Присъда № 78 от 14.10.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ НОХД 966/25

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор от РП Пазарджик.

С него е предаден на съд М. Р. К., ЕГН ********** е за това, че на 19.07.2024г„ в гр. Пазарджик,е управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с peг. номер ******, след употреба на наркотично вещество, а именно кокаин, установено по надлежния ред - посредством съдебно химикотоксилогична експертиза с peг. номер № - 4463/05.05.2025г. на специализираната Химикотоксилогична лаборатория към ВМА, съгласно Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение с обосновано от събраните данни искане за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и получи съответните наказания, с ефективно изтърпяване на наложеното лишаване от свобода и отнемане на собствения на подсъдимия автомобил, с който е извършено престъплението по чл. 343б,ал.3 от НК. .

Защитник оспорва съставомерността на вмененото деяние, като настоява за оправдателна присъда вкл. поради маловажност, при евентуално решение за състав на престъплението.

Такова е и искането на подсъдимия.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият М. К. е осъждан пет пъти в период от 10 години - от 2007г. до 20147г. Първото му осъждане е през 2007г. за престъпление против транспорта, за което е осъден на една година лишаване при условията на чл.

66, ал.1 от НК с изпитателен срок 3 години; следват в периода 2008-2009г. три осъждания за причинени леки телесни повреди ( едната - по хулигански подбуди) и за действия против реда на държавни органи , с налагани наказания пробация и глоба, по трите било определено общо наказание пробация при двете задължителни мерки за максимално възможния тригодишен срок с присъединена глоба (изтърпяно на 18,11,11г). Последното му осъждане, при което получил общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок и наложена пробационна мярка по чл. 67, ал.3 от НК за три години , е на 16.08.17г. от Специализирания наказателен съд и за две престъпления : образуване и ръководене на организирана престъпна група с цел разпространение на наркотични вещества и 2. за държане на такива.

Мярката била изтърпяна на 07.09.2020г , а 5-годишният срок изтекъл на 16.08.2022г.

Към юли 2024г. в сектор „Криминална полиция“ на ОД МВР 1

Пазарджик постъпила информация,че подсъдимият управлява МПС след употреба на наркотични вещества. По този повод била направена справка за притежаваното от него МПС - автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“ с peг. № ******.

На 19.07.2024г. следобед, този автомобил бил забелязан да се движи по бул. „България“ на гр. Пазарджик от полицейски служители Т. И. и П. Е..

Те спрели водача за проверка, установили, че това е подсъдимият, чиито зеници били зачервени, ръцете -треперещи, а поведението му издавало притеснение и нервност. Полицаите му разяснили, че следва да бъде съпроводен до сградата на СПП при ОД МВР Пазарджик за проверка относно употреба на наркотични вещества и техни аналози. Той се придвижил със собствения си автомобил, като полицейският автомобил го следвал неотлъчно, без загуба на визуален контакт от полицейските служители.

В сградата на сектор „Пътна полиция“ св.пол. А. Л. изпробвал К. за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drag Test 5000, отчело положителен резултат за кокаин ( л. 34, ДСП) . Бил му съставен АУАН за нарушение по чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП, както и издаден талон за изследване, който той подписал (л. 31 и 56) и в който било указано, че при желание да се даде биологични проби за химическо изследване следва да се яви в МБАЛ Пазарджик до 45 минути от връчване на талона, който час бил надлежно отразен.

Подсъдимият бил отведен от полицаи до МБАЛ Пазарджик и в рамките на посоченото в талона време дал кръвна проба и урина за химическо изследване, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества ( л. 57-58).

Последвалият токсикохимичен анализ на взетите проби установил в тях наличие на кокаин - наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

С оглед установеното от изследването против подсъдимия и след като било прекратено с мотивирана резолюция образуваното по съставения АУАН административно-наказателното производство ( л. 29 и л. 35, ДСП) , било отпочнато ДСП за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за каквото К. бил привлечен като обвиняем. След приключване на разследването, той бил предаден на съд с обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Проведеното по делото обстойно съдебно следствие установи извършването на такова при отразената горе фактическа обстановка.

Основната част от формиращите я обстоятелства не са спорни и следват от всички доказателства и доказателствени средства и от заключението по ХТЕ, представено обстойно, с разяснения при разпита на вещите лица относно 2 метаболизирането на кокаина и откритите при биоголичното изследване два психо-неактивни негови матаболита.

Основни информативни източници за елементите от обективния състав на разследваното престъпление са показанията на полицейските служители, спрели за проверка подсъдимия по време на процесното управление Т. И. и П. Е., тези на св. Л., извършил последващото изследване с техническо средство, установило употреба на кокаин, справката от това изследване (л. 34) и всички писмени доказателства от ДСП, съставени в процедурата по самото изследване ( протокол - л.40, стикери- л.55 ), издадения по Наредба 1/ 19.07.2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( Наредбата ) талон за изследване ( л. 31 и 56), съставения АУАН( л. 29 ), протокола за мед. изследване и вземане на биологичните проби( л. 52) и резултатите от химико-токсикологичния им анализ, представени със заключението на експертите и разпита им . Тази доказателствената адхезия, ведно с резултатите от вещото изследване и разясненията по него в разпита на извършилите го експерти, установи безспорно фактите по управление на подсъдимия на собственото му и индивидуализирано МПС и предхождаща я съзнателна употреба на наркотичното вещество кокаин .

