Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 3540 от 31.07.2015, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
303/2015
Подписан
31.07.2015

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.1.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20111200500896 по описа за

2011 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство е по реда на чл. 218з от ГПК/отм./, във връзка с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК и чл. 196 и следващите от ГПК/отм./

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Т.Н. Б., Д. Н. Б., К. Н. Б., Ц. С. У., А. С. У., С. И. У. и З. И. Н., и присъединилите се към нея на основание чл.204 ал.1 от ГПК/отм./- И. В. С., К. И. О. и Е. И. И., срещу Решение № 403/04.07.2003г. на РСП., постановено по гр.д.№156/2001 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

Пред въззивната инстанция по реда на чл. 116 ал.1 от ГПК/отм./ е допуснато от съда изменение на първоначално предявения ревандикационен иск, от осъдителен по чл. 108 от ЗС към установителен иск с првно основание чл. 97 ал.1 от ГПК, както и иск с првано основание чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм./, със следния петитум: Да признаете за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на общо 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО –представляващо УПИ VІ-2548, в кв. 99 по плана на град П., от 1987г., с площ на имота от 325.20 кв.м., ведно с построената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на имота: УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ V и УПИ VІІ, в кв. 99, както и да отмените като законна последица от уважаването на предявения установителен иск – Нотариален акт № 22, том І, дело № 37/1997г. на РСП., издаден на основание обстоятелствена проверка, както и Нотариален акт № 52, том І, дело № 81/1997г. по описа на РСП., в частта му за над 1/ 2 идеална част от имота и сградата в него.

Въззивниците при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необосновани изводи, касаещи собствеността на спорния имот. Прави се възражение за нищожност на завещанието на Ив.Д. в полза на Г. Л.. Молят същото да бъде отменено.

Въззиваемите Л. Г. и П. Г. чрез пълномощника си поддържат пред ОС Б. при първоначалното разглеждане на делото, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което молят да бъде оставено в сила.

Останалите въззиваеми не изразяват становище по жалбата.

С Решение № 147/19.03.2007г. по в.гр.д. №.5/2004г. по описана ОС Б., въззивният съд при първоначалното разглеждане на делото е отменил обжалваното решение на първоинстанционния съд, като вместо него е приел за установено по отношение на въззиваемите, че въззивниците като ищци по предявения установителен иск с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК, са собственици общо по наследство на 1/ 2 идеална част от спорния недвижим имот: УПИ VІ-2548, в кв. 99 по плана на град П. от 1987г., ведно с построената върху него паянтова жилищна сграда, като е отменил Нотариален акт № 22, том І, дело № 37/1997г. и Нотариален акт № 52, том І, дело № 81/1997г., в частта им за над 1/ 2 идеална част от описания недвижим имот. За да постанови решението си, въззивният състав на ОС Б. е приел, че ищците в първоинстанционното производство по делото и първоначалната ответница – С. Т. Д., са наследници по закон на Т.П., б.ж. на град П., починал на 23.09.1944г., като е приел за доказано, че въз основа на нотариален акт № 106/1946г., неговите дъщери – Ив. Т., С. /С./ Т., П. Т., А. Т. и М. Т., са закупили от държавата спорния недвижим имот. Прието е за установено и доказано, че със саморъчно завещание от 20.08.1975г. Ив. Т. е завещала на племенника си Г. Л. 1/ 5 идеална част от дворното място и 1/ 2 идеална част от изградената в него жилищна сграда, както и че с Нотариален акт № 22, том І, дело № 37/1997г., С. Д. е призната за собственик на дворното място и сградата в него по давност, а тя от своя страна с Нотариален акт № 52, том І, дело № 81/1997г., е продала имота на който се е легитимирала като собственик на ответниците П. Г. и Л. Г.. Те от своя страна са продали имота през 2001г. на А. И.. По повод на възражението за придобиване собствеността върху имота от С. Д. по давност, при първоначалното разглеждане на делото, въззивният съд е счел въз основа на събраните гласни доказателства, че тя е упражнявала фактическа власт върху имота повече от 10 години, но не е установено да е имала намерение да го свои, доколкото по делото липсват и данни тя да е демострирала собственически намерения по отношение на нейните сестри и техните наследници, респективно такава нейна воля да е достигнала до тях по категоричен и безспорен начин. Прието е също така, че саморъчното завещание от Ив. Д. в полза на нейния племенник е породило правното си действие, като е отхвърлено като неоснователно възражението за неговата нищожност, и така ищците се легитимират като собственици на 32/60 идеални части от имота, а ответниците на 28/60 идеални части, като с оглед на исковата претенция, установителния иск е бил отхвърлен като неоснователен над уваженото от съда до размера на претендираното с исковата молба по делото от ищците- до размера на 1/ 2 идеална част.

