Банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката. Кредитната карта била предадена на ответника на 14.09.2017 г. в офис на Банката, за което е съставен и подписан двустранен протокол за получаване. На 1 основание договора за овърдрафт, Банката предоставила на кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер до 1 500 евро с краен срок за ползване и за погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) до 14.09.2018г., който срок се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в OУ. Предоставеният кредитен лимит бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума на множество траншове и съответно погасяван многократно частично по главница и лихви на дати и за суми, подробно изброени в исковата молба по сметка с IBAN: ......., открита на името на кредитополучателя в Банката.

Твърди се още, че поради неплащане в срок на задълженията по договора, на основание Раздел XIII, т. 13.1 във връзка с т. 13.1.1 от ОУ, Банката изготвила покана за доброволно изпълнение, с която предоставила на кредитополучателя 7-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита, за изцяло и предсрочно изискуем. На 06.01.2023 г. на адреса на длъжника било залепено уведомление на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, а в законоустановения двуседмичен срок И. Б. не се явил в кантората на ЧСИ за получаване на поканата, поради което последната се считала връчена на 20.01.2023 г. След изтичане на дадения от Банката срок и поради неплащане на задълженията на кредитополучателя, вземането било обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 01.03.2023 г.

Вследствие гореизложеното ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и настоящия иск, от предявяването на който обосновава правния си интерес. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът И. Б. Б., чрез особения представител, счита, че исковата молба е нередовна поради неясен предмет, тъй като не става ясно как е формиран размерът на главницата от 1 143,47 евро. Оспорва претенциите по основание и размер, поради нищожност на договора, нищожност на клаузи от договора, изтекла погасителна давност и поради погасяване чрез плащане.

Счита, че част от главницата са и множество акцесорни плащания в т.ч. възнаградителна лихва по чл. 8 от договора и неустойка за забава („наказателна надбавка“) по чл.9 от договора. Доколкото общият размер на претенцията съставлявала сбор от различни суми, дължими на различни правни основания, условие за редовността на иска било ясното им посочване и разбивка по пера. Посочва, че по делото липсва информация за типа на издадената кредитна карта, а с оглед предвидените в общите условия различни срокове за различните видове карти, не може да се определи приложимият отчетен период и приложимият падеж. Оспорва клаузата на т. 1.1, б.р) от ОУ във вр. с т.1.1., б.ав) от ОУ, уреждаща режима на „неразрешения овърдрафт“, съгласно която текущият разполагаем лимит е сумата, която кредитополучателят може да ползва за текущия отчетен период, като всяко надвишение над тази сума съставлява неразрешен овърдрафт. Съгласно т.1.1., б.р) от ОУ неразрешеният овърдрафт е незабавно изискуем, поради което счита, че ако част от претендираните суми са неразрешен овърдрафт, техният падеж, респективно лихва, няма да е тази по б.х), а ще е датата а усвояването. Невъзможността да се определи падежа прави невъзможна проверката (респективно формулирането на въпрос към вещото лице), дали претендираната лихва е правилно изчислена. Клаузата на чл. 8 от договора предвижда при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката при условията на т.7, титулярят да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 16% или 18% в зависимост от вида операция с картата (ПОС- трансакции или други операции). Съгласно чл.9 от договора потребителят дължи наказателна надбавка при просрочие в 3 възможни хипотези: при непогасяване до датата на падежа на минималната месечна вноска, на надвишението на 2 текущия разполагаем месечен лимит („неразрешен овърдрафт“) или при просрочена минимална месечна вноска, като в първите два случая надбавката е 10%, а в третия 1/12 на месец. Поради това моли съдът да укаже на ищеца да посочи: кой е приложимият падеж към всяко усвояване, типа на всяка от посочените операции по усвояване на кредита, каква точно наказателна надбавка начислява върху всяка усвоена сума, за какъв период и в какъв размер, каква част от претенцията съставлява по основание възнаградителна лихва.

