Решение № 183 от 18.05.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр.Велинград, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100023 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване незаконно уволнението на И. С. Б., извършено със Заповед № 26/23.11.2022 г. и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка път“, както за присъждане на обезщетение в размер на 5 509,05 лева поради оставане без работа в периода от 23.11.2022 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че със Заповед № 26/23.11.2022 г. на Директора на ТП ДГС „Селище“, е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, на осн. чл.328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване в щата, считано от 23.11.2022г., въз основа на ново щатно разписание в сила от 23.11.2022 г. Заповедта му била връчена на 23.11.2023г.

Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение заемал длъжността “работник поддържа път“ на основание сключен Трудов договор № 55/29.06.2011 г. и Допълнително споразумение към него № 128/01.10.2022 г. Размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец към датата на прекратяването възлизал на 1017,97 лева.

Твърди, че безупречно изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение. Харесвал работата си. Работата му се състояла в поддържка на горските пътища-отводняване на пътищата на ръка, за да излезе водата или 1 с техника, насипване на пътя на ръка, правене на канавки, за да не излиза водата от пътя, правене на водостоци, за да минават колите и др.

Излага, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е бил член на синдикалната организация на КНСБ в ТП ДГС „Селище“ гр. Сърница. Тази синдикална организацията била пълноправен член на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ и приложими за всички членове на синдикалната организация били разпоредбите на Браншови колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство стопанисване“ през 2021 - 2022 г., страна по който бил и Южноцентрално държавно предприятие - Смолян, чието териториално поделение е ДГС „Селище“- град Сърница.

Счита тази уволнителна заповед за незаконосъобразна, по съображения изложени в няколко насоки:

Не било налице реално съкращаване на щата, не били преустановени дейностите, на които е работил преди уволнението, тъй като всички трудови функции и в момента съществували. Преди уволнението длъжността „работник поддържка път“ изпълнявали той, Р.М. и А.М.. Работодателят съкратил само него. Два дни след уволнението му на длъжност „поддържка“ бил назначен Р.М.Б., който изпълнявал същите трудови функции, но с променено наименование.

Твърди, че действителна причина за уволнението му са обтегналите се отношения с директора на ТП ДГС „Селище“, тъй като отказал да подпише съгласие да бъде сменен председателят на синдикалната организация на КНСБ в ТП ДГС „Селище“ М.П..

Уволнението било извършено в нарушение на чл. 329 КТ, тъй като към датата на прекратяването на трудовия договор работодателят не извърши подбор между него и останалите двама работници, изпълняващи същата длъжност.

Прекратяването на трудовия договор било извършено в нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ и на чл. 50 от Браншови колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство стопанисване“ през 2021 - 2022 г.

Към посочената в заповедта дата на „съкращаване на щата“ и в връчване на заповедта за уволнение – 23.11.2022 г., не било взето предварителното съгласие на ръководството на съответната синдикална организация, на която бил член, за уволнението. Такова съгласие не било предварително изискано и получено.

Бил уволнен по време на ползване на разрешен отпуск поради временно заболяване, без предварително разрешение на инспекцията по труда.

Въз основа на така очертаната обстановка иска от съда да признае уволнението, извършено със Заповед № 26/23.11.2022 г. на Директора на ТП 2 ДГС „Селище“ –поради съкращаване в щата, за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддържка път“.

Претендира и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 5 509,05 лева - поради оставане без работа в периода от 23.11.2022 г. до 04.05 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на скова молба до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, оспорва основателността на предявените исковете.

Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за незаконност на уволнението.

Когато трудовото правоотношение се прекратявало на някое от основанията по чл. 328 КТ било достатъчно да се посочи само приложимата материално-правна норма, но не и конкретните причини за издаването й.

Заповедта била законосъобразна, тъй като била издадена след надлежно взето решение от Управителния съвет на ЮПЦДП Смолян от 21.11.2022г. с протокол № 32 за утвърждаване на ново щатно разписание от 23.11.2022г. и съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, считано от 23.11.2022. В новото утвърдено щатно разписание не фигурирала длъжността „поддържка път“.

Оспорва твърденията, че за работодателя е съществувало задължение да проведе подбор между ищеца и останалите работници и служители, тъй според предхождащото уволнителната заповед щатно разписание, заеманата от ищеца длъжност не се съвместява с длъжностите на другите работници и служители.

Налице било реално съкращаване на щата, тъй като в новото утвърдено щатно разписание не фигурирала заеманата от ищеца длъжност.

