Решение № 183 от 04.09.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кърджали, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200349 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 24-1300000663/09.04.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, с който на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 меса, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки на А. Г. А., ЕГН ********** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 09.11.2023 г. в 15.36 часа в с.

Комунига, общ. Черноочене, обл. Кърджали, до завод „Пневматика“, на път Първи клас № I-5.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и при издаването му били нарушени разпоредбите на чл.57 от ЗАНН, моли се за неговата отмяна. Жалбоподателят не претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Н. М. от АК-Кърджали. Навеждат се доводи, че има разминаване между точното местонахождение на заснемащото устройство ограничение за движение на скоростта и посоченото в НП местонарушение, като в случая се касаело за неправилно квалифицирано деяние, посочено в НП като извършено в населено място, а от доказателствата ставало ясно, че същото е извършено извън населено място.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да 1 потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като взе предвид събраните по делото гласни доказателства, а именно разпитите на свидетелите Ж. И., В. Б., А.А., както и писмените такива сред които

АУАН, серия G A , №

1064929/27.03.2024г,Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка от 23.03.2023г. на Български институт по метрология, Преглед за одобрен тип средство за измерване на Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС на дата 09.11.23г., Заповед № 292з-1145/15.06.2022г. на Директор при ОДМВР- Кърджали, Декларация по чл.188 от ЗМВР и др., намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2023г. полицейският служител А. А.– мл. автокотрьор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали бил на работа за времето от 07.00 ч до 19.00 ч. , съгласно утвърден график. ОТ 14,40 ч до 17.00 ч. той осъществявал контрол над скоростта на движение на автомобилите в с. Комунига, до завод „Пневматика“ посредством използването на АТСС тип ARH CAM S1, когато в 15.36 ч. техническото средство регистрирало установена скорост от 105 км/час при ограничение от 50 км/ ч за населено място. Посочената скорост била на МПС „***“ с рег. № ****, която била с превишение от 55 км/ час от разрешената скорост за населено място, а именно 50 км/час.Извършена била справка в сектор „ПП“ при ОДМВР- Кърджали относно собствеността на процесното МПС, видно от която същото е собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***. За извършеното нарушение била изпратена преписка в отдел „ПП“ при ОДМВР- София за запознаване на собственика на автомобила със същата, като постъпила от А. Г. А. декларация по реда на чл.188 от ЗДвП. На посоченото лице била връчена по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН покана за съставяне на АУАН, който на определената дата, а именно 27.03.2024г. се явил лично в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, където за така извършеното нарушение от полицейски инспектор Ж. И., в присъствието на В. Б., му бил съставен АУАН, серия G A , № 1064929/27.03.2024г, който жалбоподателят подписал без възражения. Въз основа на така цитирания АУАН било издадено от ВПД Началник сектор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали обжалваното Наказателно постановление № 24-1300-000663/09.04.2024 г., с което на основание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 меса, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки на А. Г. А..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от 2 процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 09.11.2023г. в 15.36 часа в с. Комунига, до завод „Пневматика“, общ.

Черноочене, в посока към гр. Кърджали, управлява лек автомобил „***“ с рег.

№ **** собственост на „***“ ЕООД, ЕИК *** като се движи със скорост 105 км/час след приспаднат толеранс от минус три процента при ограничение за населено място 50 км/час.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че собственик на процесното МПС е дружеството „****“ ЕООД, ЕИК ***, като в същата е отразено, че регистриран ползвател е В.Б.И..

От справка в Търговски регистър се установява, че „****“ ЕООД, ЕИК *** е правоприемник на „***“ ЕООД, ЕИК ***. Видно от същата управител е М.В.Д..

Според чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС вж. и легалната дефиниция по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП), както е в случая, то посочването следва да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Последното изискване не е случайно. Чрез предоставянето на копие от СУМПС, което е и документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗБЛД и съдържа защитени лични данни, собственикът на автомобила демонстрира пред контролните органи, че между него и посоченото в декларацията лице, на което твърди, че е предоставил своето МПС, действително съществува фактическа връзка като по този начин законодателят е създал своеобразна гаранция срещу злоупотреба с правото по чл.188 от ЗДвП, респ. чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП с цел освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е въведен специфичен вид презумпционна отговорност за собственика на МПС, който отговаря за нарушение на режима на скоростта, извършено със собственото му МПС. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Аналогично е положението и досежно обстоятелството, ако МПС е собственост на ЮЛ, какъвто е процесният случай. По силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП управителят 3 носи презумпционна отговорност за нарушението на режима на скоростта, извършено с МПС, собственост на представляваното от него дружество.

Собственикът, респективно управителя могат да снемат отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подадат декларация и посочат кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издаденото на собственика, респективно управителя наказателно постановление се анулира, като се издава ново на посоченото в декларацията лице.

На 14.03.2024 г., в качеството на ползвател на МПС с рег. № ****, А. Г. А. изрично и под страх от наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК е попълнил декларация за ползвател на МПС, различен от собственика, в която е посочил, че той лично е управлявал на 09.11.23г. на 15.30 часа, автомобилът, с който е извършено нарушението – *** с рег. № № **** собственост на „***“ ЕООД. Към декларацията обаче не е приложено копие от СУМПС.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, законният представител на „***“ ЕООД, т.е. неговият управител според чл.141, ал.2 от ТЗ, е този, който е легитимиран да посочи лицето, на което е било предоставено управлението на процесното МПС. По този начин законът възлага върху него доказателствената тежест да установи, че не той, а трето лице, го е управлявало при извършването му.

Предвид изложеното, настоящият съдия- докладчик приема, че приложената по делото декларация е ненадлежна, поради което и на основание чл.188, ал. 2 от ЗДвП презумптивна административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение в настоящия случай следва да носи управителят на ЮЛ, чиято собственост е процесното МПС, а именно М.В.Д..

Въпреки наличието на изложените пороци в декларацията, НП е съставено на лицето А. Г. А., вместо на управителя на ЮЛ, чиято собственост е МПС, с което е извършено процесното нарушение.

От гореизложеното следва, че така издаденото НП е незаконосъобразно и само на това основание следва същото да бъде отменено без да бъдат обсъждани изложените от жалбоподателя чрез неговия процесуален представител доводи.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Доколкото издателят на наказателното постановление е Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. От жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител са поискани разноски по делото, като са приложени

4 пълномощно, договор за правна защита и съдействие, видно от който действително са направени такива в размер на 480,00 лв. с ДДС, копие на фактура от 12.06.2024г., списък на разноските, удостоверение за регистрация по ЗДДС.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в цялост Наказателно постановление № 24-1300000663/09.04.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, с който на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 меса, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки на А. Г. А., ЕГН ********** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 09.11.2023 г. в 15.36 часа в с.

Комунига, общ. Черноочене, обл. Кърджали, до завод „Пневматика“, на път Първи клас № I-5.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО

НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- КЪРДЖАЛИ да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес **** сумата от 480.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред