Решение № 4658 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4658 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330101399 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. С., ЕГН **********, адрес: П., жк. „***" № **гр. чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в САК срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 за прогласяване на сключения между страните договор № *** от *** г. за предоставяне на потребителски кредит.

В настоящото производство е предявен насрещен иск от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 за осъждането на М. И. С., ЕГН ********** да заплати сумата от 1 157,51 евро, остатъчна чиста главница по договор № *** от ***г. за предоставяне на потребителски кредит , ведно със зак. лихва от *** г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че и щцата в качеството й на заемател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му на заемодател, бил сключен договор № *** от ***г. за предоставяне на потребителски кредит , по силата на който същата е получила 7000 лв. заем, който следвало да върне до ***г., заедно с договорна лихва от 2450 лева, изразена в процент – 23,33% и ГПР 49,66 %. Твърди се, че съгласно т.5 от договора вземанията на кредитното дружество се обезпечавали с поръчителство от „Мултитюд Банк“, като това 1 поръчителство било възмездно, като ищцата дължала още 7420 лева такса за предоставяне на гаранция, които се добавяли към всяка погасителна вноска.

Твърди, че договорът е недействителен, защото в ГПР не било включено възнаграждението за поръчителя и от тук е изчислен неправилно. Освен това твърди да не е давала съгласие за сключването на договора за поръчителство, поради което е предявила осъдителен иск за връщане на дължимо платеното.

От ответника е постъпили отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора е действителна и че договора за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна. Освен това сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не следва да се включва в ГПР, тъй като е незадължително.

„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предявил насрещен иск за сумата от 1157,51 евро непогасена главница по договор № ***от *** г., ведно със зак. лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 16.03.2026г. до окончателното й изплащане.

Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който признава дължимостта на незаплатената главница, но тъй като не била дала повод за завеждане на делото моли съда да приложи член 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Сключеният договор № *** от***г. за предоставяне на потребителски кредит е потребителски и за него важат правилата за недействителност, уредени в ЗПК.

Ответникът в отговора на исковата молба сам е посочил, че разходът за гаранция /поръчителство/ не е включен при изчисляването на ГПР, тъй като се касело за незадължителна възмездна услуга от трето лице, а и че така предвиденото обезпечение е в резултат на извършената оценка на кредитоспособността на потребителя. Освен това счита, че потребителят е бил наясно с информацията за кредита и е имал 14-дневен срок да се откаже от договора.

Съдът намира сключения договор за недействителен, защото в ГПР не е било включено възнагражденията за гарант, поради което посочения в 2 договора ГПР не отговаря на действително прилагания от кредитора.

Предоставянето на гарант е задължителен елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с гаранцията представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Не се споделят възраженията, че таксата за гарант произтича от друго правоотношение и е задължение, платимо в полза на трето лице. Както се посочи – това възнаграждение представлява „разход по кредита“ по смисъла на закона, като сключването на договора за гаранция е и задължително условие за предоставяне на кредита.

По изложените съображения договорът за потр. кредит се явява недействителен на осн. член 22 от ЗПК.

По насрещния иск.

Искът е основателен с оглед извършеното признание на иска от ответника.

Неоснователно обаче е възражението на ответника да не дължи направените от другата страна разноски по делото, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът, като потребител, е дал повод за завеждане на иска по член 23 от ЗПК, тъй като не е платил дължимата чиста стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК, доколкото процесния договор за потребителски кредит е обявен от съда за недействителен по чл. 22 ЗПК. След като ответникът не е върнал чистата стойност, той се намира в неизпълнение на законовото си задължение за връщане на получената сума.

Ето защо искът за връщане на сумата от 1 157,51 евро, представляваща непогасена чиста главница по договор № *** от *** г., ведно със зак. лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 16.03.2026г. до окончателното й изплащане се явява основателен и ще се уважи.

По разноските:

В полза на ищеца С. ще се присъдят разноски 363 евро за платено адв. възнаграждение.

В полза на Фератум България ЕООД ще се присъдят разноски от 46,30 евро и 200 евро за юрк. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. член 22 от ЗПК сключения между М. И. С., ЕГН **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 договор № *** от *** г. за предоставяне на потребителски кредит .

ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** на осн. член 23 ЗПК да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 сумата от 1 157,51 евро, представляваща непогасена чиста главница по договор № *** от*** г., ведно със зак. лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 16.03.2026г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 да заплати н а М. И. С., ЕГН ********** разноски от 363 евро платено адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 разноски от 46,30 евро за държавна такса и 200 евро за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4