При уволнение поради съкращаване на щата била неприложима предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Освен това болничният лист бил представен след връчване на заповедта за уволнение.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковете изцяло като неоснователни, тъй като във връзка с новото щатно разписание при съкращаването на щата за длъжността „поддръжка път”, работодателят упражнил законосъобразно потестативното си право на уволнение, като извършеното съкращаване на щата било реално.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а от представените по делото доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 3

31/04.05.2010г. между ТП ДГС „Селище“- Сърница и ищеца и Допълнително споразумение № 30/05.11.2010г. към него, И. С. Б. е работел при ответното дружество, като е заемал длъжност „работник поддържка пътища“ в ТП ДГС „Селище“ за неопределено време. По силата на заеманата длъжност му е възложено да отстранява повреди по пътищата на територията и да подържа пътната мрежа във втори участък на лесничейството /отводняване на пътищата-на ръка, цепене на дърва, направа на дървени скари, рязане на дървета, опесъчаване на пътя и отводняване на канавки/. Същата длъжност, но в трети участък е заемал Р.М.. По утвърденото длъжностно разписание за тази длъжност са предвидени три щатни бройки, една от които е била незаета.

С Решение на УС на ЮЦДП „Смолян“ от 21.11.2022г., обективирано в Протокол № 32/21.11.2022г. са закрити всичките три щатни бройки на длъжността „работник поддържка път“ и се разкрити три щатни бройки за длъжността „организатор дейности, спомагателни“. Утвърдено е ново длъжностно разписание, в с сила от 23.11.2022г., в което длъжността „работник поддръжка пътища“ не фигурира.

На 23.11.2023г. със заповед № 26 от същата дата на и. д. Директор на ТП ДГС „Селище“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ-съкращаване в щата, като е наредено изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал.1 КТ. В заповедта е отразено, че И. Б., отказва да я подпише и получи екземпляр от нея, което е удостоверено с подписите на А.К. и Ф.М.. Не е спорно, че със съдържанието на заповедта за уволнение ищецът е запознат на посочената дата, от която следва да се счита, че трудовото правоотношение е прекратено по арг. чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ, поради неспазен срок на предизвестие.

На 23.11.2023г. на И. Б. е издаден болничен лист за ползване на отпуск поради временна неработоспособност при общо заболяване, със срок до 02.12.2022г.

Към месец ноември 2022г. Б. е бил член синдикална организация на КНСБ в ТП ДГС Селище.

Правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя е негово субективно, преобразуващо право, с което по волята на една от страните по трудовото правоотношение трудовоправната връзка престава да съществува.

Основанията, от които възниква и може да бъде упражнено, са изчерпателно изброени в чл. 328 и чл. 330 КТ. За се счита правото на уволнение за надлежно упражнено, следва да е отправено волеизявление в писмена форма, доколкото писмената форма е форма за действителност на трудовия договор и същото да е достигнало до насрещната страна. Трудовото правоотношение се счита прекратено с достигане на волеизявлението на работодателя до насрещната страна-работника или служителя, в случаите, когато основанието за прекратяване не изисква да е отправено предизвестие или когато макар такова да се изисква и да е отправено, срокът на предизвестие не е спазен, 4 респективно с изтичане на срока на предизвестие, когато трудовото правоотношение се прекратява след отправено предизвестие и при спазен срок на предизвестието.

Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е релевантен при преценката за спазване разпоредбите относно предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, на която ищецът се позовава. При неспазен срок на предизвестие разрешението, респективно съгласието за уволнение следва да е дадено към момента на връчване на предизвестието /в този смисъл Решение № 239 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 5111/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.

В случая трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал.

1, т. 2, пр. 2 КТ, при неспазен срок на предизвестие, с узнаване на заповедта за уволнение на 23.11.2022г., към който момент следва да се преценява упражнено ли е законосъобразно правото на уволнение на работник, който се ползва с предварителна закрила при уволнение.

При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или повече от няколко еднородни /еднакви или подобни, сходни/ длъжности /щатни бройки/. Тогава неизбежно работодателят следва да извърши преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. При съкращаване на единствената щатна длъжност или на всички еднородни длъжности, подборът не е задължителен. В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011г.на ОСГК на ВКС и Решение № 306 от 09.10.2013г. по гр. д. гр.д. № 1851 по описа за 2013 година на IV г.о. на ВКС.

Дали дадени длъжности са еднакви, сходни или различни се определя от съществени черти на съответната трудова функция, а не от наименованието им. Това има значение във всеки един от случаите, когато трябва да се установи дали има премахване на дадена длъжност или преобразуването и в друга, при съкращение в щата, но така също и когато следва да се прецени между кои работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности следва да се извърши подбор. Съществените черти на трудовата функция са още характерните права и задължения по индивидуалното трудово правоотношение, както и типичната за тази длъжност дейност.