Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 463 от 30.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 676/2024
Вид
Решение № 463
Подписан
30.10.2024
В сила
30.10.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Семеен кодекс
  • чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Плевен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500676 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258, вр. с чл.310, ал.1, т.6 от ГПК.

С решение № 359 от 26.03.2024г., постановено по гр. дело № 173/2024г. по описа на РС – Плевен състав на същия съд е изменил размера на месечната издръжка, определен със Решение № 1770/25.09.2019г. по гр.д. № 2536/2019г. по описа на РС Плевен, която С. Б. А., ЕГН **********, е осъден да заплаща на непълнолетното дете Б. С. А., ЕГН **********, действащо лично и със знанието и съгласието на своя законен представител, като го е увеличил от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ на 330,00 лв. /триста и тридесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2024г. до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й заплащане, като е отхвърлил осъдителния иск по чл. 150 от СК за разликата до пълно претендираните 400,00 лв. месечна издръжка за детето Б. С. А..

Със съдебното решение съдът е изменил размера на месечната издръжка, определен със Решение № 1770/25.09.2019г. по гр.д. № 2536/2019г. по описа на РС-Плевен, която С. Б. А., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетната К. С. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител, като го е увеиличил от 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/ на 310,00 лв. /триста и десет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2024г. до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й 1 заплащане, като е отхвърлил осъдителния иск по чл. 150 от СК за разликата до пълно претендираните 400,00 лв. месечна издръжка за детето К. С. А..

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК съдът е осъдил С. Б. А. да заплати в полза на съдебната власт по сметката на РС Плевен, сумата от 504,00 лв., представляваща държавна такса върху увеличената част от издръжката по всеки един от предявените искове.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил С. Б. А. да заплати на К. С. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител, Р. Л.

А., ЕГН **********, и Б. С. А., ЕГН **********, действащ лично и със знанието и съгласието на Р. Л. А. общата сума от 800,00 лв., представляваща сторените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете. Със съдебното решение на основание чл. 242, ал.

1 от ГПК съдът е допуснал и предварително изпълнение на решението.

Въззивна жалба срещу решението в частта, с която ответникът е осъдебн да заплати месечна издръжка в размер над 250лв. на дете е постъпила от С. Б.

А. чрез процесуален представител адв. П. Г. от АК-Варна. В същата се изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Възразява се, че съдът не е обсъдил факта, че бащата получава минимално възнаграждение, както и че е самоосигуряващо се лице.

Жалбоподателят твърди, че в хода на процеса е останал недоказан факта, че децата имат нужда от специални или допълнителни потребности, за които майката да заплаща допълнителни разходи, като съдът е отчел единствено промяната в социално-икономическите условия. Твърди се, че в хода на процеса е останало недоказано, че децата не получават безплатни учебници от съответните учебни заведения, което да налага тяхното закупуване от родителите, както и че в учебната програма на по-големия син се съдържат много по-малко предмети, за които да бъдат закупувани учебници, тъй като същият учи в спортно училище. Излагат се твърдения, че бащата е участвал в по-големите разходи за децата.В заключение се прави искане съдът да отмени решението, в частта, с която съдът е увеличил размера на месечната издръжка за двете деца за сумата над 250лв.

По делото е постъпила и частна жалба по чл.248 от ГПК срещу Определение №2375/14.06.2024г., постановено по гр.д.№173/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В същата се излага становище, че неправилно ПлРС е определил дължимото адвокатско възнаграждение за адвоката на ищеца /въззиваем в настоящото производство/.

Позовава се на практика на СЕС. Прави се искане съдът да отмени постановеното определение и да постанови акт, с който да измени решението в частта за разноските. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

По отношение на така депозираната частна жалба въззиваемите страни изразяват становище, че същото е неоснователно. Излагат се твърдения, че първоинстанционния съд правилно е определил дължимостта и размера на разноските, поради което считат, че така постановеното определение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното 2 решение на първоинстанционния съд.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивника редовно призован не се явява и не се представлява. В молба до съда сочи, че поддържа въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемите страни не се явяват и не се представлявт. В молба до съда изразяват становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Спорните въпроси касаят наличието на условия за увеличаване на постановен размер на издръжката и нейния размер.

Плевенски районен съд е приел, че по силата на Решение № 1770/25.09.2019 г. по гр. д. № 2536/2019 г. на РС Плевен ответникът е осъден да заплаща месечно по 150,00 лв. за ищецът Б. и 140,00 лв. за детето К., считано от 29.05.2019 г., от когато е изминал един твърде дълъг период от време. Съдът е приел, че е безспорно между страните, че бащата е започнал да заплаща по-висока издръжка от ноември 2023г., като според съда този факт има пряко значение при евентуално образуване на изпълнително производство срещу ответника за дължимата от него издръжка за всяко дете, но не и към настоящия предмет с оглед двете алтернативни предпоставки на иска по чл.

