Решение № 438 от 26.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100708 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1 , т.2, вр. с чл.422, ал.1 ГПК обективно съединени искове, имащи за предмет претендирани вземания за остатъчни непогасен дълг формиран от главница и лихви по договор за банков потребителски кредит в резултат на обявяване на предсрочната му изискуемост, обезщетения за забава и разноски за връчена покана – с правна квалификация, изведена в нормите на чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ, във вр.с чл.79, ал.1, предл. 1-во, чл.79, ал.1 , пр.2-ро, вр. чл.82, чл.86, ал.1 от ЗЗД .

Ищецът „ОББ “ АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Витоша“ № 89Б чрез пълномощника си Д. Д. – юрисконсулт твърди , че по силата на сключен между банката и ответника И. А. Х. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. , ул.“П." на 02.11.2020 г. договор за потребителски кредит без обезпечение , изменен с допълнително споразумение № 1/02.11.2020 г., предвиждащо облекчени условия за издължаване , му е предоставила заем в общ размер на 39 930 лева с цел покриване на потребителски нужди, който е трябвало да се погасява на 120 анюитетни вноски , включващи в структурата си главница и лихва в размер на 438,95 лева всяка , считано от 27.11.2020 г. на 27- мо число на месеца . Тъй-като кредитополучателят не е заплатил на падежите/ от 27.11.2020 г. до 27.04.2022 г. / 18 месечни погасителни вноски в общ размер на 7504,12 лева , на основание чл.19 от договора банката е упражнила правото си обяви за предсрочно изискуем кредита, считано от 30.09.2022 г. изпращайки му за целта уведомление с изх.№ ИД -14136-2022/10.06.2022 г. , връчено му по реда на чл.47 от ГПК чрез ЧСИ В.Г. , вписан в КЧСИ под № 725, с район ВТОС. Между временно да настъпването на ефекта на предсрочната изискуемост не е заплатил и вноските , чийто падежи са настъпили на 27.05.2022 г., 27.06.2022 г. , 27.07.2022 г. , 27.08.2022 г. и 27.09.2022 г. в общ размер на 2166,75 лева или всичко – 9670,87 лева .

Затова се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение № 374/02.12.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 745/2022 г. на СвРС, имащи за предмет сумата 39 780,23 1 лева - главница; сумата 3 738,08 лева – възнаградителна лихва за времето от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г. ; сумата 521,95 лева – обезщетение за забава /наказателна лихва/ върху просрочените плащания за периода от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г. ; сумата 663 лева – обезщетение за забава върху главницата от 30.09.2022 г. до 28.11.2022 г. , заедно със законната лихва върху главницата , считано от 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 63 лева – разноски за заплатена такса за връчване на поканата съдържаща изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем . Заповедта е приета за връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника , че вземанията – предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение съществуват , както и да го осъди да заплати направените по заповедното и исковото производства разноски.

В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковете с доводи изложени в писмен вид.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Назначеният по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител на ответника – адвокат Д. С. от ВТАК оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита , нищожност на клаузите за възнаградителна и наказателна лихви поради неравноправния им характер по смисъла на чл.

143 ЗЗП и противоречието им с повелителните изисквания на чл.11, ал.1, т.20/ не е посочено правото на потребителя да се откаже от договора в какъв срок и при какви условия , информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и 6 , както и за размера на лихвения процент на ден/ , чл.33, ал.2 от ЗПК, чл. 58, ал.1, т.2 ЗКИ и добрите нрави / чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД/, поради което се дължи връщане само на чистата стойност на кредита / чл.23 ЗПК/

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК , събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между банката – ищец и ответника потребителски кредитен договор във вид на предоставено му в заем парично потребление по смисъла на чл.430, ал.1, ал.2 ТЗ , изменен с допълнително споразумение/ анекс/ № 1 и усвояването на средствата на 03.11.2020 г. с цел рефинансиране на друг потребителски кредит в ОББ; ; изпращането на поканата –уведомление за доброволно изпълнение и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и последицата от опита за връчването й, изведена от нормата на чл.47, ал.5 от ГПК чрез извънсъдебното й прилагане й по аналогия със съдействието на частен съдебен изпълнител / чл. 42, ал.2 от ГПК/ ; направените разноски за изпращането й ; издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са безспорни и установени със събраните писмени доказателства / заверени фотокопия на едноименните договорни и съдебни документи, погасителен план , уведомително писмопокана от 10.06.2022 г. , разписки, констативен протокол от 13.10.2022 г. на ЧСИ , фактура от 27.09.2022 г. , извлечения от счетоводни книги / по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, обстоятелства , поради което е ненужно преповтарянето им.

Паричните задължения, вменени на кредитополучателя съгласно заповедта за незабавно изпълнение са израз на редовни записвания в счетоводните книги на банкатаищец/ от които са представени по делото извлечения от сметки /, водени в електронна форма, като размерите на претендираните лихви и обезщетения за забава са определени съобразно начините/ аритметични формули/, предвидени в чл. 4 и чл.7 на договора заключението на изслушаната , приета и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Е. В. Я. .

Ответникът е направил само две погасителни плащания : на 19.02.2021 г. – 200 лева и на 05.07.2022 г. – 137,79 лева . Тези суми счетоводно са отнесени за погасяване на главница 2

– 149,77 лева , възнаградителна / договорна/ лихва – 146,41 лева и наказателна лихва – 41,61 лева.

