Решение № 261902 от 31.12.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8211/2020
- Вид
- Решение № 261902
- Подписан
- 31.12.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261902
31.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка
Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8211 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Р.Д.Л.,
ЕГН **********,*** против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. София , район р-н Люлин, ж.к, Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 представлявано от П...Б...Д... - у...., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща част от общо 1639.54 лева недъпжимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ……, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на …. между ищцата Р.Д.Л. и ответника ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК … (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) бил сключен Договор за потребителски кредит № ….., по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата сумата от 1500 лева в заем, срещу задължението същата да бъде върната на равни седмични вноски, ведно с уговорените лихви и други вземания по договора. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 56 % годишно, с общ размер на дължимата лихва 542,59 лева и ГПР, равняващ се на 138,40 %.
Освен лихва, в договора е предвидено и заплащането на различни такси, а именно: такса за оценка на досие в размер на 75 лева, такса за администриране на кредита - 274,95 лева и такса „Домашно посещение“ в размер на 747 лева.
Общият размер на цялата дължима сума, заедно с предвидените такси, възлизала на 3139,54 лева. Кредитът бил изцяло погасен.
Сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а ищцата имала качеството „потребител“, доколкото при сключване на договора е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност, поради което отношенията между страните следва да се уреждат съгласно разпоредбите на ЗКП и ЗЗП.
Посоченият договор страдал от съществени пороци, водещи до неговата недействителност, респ. включва клаузи, които сами по себе си са нищожни.
Предвид това, ищцата била платила повече от действително дължимото, поради което е налице основание за връщане на получената от ответника без основание сума по договора. Платената в повече сума се равнява на 1639,54 лева и представлява разликата между цялата стойност на дължимия кредит - 3139,54 лв. и главницата от 1500 лева. В настоящото производство се претендира частично сумата от 600 лева, представляваща част от общо 1639,54 лева - недължимо платени от ищцата суми за периода от 13.05.2015г. до датата на последното плащане, с което кредитът е погасен.
Съображения за недействителност на Договор за потребителски кредит № … са следните:
Недействителност на договор за кредит поради неспазване предвидените в чл.
11. ал, 1, т. 9 от ЗПК (в действаща към момента на сключване на договора редакция) изисквания:
Съгласно чл. 11, ал.
1, т 9 от ЗПК (редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.) в договора за потребителски кредит следва да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Действително в сключения договор между страните било предвидено, че годишната лихва е фиксирана и се равнява на 56 %. Въпреки това обаче, не са разписани никакви условия за приложението на лихвения процент, например каква е базата, върху която се начислява- дали върху цялата дължима от потребителя главница или върху оставащата непогасена такава. При това положение не може да се установи дали посоченият лихвен процент действително е в този размер или го надхвърля. По този начин значително се нарушава равновесието в отношенията между кредитор и потребител, поради което и законодателят изрично е въздигнал неспазването на това изискване до толкова съществено нарушение, водещо до недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Не били спазени изискванията на чл.
11. ал. 1. т. 10 от ЗПК (редакция към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г./, според който в договора задължително се посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от Закона начин. В сключения между страните договор е предвиден ГПР в размер на 138,40 % годишно. Същият включва такса оценка на досие, общия размер на фиксираната лихва, както и такса за администриране на кредита. Според чл, 19, ал. 1 от ЗПК (Редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.) годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според ал. 3 при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
От посочените разпоредби става ясно, че ГПР следва да включва всички разходи по кредита, като не се прави разлика дали същите са факултативни (т.е. предоставени „по изрично искане“ на кредитополучателя), или са задължителни (като дължимата възнаградителна лихва). В този смисъл, посоченият в договора ГПР не отговаря на законовите изисквания, тъй като не включва всички разходи по кредита, доколкото начисляваната такса „домашно посещение“ не е включена в тях. Предвид това всъщност се оказва, че действителният ГПР по кредита не е 138,40 %, а близо двойно повече (тъй като такса „домашно посещение“ е с малко по-малка стойност от сбора на останалите такси и лихви по договора за кредит). При това положение, предвидения ГПР на практика не отговаря на действителното правно положение, което следва да се приравни на липса на ГПР (още повече, че общата дължима сума, посочена от кредитодателя включва и въпросната такса за домашно посещение), което е самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК (редакция към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.). договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Посоченото изискване било императивно. Към процесния договор не бил изготвен и предоставен на потребителя погасителен план. Действително в договора е посочена падежната дата на първото седмично плащане -… а като ден, в който се дължат плащанията е посочен с…
Според чл. 28 от Договора (приложим към определяне на падежната дата) първото седмично плащане е дължимо в срок от …календарни дни от сключване на договора, а следващите плащания стават дължими през следващите седмици на същия ден, на който първото плащане е било дължимо. Тук следва да се обърне внимание, че … е ден в…., а като „ден от седмицата, в който се дължат плащанията“ е посочен с… Всичко това, в съвкупност с липсата на погасителен план, в който да са отразени падежните дати на дължимите плащания, води до недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като очевидно не е спазено посоченото по-горе изискване на закона. Уточняването на падежа (независимо дали отразено цифром като конкретна дата или чрез посочване на ден от седмицата) е от съществено значение, за да се прецени от кой момент биха могли да възникнат евентуални негативни последици спрямо потребителя (например начисляване на лихви за забава; възникване правото на предсрочна изискуемост на кредита и т.н ), поради което липсата на погасителен план е настоящия случай е съществен порок, който следва да бъде санкциониран.
Според чл. 11, ал. 1, т, 20 от ЗПК (Ред, към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.) договорът за потребителски кредит следва да съдържа уговорки относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Според чл. 29, ал. 4 от ЗПК когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
В чл. 14 от Договора е предвидено, че потребителят има право да се откаже от договора в 14- дневен срок от неговото сключване, независимо от причината за отказа. Също е предвидено обаче, че „кредитът следва да бъде изплатен изцяло в срок най-много 30 календарни дни от датата на уведомяването“. От така посоченото не става ясно какво се има предвид под „кредит“ - дали само заетата сума (която в случая се равнява на 1500 лева) или включва и уговорените лихви и други такси.
В случай че се възприеме последното, то е налице абсолютно противоречие със закона, доколкото, както вече бе посочено, при отказ от договора се дължи лихва само за дните, през които заетата сума е била в притежание на потребителя.
Именно поради тази причина, законодателят изрично въвежда изискване за посочване на размера на лихвения процент на ден, което е необходимо с оглед извършване на правилна и адекватна преценка от страна на потребителя при упражняване правото му на отказ.
Следва да се имало предвид, че липсата на предвидени условия за упражняване правото на отказ, респ. разписването на противоречащи на закона такива, съществено нарушава правата на потребителя, като последният остава незапознат с предоставените му възможности или пък бива въведен в заблуждение, че ще дължи целия размер на кредита (3139,54 лева), дори и да се откаже от него в 14- дневния срок. При това положение естествено е потребителят да пренебрегне тази възможност, тъй като така или иначе дължимата от него сума в случай на разсрочено плащане ще бъде същата.
Предвид всичко гореизложено и на основание чп. 22 от ЗПК (Редакция към ДВ. бр.
18 от 05.03.2010 г./, договорът за потребителски кредит бил недействителен. По арг. от чл. 23 ЗПК, когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата сума по кредита, без да дължи лихви и други разноски. Полученият потребителски кредит е изцяло погасен от доверитепката ми, поради което и на основание чл.
Разпечатката съдържа 37 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04ad8f1a-72f7-4221-8c32-6d83cfdcdf39