150 от СК.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че с увеличаване на възрастта на детето нарастват и нуждите му от храна, облекло и др., което налага увеличаване на средствата за задоволяване на материалните и духовни потребности. От изготвения социален доклад, се установява, според РС, че основно грижите се полагат от майката, като са осигурени необходимите условия за отглеждане и възпитание.Установено е, че едно от децата – Б. А. посещата допълнителни извънкласни дейности, за които били необходими средства от 50лв. на месец. Съдът е отчел нуждите на децата, които нарастват с възрастта и промяната в МРЗ.

Съдът е приел, че съгласно текста на закона, освен нуждите на детето, следва да се вземат предвид и възможностите на родителите. Според първоинстанционния съд е установено, че бащата полага труд и получава трудови доходи, съгласно приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Представени са доказателства, от които е видно, че са нараснали доходите и възможностите на бащата от определяне на предходната издръжка.

Предвид изложеното, съдът е приел, че ответникът има възможност да заплаща по-висок размер издръжка с оглед нарасналите потребности на детето за храна и учебни материали, изминалия период от време от присъждане на предходната издръжка, промяната на обществено – икономическите условия, промяната в размера на нормативно определения размер на МРЗ. При това положение съдът е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 330,00 лв. на ищеца Б. А. и месечна издръжка в размер на 310лв. на ищеца К. А., като за останалия претендиран размер до 400лв. за всяко от децата исковата претенция е отхвърлена, поради неоснователност.

По – голям размер издръжка, според РС, би затруднил бащата да 3 задоволява потребностите си от храна, облекло, лекарства. РС е посочил, че останалите възражения и доказателства, не следва да обсъждат като неотносими към спора.

Така постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Плевенският районен съд е изложил подробни мотиви за изводите си, които напълно се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени, като на осн. чл.272 от ГПК съдът препраща към тях.

С оглед възраженията във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК издръжка се дължи според нуждите на търсещия издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В този смисъл нуждата от издръжка следва да се преценява освен с оглед индивидуалните потребности на детето за храна и учебни материали, изминалия период от време от присъждане на предходната издръжка, но и с оглед промяната на обществено–икономическите условия, както и промяната в размера на нормативно определения размер на МРЗ. Правилно РС Плевен е обосновал своите изводи, позовавайки се именно на официалните статистически данни, изнесени от НСИ, на минималната работна заплата за 2024 г., като е изходил от необходимите за едно лице от домакинство разходи.

Първоинстанционният съд правилно е приложил правилото, регламентирано в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, в която изрично е уредено, че минималната издръжка е ¼ от установената МРЗ за страната от 01.01.2024г.933лв. Липсата на специални или допълнителни потребности, каквото е възражението на жалбоподателя в настоящата въззивна жалба, не е основание да се приеме, че с оглед променените социално-икономически условия децата не се нуждаят от допълнителни средства за храна, облекло, учебници и тн.

Освен това видно от представените материали по делото двете деца се обучават в специализирани учебни заведения, което неминуемо изисква и допълнителни разходи за облекло, консумативи и тн.

По отношение на възражението, направено от страна на жалбоподателя, че тъй като синът му – Б. А. учи в спортното училище, то същият не се нуждае от допълнителни учебни материали предвид спецификата на учебната програма, съдът намира същото за неоснователно. За обучението на учениците се прилага училищен учебен план, разработен на основание на Наредба №4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план и заповед № РД 091055/04.08.2016 г. на министъра на образованието и науката за утвърждаване на типов учебен план за специализирана подготовка в спортните училища – прогимназиален етап и Рамков учебен план за общо и професионално образование в спортните училища – Приложение № 10 към чл. 12, ал. 2 т. 10 от Наредбата, съгласно които в учебния план се включват задължителните учебни часове.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на въззиваемия, че последният участва в по-големите разходи на децата.

Обстоятелството, касаещо наличието на контакти на бащата с детето при всички случаи може да има морална оценка, но правилно ПлРС е преценил, че същото не влияе върху определянето на размера на издръжката. Заявеното от въззивника обстоятелство, че заплаща по-висок размер на определената с горепосоченото съдебно решение издръжка, само по себе си не е индикация за 4 липса на възможност у родителя да изплаща определения с атакувания съдебен акт увеличен размер на месечната издръжка.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че увеличеният размер на издръжката на децата това не би довело до сериозни затруднения при осигуряването на средства за живот на бащата. Същият е в работоспособна възраст, полага труд и получава доходи.