Решение № 6355 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6355 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория Недева при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100505878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1015 от 13.02.2022 г., постановено по гр. дело № 65716/2021 г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав, е бил уважен предявения от Л. С. Г. срещу „Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, като е признато за установено, че „Топлофикация София” ЕАД дължи на Л. С. Г. сумата от 21,37 лв., представляв главница в размер на дължимата и непредоставената търговска отстъпка от 3% от стойността на месечните фактури за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до месец 02.2021 г. за имот с административен адрес: гр.София, ж.к. ****, отчитан с абонатен № 205581, заедно със законната лихва от подаването, на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 55801/2021 г. на СРС - 28.09.2021 г. до изплащане на сумата.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 25,00 лв., представляващи разноски в заповедно и исковото производство за заплатена ДТ и сумата от общо 600, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Л. Г. за безплатно оказана правна помощ в заповедното и исковото производство на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАд.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез юриск. Б.А., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд 1 нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Поддържа, че ползването на търговска отстъпка е обусловено от волеизявление, с което правоимащата страна изразява готовност да й бъде начислена. Изтъква, че в случай, че същата се начислява служебно, тя би била елемент от фактическия състав на продажбеното правоотношение. Наред с гореизложеното изтъква, че ако клиент е несъгласен с начислените суми може да подаде възражение съгласно чл. 33 от Общите условия.

Въззиваемият ищец - Л. С. Г., чрез пълномощника си – адв. С.Г., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Единственият повдигнат с въззивната жалба пред настоящата инстанция въпрос касае приложението на приетата с Решение N-84 , т. 2 на СОС от 28.02.2013 г. Актуализирана програма за стимулиране на лоялни клиенти на Топлофикация София ЕАД. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 2, б „а“) от представеното решение на СОС в Програма „Търговска отстъпка“ участват лоялни клиенти, които нямат просрочени месечни задължения за потребена топлинна енергия, същата е в размер на 3% и се получава при заплащане на месечната дължима сума за топлинна енергия, като се приспада от същата.

Разпоредбата е ясна и конкретна и не изисква тълкуване. Следователно, ответното дружество като продавач на топлинна енергия с принципал Столична община следва да събира дължимите за топлинна енергия суми, като в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД следва да приспада дължимата търговска отстъпка от 3% в момента на заплащане 2 на месечната дължима сума за топлинна енергия без да е необходимо насрещно изявление на потребителя. Разпоредбата на чл. 37 от Общите условия не въвежда различен ред за ползване, а препраща към Програмата за стимулиране на лоялни клиенти.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция дружеството жалбаподател следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗАд в полза на адв. С. Л. Г. от САК сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023 г.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1015 от 13.02.2022 г., постановено по гр. дело № 65716/2021 г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3