Поради факта на изпадането му в положение на продължителна забава / неизпълнение – неплащане на падежите на общо 23 месечни погасителни вноски в общ размер на 9 670,87 лева, от които: главница – 5 948,30 лева и възнаградителна лихва – 3722,57 лева /, в полза на банката- кредитор е породено установеното с клаузата чл.19 от договора преобразуващо субективно право / позволено от закона – чл.432, ал.1 ТЗ, чл.71, ал.1 ЗЗД/ едностранно да измени договора за кредит относно модалитета "срок на изпълнение” като му обяви изява на волята си в този смисъл, упражнявайки последиците от новото състояние на кредита , наречено предсрочна изискуемост: да иска изпълнение на всичко останало дължимо/ но неизискуемо до момента на осъществяване на фактическия състав на това право/ по кредита до края на отпадналия срок , т.е. целия остатъчен размер на главницата.

Правото е упражнено с изпращане на покана – уведомление чрез частен съдебен изпълнител В.Г. с рег.№ 725 в КЧСИ, с район ВТОС/ комуто е възложено да извърши това действие на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ/ , счетена за надлежно връчена на 31.08.2022 г. с приложение по аналогия/ чл.46, ал.2 от ЗНА/ на фикцията , уредена с правилата на чл.47, ал.5, вр. с ал.1 от ГПК относно извънсъдебните действия на кредитора . От деня, следващ този , в който е изтекъл дадения от банката 14 дневен срок за доброволно погасяване на натрупаните задължения-15.09.2002 г. упражненото право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е породило действието си .

Очевидно е , че за да завърши фактическия му състав е необходимо да бъде удовлетворено „информационното“ право на длъжника да научи , че кредиторът упражнява първото /търси последиците му /.

Оттук следва обаче , че първият носи и едно естествено / щом изрично не е уредено в договора/ задължение да не осуетява по какъвто и да било начин упражняването на правото на предсрочна изискуемост.

Това е така , защото ако приемането на връчването/ получаването/ на писменото изявление се разглежда само като негово право , то неупражняването му , изразено в отказ/ бездействие/ да го получи, който отказ да е „отрицателно правомощие” на това право, или изразено в самопоставяне в обективно положение да не може да го получи , на практика ще обезсмисли не само успешното упражняване/ завършването на фактическия състав/ на правото на кредитора, но и установяването му в клауза.

Това е така, защото упражняването или изпълнението ще зависи от „благоволението” на първия и случайни житейски обстоятелства и ще бъде нарушен нормалния модел на облигационното правоотношение.

Очевидна е правилността на логическия извод , че не може кредиторът да се поставя в несигурно положение месеци наред да търси много пъти длъжника на официалния му регистриран адрес с цел постигане на лично и реално връчване / получаване, в очакване някога вторият да се появи пак на него , щом няма данни , че това е могло да стане в разумно кратък срок .

Възраженията за нищожност на целия договор почиват на общи теоретични разсъждения/ положения/ , получили през последните години модерно приложение в 3 съдебната практика, но в случая няма обстоятелства, опорочаващи го дотам , че да понесе целената най- тежка санкционна квалификация/ чл.22 от ЗПК/ чрез показване на съвместимост на негови клаузи, с която и да било от хипотезите на 143 от ЗЗП/ общото изявление за някакъв неравноправен характер е лишено от всякаква конкретика, за да се изследва и отговори на въпроса съществуват ли действително такива , независимо че съдът е длъжен служебно да ги „търси“ / , с хипотезите на информационен недостиг, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 , т.20 от ЗПК, чл. 58, ал.1, т.2 ЗКИ, както и с явлението „накърняване на добрите нрави“/ голословно добавено/ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

Необходимата информация за правото на потребителя да се откаже от договора, в какъв срок и при какви условия , за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и 6 от ЗПК , както и за размера на лихвения процент на ден в тази връзка , се съдържа текстовете на чл. 14, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 на същия.

Пълна информация за начина /изчислителния алгоритъм/ и условията, при които се определя размера на дължимата възнаградителна лихва/ цената на потреблението на усвоените парични средства, предоставени в заем/ въз основа на променлив годишен лихвен процент , формиран от референтен лихвен процент се съдържа в текстовете на чл. 4, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 , ал.9 , ал.10, ал.11 с методика за изчисляване на референтния лихвен процент на ОББ на договора, чл.1, ал.1, ал.2, ал.3 на допълнителното споразумение и тази информация напълно задоволява повелителното изискване на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Ето защо съдът няма разумна причина да отрече съществуването на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва/ чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ/.

Неоснователно е възражението за недължимост на претендираните вземания за наказателна лихва с характер на обезщетение за забава в размер на 521,95 лева , начислено върху просрочените вноски, отнасящи се до части от главницата , дължими за периода от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г., както и и в размер на 633 лева за периода от 30.09.2022 г. до 28.11.2022 г. , начислено върху цялата остатъчна главница, превърната в предсрочно изискуема, тъй-като размерите му не надхвърлят законната лихва, определена от БНБ за тези периоди - горен допустим предел на обезщетението за забава съгласно повелението на чл.33, ал.2 от ЗПК. Макар и прочитът на клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 от договора да би довел до извод за неспазване на това ограничение, от правно значение е до какъв размер реално е упражнено това право/ по същество мораторна неустойка – чл.92 ЗЗД/, а не до какъв размер абстрактно е предвидено в него , че може да се упражнява .