Фактът на управлението на МПС е несъмнено установен от целия доказателствен актив, а и защитата ( предвид изложението в пренията ) не го оспорва. Тя обаче отрича факта предхождащата управлението употреба на кокаин да е имал отражение в съзнанието на подсъдимия. Безспорността и този факт и на неговото съзнаване следва от еднопосочните, допълващи се и убедителни (гласните) информативни източници. Двамата полицейски служители спрели подсъдимият докато управлявал МПС, като познали автомобила по регистрационния му номер, установен във връзка с получена информация, че собственикът му ( СРМПС л.42) управлява след употреба на наркотични вещества. От момента на възприемането на движението на бул.

„България“ до пристигането му в сградата на сектор „Пътна полиция“ за изследване водачът е бил под постоянен визуален обсег на двамата полицейски служители. Техните показания установяват и онези видими признаци у употребили наркотични вещества, наличието на които без основание се отрича от защитника, доколкото са възприети и споделени от И. и Елекин : зачервени зеници; нервност и притеснение, състояния, резултат от мисли за бъдещи събития, които пораждат страх. Тези възприети признаци обезпечават последвалата по чл. 5, ал.2 от Наредбата проверка -с теста и следващите позитивния му резултат ( л.34 и 40 ДСП) действия - издаването на заповедите за принудителни административни мерки ( временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността и прекратяване регистрацията на МПС за 6 месеца, л. 32-33 ДСП ); съставянето на акта за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.ІІ ЗДвП (л. 23, ДСП) , издаването на талон за изследване ( л. 31 и 56), протокола за мед. изследване и вземане на биологичните проби( л. 52) и този за предаването им и приемане за 3 изследване във ВМА (л.41 ДСП) и резултата от извършения там химикотоксикологичен анализ ( л. 52 и сл.).

При тези доказателства и резултатът от приложените специални и знания и умения в изследването на биологичните проби, несъмнено следва фактът на употреба от подсъдимия на наркотично вещество - кокаин, чиито прием е бил и съзнателен. Последният не дава обяснения, които да насочат към прием на хранителни или лекарствени вещества, съдържащи кокаин, което да не му е било известно към момента на приема. Твърдяната несъзнателност защитата обосновава с два факти, първият от които неверен , а вторият - превратно представен, в контекста на преследваната цел: 1.липса на видими признаци у водача , които да индикират употреба на наркотично вещество 2. изпълнението на разпореждането на полицейските служители водачът да управлява автомобила от мястото на спирането му за проверка до сградата на сектор „Пътна полиция“, което те не биха разпоредели при видими признаци за употреба и водачът не би изпълнил, ако знае, че е употребил кокаин.

И двата мотива се основават и на невярното твърдение за липса на видими признаци у водача за употреба на непозволени вещества. Както се посочи и горе, спрелите да проверка подсъдимия полицейски служители съобщават конкретни видими признаци .

Отричането им обаче обслужва и друга защитна перспектива: щом фактическото основание за извършване на проверка на водача за употреба на наркотични вещества , въведено с чл. 5, ал.1 от Наредбата ,уреждаща "надлежният" по смисъла на чл. 343б, ал.3 от НК ред , то за съставомерността на деянието законодателят отдавал съществено значение не на самата употреба, а на оказаното от нея въздействие, което, предвид и разпита на експертите, липсвало. Обсъждането и отхвърлянето на последния довод следва в настоящото изложение, доколкото и чрез него се прави опит да се представи непрестъпния характер на деянието ( чл.9, ал.2 НК).

То обаче бе доказано с наличие на всички елементи от състава на вмененото престъпление, вкл. тези от субективна страна.

При липсата на данни от самия подсъдим за прием на вещества, които, без той да знае , да съдържат кокаин, доводите на отбранителната концепция за липса на субективна съставомерност се опровергават и от следите установени обстоятелства: колкото и скептично да следва да се подходи към получения по т.нар. оперативен път сигнал, че подсъдимият употребява наркотични вещества и управлява след това МПС, твърденията в него са се оказали верни, предвид резултатите от теста и изследването на биологичните проби, а и именно този сигнал е бил поводът да се разкрие настоящото престъпление. Последното не сочи на инцидентна проява с наркотични вещества и не следва да се разглежда изолирано от съдебното минало на К., който преди него е бил осъждан за държане на наркотични 4 вещества и образуване и ръководене на престъпна група за разпространение на такива.

Затова и у Съда не остана никакво съмнение, че подсъдимият съзнателно е употребил кокаин, след което е поел управлението на собственото си МПС на процесното място и в процесното време. Употребата е доказана по надлежния по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК ред, като за установяването й са следвани последователно и стриктно регламентираните с Наредбата правила. Водачът бил проверен първо с техническо средство с посочения горе вид тест, който установил кокаин, за което му бил съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал.3,т.1 пр.ІІ ЗДвП.Образуваното с този АУАН административно-наказателно производство е било прекратено с мотивирана резолюция за приложение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН( л. 35). Доколкото основанието за прекратяването е по чл. 54, ал.1 т.9 ЗАНН, същата не подлежи на обжалване, предвид нормативното решение по чл. 54, ал. 7 вр. ал. 1, т. 1-8 ЗАНН. Резолюцията е произвела директно своето прекратително спрямо административно-наказателното производство действие и е осуетила опасността от реализиране на двойно наказване на едно лице за едно и също деяние ( ТР 3/2015 г. ВКС вр. чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧ).