Решение № 2233 от 09.07.2024, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2233

Стара Загора, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20247240700305 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от И. Т. К. с адрес: с.Коларово, общ.Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление /РУ/ - Брезник към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържат се оплаквания за липса на фактически и правни основания, доводи и анализ на доказателствата, въз основа на които да се разбере защо е приложена обжалваната ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Командир на отделение в РУ-Брезник към ОДМВР-Перник, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя в настоящото производство – И. Т. К., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 899024 от 25.03.2024г., за това, че на 25.03.2024г. около 18.05ч. гр.Брезник, на ул“Георги Бунджулов“, с посока на движение от [улица]към гр.Трън, пред № 5, управлява влекач [Марка] с рег.№ [рег. номер], собственост на „С.-2003“ ЕООД, като при извършена проверка е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества – бензодиазепини. Пробата е извършена с техническо средство Drug test 5000 с фабричен номер ARJF-0054 и номер на пробата 00196 в 18.10ч, като показанията от уреда са видяни от водача. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 106166 за ФСМП гр.Брезник. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в РУ-Брезник към ОДМВР-Перник, на жалбоподателя И. Т. К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Б. Г. АУАН серия GА № 899024 от 25.03.2024г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0249-000012/ 25.03.2024г, в т. ч АУАН серия GА № 899024 от 25.03.2024г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№ 249р-1613/ 25.03.2024г.; Талон за изследване № 106165, връчен на Копринков в 18:30ч. на 25.03.2024г., в който е отразено, че проверяваното лице желае да бъде изследвано чрез медицинско и химическо изследване.

Представено е от жалбоподателя и прието като доказателство по делото и Постановление за прекратяване на наказателно производство № 991/ 2024 от 31.05.2024г. на Зам.районен прокурор в Района прокуратура гр.Перник. В мотивите на прокурорското постановление е описано, че И. К. е изпълнил издадения му на 25.03.2024г. талон за медицинско изследване № 106165, като е бил съпроводен от полицейските служители до болничното заведение за даване на кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества. В 19.30 часа в медицинското заведение Копринков е предоставил кръвна проба за изследване и е посочил медикаментите, които приема за заболяванията си. Назначена е била химикотоксикологична експертиза в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА, която дава заключение, че при проведеното имуноаналитично изследване в предоставените проби кръв, не се установява наличие на метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, екстази, тетрахидроканабинол, метадин, барбитурати, бензодиазепин. Въз основа на тези фактически установявания наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, осъществено от И. Т. К. е несъставомерно от обективна страна по чл.343б, ал.3 от НК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл.234, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № 24-0249-000012/ 25.03.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Командир на отделение в Районно управление – Брезник към ОДМВР – Перник, в рамките на предоставените му със Заповед № 313з-362/ 28.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Перник правомощия /л.8 по делото/.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Наведените в жалбата доводи за формална незаконосъобразност на заповедта, основани на твърдения за липса на яснота и конкретизация на обуславящото прилагането на ПАМ нарушение от фактическа и правна страна, се явяват неоснователни.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 24-0249-000012/ 25.03.2024г. на командир на отделение в РУ-Брезник към ОДМВР - Перник обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № № 24-0249-000012/ 25.03.2024г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Несъмнено в настоящия случай административният орган е възприел наличието на втората хипотеза на законовата норма, а именно управление на МПС след употребата на наркотични вещества.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 25.03.2024 г. на водача И. К. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 номер ARJF – 0054, проба № 00196, е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества - бензодиазепини. На Копринков е съставен и АУАН GА № 899024 от 25.03.2024г., за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА № 899024 от 25.03.2024г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 24-0249-000012/ 25.03.2024г и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Действително АУАН серия GА № 899024/ 25.03.2024г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото съдебно производство, поради следното:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста, но единствено в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване /чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г.1 ред. ДВ, бр.81 от 2023г./.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04af6824-7796-47a9-8342-cc8ccc0435bc