Срещу Решение № 147/19.03.2007г. по в.гр.д. №.5/2004г. по описана ОС Б., е депозирана касационна жалба от П. Г. Г. и Л. Г. Г., чрез пълномощника им – адв. Ар., като касаторите излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на касираното съдебно решение. С Решение № 154/15.08.2011г. постановено по касацонно дело № 127/2011г. по описа на ВКС на РБ, е отменено Решение № 147/19.03.2007г. по в.гр.д. №.5/2004г. по описана ОС Б., а делото е върнато за разглеждане от друг състав. Изложени са от върховните съдии съображения за неправилност, на иначе валидното и процесуално допустимо решение на въззивния съд, поради това че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/отменително основание по смисъла на чл. 218б ал.1 б.”б” от ГПК/. Дадени са указания на въззивния съд, че при първоначалното разглеждане на делото от състав на ОС Б., неправилно е разпределена от съда доказазателствената тежест между страните, като неправилно на ответниците е възложено доказването, че С. Д. е придобила собствеността по давност, както и че е имала намерението да вледее за себе си и частта на нейните сестри. Акцентира се, че с оглед на придобивния способ за правото на собственост върху спорния имот, съсобствеността върху имота не е имала сънаследствен характер, поради което приложима е нормата на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже че я държи за другиго. Ето защо не позоваващите се на възражение за придобивна давност ответници са длъжни да доказват по делото че С. Д. е имала намерение да свои имота за себе си, а ищците са длъжни да доказват че тя го е държава за тях. Изложени са от върховните съдии и съображения, че при първоначалното разглеждане на делото, въззивният съд не е изложил никакви фактически и правни съображения във връзка с правата на страните върху имота/всяка от петте дъщери на Т. П. кога е починала, кои са нейните наследници и какви са техните права/, като е допуснато нарушение на нормата на чл. 188 ал.1 от ГПК и чл. 208 ал.1 от същия процесуален закон и в тази част проверката на правилността на касираното въззивно решение е била обективно невъзможна.

Производството по делото е започнало въз основа на депозирана пред РС П. на 19.04.2001г. искова молба, с която ищците – Т. Н. Б., Ив. Н. С., Д. Н. Б., К. Н. Б., Ц. С. У., Г. С. У., А. С. У. и С. И. У., са предявили срещу ответниците С. Т. Д., П. Г. Г. и Л. Г. Г., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК. Иска се от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да признае ищците за собственици на 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо парцел VІ, имот с пл. № 2548, в кв. 99 по плана на град П. от 1987г., с площ от 325.20 кв.м., ведно с построената върху него двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на имота: парцел ІІ, парцел ІІІ, парцел V и парцел VІІ в същия квартал и улица, както и да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху 1/ 2 идеална част от съсобствения имот. Направено е пред първоинстанционния съд искане и за отмяна на Нотариален акт № 22, том І, дело № 37/1997г. на РСП., издаден на основание обстоятелствена проверка, както и Нотариален акт № 52, том І, дело № 81/1997г. по описа на РСП., в частта за над 1/ 2 идеална част от имота предмет на нотариалните актове.

По възражение на ответната страна пред първоинстнационния съд е открито на основание чл. 154 ал.1 от ГПК/отм./, производство по оспорване истинността на предсатвеното и прието по делото саморъчно завещание от 20.08.1975г. от Ив.Т.Д.

Ищците поддържат пред първоинстанционния съд че са собственици на 1/ 2 идеална част от спорния недвижим имот, по силата на нотариален акт за собственост върху държавни места, дадени или завзети за жилища на бежанци № 106, том І, регистър 712, дело №162/1946г., с който техните наследодателки са били оземлени, както и по наследство от Т.Д.П., като молят съда да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК като доказани и оснавателни.

Ответниците оспорват иска, като твърдят че са собственици на имота по силата на договор за продажба.

С Решение № 403/04.07.2003г. по образуваното въз основа на предявените искове гр.д. № 156/2001г. по описа на РС П., предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е бил отхвърлен като неоснователен, като съдът след като е обсъдил събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, е счел че ищците не са доказали че са собственици на Ѕ идеална част от процесния имот, тъй като макар и да са придобили правото на собственост чрез оземляване по силата на закона за уреждане собствеността върху държавните и общинските имоти, дадени или завзети за нужди на бежанци/отм./, са загубили правото си на собственост, тъй като собствеността върху имота е придобита на оригинерно правно основание – по давност от ответницата С.Д., като същата се легитимира като собственик на имота и дори се е разпоредила с него по възмеден начин в полза на другите двама ответници по делото. Съдът е приела за недаказан и факта на владение на имота от страна на ответниците по делото, което доказване е било в тежест на ищците по делото, като е приел че оспорването на автентичността на представеното саморъчно завещание е неуспешно, тъй като не са представени доказателства сочещи на извода че то не е подписано от неговия автор – Ив. Т.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред всички съдебни инстанции, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Б., приема за установено и доказано от фактическа страна следното:

Ищците по делото и ответницата С. Т. Д. са наследници на Т. Д. П., бивш жител на гр.П., починал на 23.09.1944г.

Установява се от Удостоверение за наследници № 371/04.04.2001г., че след смъртта си Т. Д. П., е оставил като преки свои наследници по закон, пет дъщери- А. Т. Б., починала през 1975г.; П. Т. Г., починала 1978г.; М. Т. У., починала 1986г.; И. Т. П., починала 1986г. и С. Т. Д., починала в хода на процеса на 15.06.2003г. Сестрите И. Т. П. и С.Т.Д., не са оставили свои преки наследници по закон. Ищците по делото са наследниците по закон на А. Т. Б. и М. Т. У., а част от ответниците са непреки наследници на П. Т.Г..

С нотариален акт за собственост върху държавни места, дадени или завзети за жилища на бежанци № 106, том І, регистър 712, дело №162/1946г., Министерство на земеделието и държавните имоти, на 15.04.1946г., на основание чл. 9 от Закона учредяване собствеността върху държавните и общинските места, дадени или заявени за нуждите на бежанците, е прехвърлило собствеността върху дворно място, съставляващо парцел VІІ, кв.110 по плана на гр.П. с площ от 325,20 кв.м. на преките наследници на Т. Д. П., а именно И. Т., С. Т., П. Т. /по мъж Л./, А. Т./ по мъж Н./ и М. Т./по мъж С./, които са негови дъщери.