Акт от 30.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40164 гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110121625 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 21625/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Красимирова Д., като се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира следното:

От извършена справка НБД „Население“ се установява, че ответника с постоянен адрес в гр. С....

Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се 1 намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото, телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.

113 ГПК, превалира правилото на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребитеслки спор, какъвто е настоящият случай, доколкото се ищецът претендира суми по Договор за потребителски кредит. Този извод се обуславя и от граматическо и историческото тълкуване на правната норма, тъй като в преходната редакция на чл. 113 ГПК беше предвидено, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тоест, изборът е бил на самия потребител, доколкото е употребен изразът „може“, това е достатъчно за да се направи извод за факултативност, която е била предоставена на презумптивно по-слабата икономически страна в спора. Обратно при действащата разпоредба на чл. 113 ГПК, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. При тълкуването на разпоредбата, съобразно посочени по-горе способи за тълкуване, съдът достига до извод, че в случая не е оставена никаква възможност за избора на ищеца, дали да предяви иска срещу потребителя съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК или съобразно местната подсъдност в правилото на чл. 113 ГПК. Извод в противна насока, не може да се изведе и от мотивите на законодателя в ЗИД ГПК и обсъждането към него, където ясно е посочено, че „С промяната относно исковете на и срещу потребител се предлага задължителна подсъдност по… адрес на потребителя, което ще осигури лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект и ще спомогне за ефективна защита на правата на потребителя.“ – в този смисъл Мотиви към Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС) и Стенограма/20.06.2018 г. от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС).

В случая се касае за потребителски спор и ответника по делото има качеството на потребител, за когото е предвидена особена защита в специалния нормативен акт – ЗЗП, като същият се ползва от същата във връзка с отношенията си ищеца в нормативната уредба по ЗЕ. Тези обстоятелства изключват определянето на делото като търговско, независимо дали предмет на спора е относителна или абсолютна търговска сделка. В този смисъл Определение № 263 от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 193/2013 г., III г.о., и Определение № 75 от 18.04.2006 г. по ч. т. д. № 50/2006 г., I т.о., ВКС.

Следователно делото не е местно подсъдно на Софийският районен съд, поради което трябва да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 21625/2026 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3