Решение № 2416 от 27.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110115761 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния му представител – юрк. А.Г., срещу К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1200 лв., представляваща неплатена главница по сключен между страните Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 198 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 18.09.2021 г. – 14.08.2022 г., както и сумата 311.96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.08.2022 г. – 09.09.2024 г., които суми са предмет на заповед № *** г., издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „И.Ф.” ЕООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на ВРС, ХLVI състав, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на *** г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР. Въз основа на този договор на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвеният процент е в размер на 40.15 %. Поддържа, че липсват плащания по договора, поради което ответникът му дължи целия размер на падежиралата на 14.08.2022 г. главница, възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава върху главницата. Твърди, че е правил опити за 1 уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.

Ж. Б., чрез назначения му особен представител – адв. И. Г.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че договорът е недействителен – нищожен, на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото текстът му е с много ситни букви и по-малък от 12 размер на шрифта. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Посочва, че уговореният ГЛП в размер на 40.15 % противоречи на добрите нрави, като същият е прекомерен, поради което уговорката за възнаградителна лихва е недействителна. Оспорва твърденията в исковата молба относно процедурата по кандидатстване и отпускане на кредита, като твърди, че в случая е налице злоупотреба с личните данни на ответника от неизвестно лице. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв. И. Г., който поддържа становище за недействителност на договора за потребителски кредит и моли за решение в този смисъл.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *** г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.

От представения договор за предоставяне на кредит № *** от *** г. се установява, че между „И.Ф.“ ЕООД /кредитор/ и ответника К. Ж. Б.

/кредитополучател/, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лв., със срок на издължаване 360 дни, считано от датата на неговото усвояване, с падеж на последната вноска – 14.08.2022 г., който е настъпил към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.09.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно 2 дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Редовното сключване на договора за кредит от разстояние се установява именно от приетата по делото без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К. Н. К., която съдът цени като компетентно и обективно дадена. Съгласно заключението, процедурата по кандидатстване за кредит – *** е изпълнена от ответника К. Ж. Б.. Той е изпълнил всички описани в експертизата стъпки по заявяването на кредит от системата на „МиниЗаем“, прикачил е снимка на личната си карта от двете страни. Лицето има регистриран профил в системата на дружеството и е предоставил лични данни в хода на тази процедура. Кореспонденцията с имейли, извършени за потвърждаване на кредита са приобщени към материалите по делото, като наред с това вещото лице е проверило, че същите съществуват е електронната поща на ищцовото дружество.

В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника относно опорочаване на процедурата по кандидатстване и отпускане на кредита. По делото липсват каквито и да е данни, от които да се заключи, че е налице злоупотреба с личните данни на ответника от неизвестно лице. Напротив. Заключението по допуснатата СТЕ дава на съда основание да направи обосновано заключение, че между страните е възникнало надлежно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за кредит.

От заключението на приетата без възражение от страните съдебносчетоводна експертиза на вещото лице Е. Т. се установява, че цялата сума по кредита – 1200 лв. е усвоена на *** г. чрез превод от „И.Ф.“ ЕООД към „ИЗИ ПЕЙ“ и получаването на сумата от ответника в брой на каса на „ИЗИ ПЕЙ“.

По кредита няма извършени плащания. Ето защо и задълженията по същия са, както следва: за главница – 1200 лв., за договорна /възнаградителна лихва/ за периода 18.09.2021 г. – 14.08.2022 г. – 257.40 лв. Обезщетението за забава за периода 14.08.2022 г. – 09.09.2024 г. върху главницата 1200 лв. се равнява на 311.96 лв.

От страна на назначения особен представител на ответника е направено възражение за недействителност на договора за кредит, доколкото същият е с шрифт по-малък от 12.

Съгласно заключението на вещото лице К. К. по приетата СТЕ, заглавието на договора е изпълнено с шрифт „DejaVu Condensed“ с размер 13.50 pt. Останалата част от договора е изпълнена със същия щрифт, но с размер 11 pt.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга 3 подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /в този смисъл е и текстът на чл. 5, ал. 4 ЗПК/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него. В настоящия случай това изискване не е спазено.

Текстът на процесния договор за кредит от *** г. е с шрифт по-малък от 12, а именно - 11. Следователно и само поради неспазването на изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В този смисъл са и задължителните разрешения на ВКС, дадени в съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – решение № 50084/09.01.2024 г., постановено по т. д. № 875/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., което е допуснато именно по въпроса за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В цитираното решение е посочено, че по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, е формирана практика на ВКС, в която е прието, че при нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и потребителят връща само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи: решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ІV г. о., решение № 50206/25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на І т. о. и решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на ІІ т.о.

Тази именно практика е споделена и от касационната инстанция, разглеждаща т. д. № 875/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. Изложено е, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл. 10, пар. 1 от директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на Съда на Европейския съюз по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл, че чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Изводът, който се налага е, че въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за 4 размера на шрифта, както и последицата при неспазването му – недействителност на договора, съответстват на правото на Европейския съюз.