Решение № 72 от 08.05.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бяла, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря М. Й. Й. като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100278 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. Ц. К. ....., чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л.,против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С. и „Ай тръст“ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление С.. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит №....... от 12.07.2024 г., сключен между В. И. Я., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ...... е недействителен, поради неточно посочен в него ГПР. Моли също така да се постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между В. И. Я., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ...... е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави. Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.1,т.3,пр.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Г..

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт С. С.,с който се заема становище за неоснователност на исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора.Оспорва твърдението,че ищцата е материално затруднено лице по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт А. И.,с който се заема становище за неоснователност на исковата претенции по съображения подробно изложени в отговора.Оспорва твърдението,че ищцата е материално затруднено лице по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа 1 сложност на производството. В срока за отговор на исковата молба и на основание чл.211 ГПК, предявява в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск срещу В. И. Я., за заплащане на сумата от 2210.00 лв.представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № ......./ 12.07.2024г.,ведно със законната лихва,считано от депозиране на исковата молба. Същия е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение в з.з.№299/09.05.2025г.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск,чрез адвокат Д.Г.,с който се заема становище за допустимост ,но неоснователност на исковата претенция.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа предявените първоначални искове,моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което моли предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявеният насрещен иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ....... от 12.07.2024 г.,съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 5400,00 лв.Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 21.52 %, лихвен процент 19.65 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума – 6605.56 лв., срок на договора в месеци - 24

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, на 12.07.2024 г. между ищцата В. И. Я. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен възмезден Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № ....... от 12.07.2024г. Съгласно последния , дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ще отговаря солидарно с длъжника за задължението по договора за кредит. По силата на чл. 8 от договора потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в общ размер на 5428.48 лв., като е уговорено правото на „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението и всички други вземания по договора, като в случай че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на кредитополучателя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението му към „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по този договор е посочено, че с внесената сума се погасява приоритетно задължението към поръчителя. Видно от Приложение № 1 към договора за поръчителство ,уговореното възнаграждение съвпада с периода на действие на договора за кредит, като срокът за заплащане съвпада с падежа на съответното плащане по кредита.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че плащанията направени от В. И. Я. с ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит № ........... от 12.07.2024 г. и по Договор за поръчителство сключен към 2 него, са в размер на 3190,00 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

По първоначално предявените от В. И. Я. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.

143 ЗЗП съдът приема следното:

Сключеният между ищцата и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

В случая и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,че процесните договорни съглашения не отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 чл. 11 ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР21.52%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният 3 такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.