На следващо място счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.12, ал.1, т.7 - т.9, като на основание чл.23 от ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита без лихви или други разходи. Договорът и общите условия не съдържали посочената информация на ясен и разбираем език, написани умишлено усложнено, с множество препратки, като в резултат потребителят не можело да придобие ясна представа какъв ще е размерът на дължимата от него сума. Това се отнася както до размера на главницата, така и до размера на дължимите лихви (два вида възнаградителна лихва в зависимост от вида операция по чл.8 и неясно формулирана неустойка за забава по чл.9). Освен това, определеният в чл.11 от договора годишен лихвен процент не включва информация по какъв начин е формулиран (от какви разходи конкретно), а въпросните допускания са също формулирани по начин, който е практически неразбираем.

Твърди и нищожност на клаузата на т. 10.1. от ОУ, тъй като целият механизъм на определяне на въпросната минимална вноска е уреден изцяло с неравноправни клаузи по см. на чл. 143 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/. Съгласно посочената клауза титулярят се задължава всеки месец до падежа да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по картова сметка. Обстоятелството, че титулярят не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок дължимите на падежа суми. Съгласно чл.4 от договора за кредит, след изтичането на отчетния период, с който титулярят е предварително запознат, Банката следвало да осигури на разположение на титуляря в писмена форма на дълготраен носител „Извлечение от картова сметка“. Прави извода, че Банката е задължена единствено да издаде извлечение, в което е описан конкретният размер на минималната вноска, но не и да уведоми титуляря за нейния размер.

Същевременно, общите условия съдържат и по съществото си фикция, че титулярят е узнал за размера на минималната вноска с факта на издаване на „осигуряването на разположение“ на извлечението в писмена форма. Счита подобно уговаряне на неуредени в закона фикции за недопустимо. В заключение посочва, че се касае за клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на банката в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от нейната воля (т.3) и налагат на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако банката не изпълни своите (т.15). Поради това счита всички клаузи, обусловени от минималната погасителна вноска, в т.ч. възнаградителна лихва по чл.8, неустойката за забава по чл.9 са недействителни.

Твърди и нищожност на клаузата на чл.9 от договора, съгласно която потребителят дължи наказателна надбавка при просрочие в горепосочените 3 хипотези, поради противоречие с изискването на чл.147 от ЗЗП, текстовете на договорите да са ясни и недвусмислени. В случая не ставало изобщо ясно каква е разликата между първата и третата хипотеза, и кое обезщетение в кой случай се дължи. Освен това, текстът в хипотези 1 и 2 практически уреждал договорна неустойка за забава в размер на 26/28% в зависимост от вида на операцията. Тази разпоредба противоречи на императивната норма на чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Освен това, формирането на наказателни надбавки върху възнаградителната лихва без краен предел, създава възможност да се стигне до ситуация кредиторът да получи двукратно плащане на възнаградителната лихва. Счита клаузата за неравноправна по см. на чл.143 от ЗЗП и като такава нищожна на основание чл.146 от ЗЗП, както и за нищожна и поради 3 противоречие с добрите нрави на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като компенсира- неясно какви вреди, многократно надвишаващи справедливия размер на мораторните такива. Не отговаря и на изискванията на закона и тълкувателната практика на ВКС относно функциите на неустойката, като обезщетението излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Отправя искане за намаляване на неустойката поради прекомерност на основание чл.92 от ЗЗД, в случай, че клаузата е валидна.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за периодичните плащания, както и всички акцесорни вземания за неустойки и лихви по чл. 111 от ЗЗД.

Сочи, че предмет на делото са погасителни вноски с падежи от 2017 г. до момента, като всички вноски, вземания за неустойки за забава (по чл.9), възнаградителна лихва (по чл.8) и законни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от 3 години са погасени по давност и недължими.

На следващо място оспорва претенциите като неоснователни поради погасяване на дълга чрез плащане. Сочи, че видно от представената справка, ищецът е погасявал задълженията си с многобройни плащания в различни размери, някои от които значителни на 25.01.2018г. - 1 398 евро, на 23.04.2018г. - 1 477.82 евро, на 04.06.2018г. - 1 482.92 евро, на 04.09.2018г. - 1 182,76 евро и т.н. Сочи, че ищецът е заплатил суми в размер на няколко хиляди евро, като е налице нарушение на посочените изисквания на закона, както по отношение на обезщетенията за забава, така и на годишния процент на разходите, поради което счита, че постъпилите погашения са достатъчни за изплащането на целия размер на дълга.