Решение № 180 от 29.05.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 773/2025
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 04.07.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. К., 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100773 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235 ГПК.
Делото е образувано във връзка с подадена искова молба от С. Д. С., от село П., община К., срещу ЗАД „Алианц България“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права от това, че на 26.09.2020 г., около 14:20 ч по път ВП - 81, в района на 30-ти км, е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал. Сочи, че л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с peг.
№ CO **** АВ, управляван от Д. Д., се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС - л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е per. № CO **** ВС.
Сочи се, че от така настъпилия пътен инцидент е пострадал, тъй като е бил пасажер, возещ се на предна дясна седалка, в л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с peг. № CO **** АВ.
Твърди се, че за пътния инцидент е съставен констативен протокол с пострадали лица, съгласно който, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с per. № C O **** АВ, с които действия е причинил процесния пътен инцидент.
1
Сочи се, че по случая е образувано ДП № 50/2020 г., по описа на ОД МВР С., като същото е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Твърди се, че МПС-то, което е управлявал виновния водач има валидна застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответника по делото по застрахователна полица № BG/01/120000973160, с период на покритие от 10.04.2020 г. до 09.04.2021 г.
Навеждат се твърдия, че непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран във ВМА, където е постъпил с болки в гърдите и предната част на главата, както и наличие на повърхностни охлузвания в областта на челото, двустранно. След проведени изследвания, е диагностициран с „Контузия на гръдния кош“, изразяваща се в наличие на еритемни участъци на кожата по предната гръдна повърхност. Впоследствие е бил насочен за консултация с неврохирург, където му били извършени множество изследвания.
Сочи се, че ищецът е бил изписан с дадени указания за възстановителния период, както и повторни консултативни прегледи, видно лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 028172 и амбулаторен лист № 028179 от 26.09.2020г., издаден от ВМА.
Твърди се, че ищецът е претърпял, вследствие на пътния инцидент, множество неприятни усещания, като болка в областта на гърдите, нестихващото главоболие, които са довели до значителни затруднения за него и близките му. Ищецът е заспивал трудно, което се отразявало и на настроението му през деня, което често се меняло.
Нанесената травма в областта на гръдния кош причинявала задух и лесна умора за ищеца, което е било необичайно за него. Твърди се, че преди инцидента той е бил активен, деен и вечно зает с физическа дейност, а след настъпването на инцидента, възможностите му намалели. Сочи се, че общата отпадналост, намалената физическа издръжливост оказвали негативно влияние и на психиката му, като се чувствал безполезен, а през първия месец и в тежест на близките му, които следвало да съдействат за извършване на елементарни за здравия човек дейности.
Твърди се, че вследствие ПТП-то, ежедневието му се променило, като той следвало да намали физическата си активност, което се отразявало и на емоционалното му състояние. Сочи се, че към днешна дата, при засилена физическа активност, изпитвал чувство на дискомфорт и затруднения при поемането на въздух, като всичко това го тревожило и смущавало.
Твърди се, че са създадени у него чувство на неспокойство и страх, като преживяното го връхлита в сънищата. Вследствие на липсата на сън ищецът чувствал обща отпадналост, загуба на апетит и промени в настроението.
Посочените стресови състояния довели до нарушения в нормалния социален живот на ищеца и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Стресът, преживян от пътния инцидент се отразил върху психиката му, като развил страх при необходимост да се вози в МПС.
2
Сочи се, че от нанесените охлузни рани в областта на челото, довели до загрозяване му, което също дало негативно отражение над психиката му.
Навеждат се твърдения, че настъпилият пътен инцидент довел след себе си болка и страдание за него, които от своя страна причинили и голям брой затруднения в ежедневието му.
Твърди се, че на 23.12.2021 г., претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на доверителя е надлежно заведена пред дружеството ответник, като в срок а и към настоящия момент от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С оглед горното, отправя искания да бъде осъден ответника да му заплати посочените по- горе суми, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 23.12.21 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ответникът релевира доводи, за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД, както и претенция по чл.86 ЗЗД .
Предявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС, от чиито действия е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени телесни увреждания.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, е необходимо ищецът да докаже, че е настъпило твърдяното събитие поради виновно противоправно деяние на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, в причинна връзка с което са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания.
Страните не спорят, а и съдът е обявил за безспорно и ненудаещо се от доказване фактите, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с peг. № C O **** АВ, така и това, че на 26.09.2020 г., около 14:20 ч по път ВП - 81, в района на 30-ти км, е настъпил пътен инцидент/ ПТП/ между л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с 3 per. № CO **** АВ/в който автомобил се е возил ищецът/, управляван от Д. Д., който се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС - л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е peг. № CO **** ВС, в резултат на което е пострадал ищеца.
По делото е спорно какви травматични увреждания е получил ищеца, дали са в причинно следствена връзка с ПТП-то, налице ли е съпричиняване вледствие на неправомерно поведение на ищеца, както претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира, че по делото се доказа безспорно, че причината за настъпването на ПТП, е поведението/субективното действие/ на пътното платно на Д. Д., който управлявайки л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с per. № CO **** АВ/в който автомобил се е возил ищецът/, се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е peг. № CO **** ВС.
Лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с per. № CO **** АВ, е бил застрахован при ответника.
Съдът намира, че е се явява частично основателното релевираното възражение от страна на ответника по делото, че може да се вмени у ищеца, вина и наличие на съпричиняване при настъпване на крайния резултат.
От приобщената по делото писмени и веществени доказателства/протоколи и снимков материал, които са били събрани в хода на ДП/, така и от приетата СМЕ по делото, която съдът кредитира в цялост като пълна, обективна и в достатъчна степен ясна, съдът намира, че ищецът, доколкото е бил пасажер в лек автомобил марка „Ауди“ не е бил поставил задължителния по закон обезопасителен колан по време на инцидента.
Този извод на съда, се достига чрез заключението на вещото лице, от което е отразено, че охлузването в областта на главата би се получили при удар в таблото или стъклото на лекият автомобил или при контакт с въздушните възглавници. След като по делото се установи/ от приобщения фотоалбум на местопроизшествието/, че в лек автомобил марка „Ауди“ не е 4 имало въздушни възглавници, то единствения възможен фактор за причиняване на травматичните увреждания на ищеца остава именно съприкосновение/контакт от негова страна с предното табло на МПС/.
Показанията на свид. А. С./***** на ищеца/, че последният е бил с поставен обезопасителен колан, както и това, че е имало въздушни възглавници не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, поради което съдът намира, че същите в тази им част не следва да бъдат кредитирани.
Не следва да се кредитират показанията на свидетеля и по отношение на сочените от негова страна причинени в значителна степен неимуществени на неговия ***** вследствие на ПТП. По делото не се ангажираха каквито и да било други доказателства/касови бонове за медикаменти, документи за извършени прегледи, хоспитализации и др/, поради което доколкото същите се явяват изолирани и неподкрепени, то съдът намира, че не следва да се кредитират също в тази им част.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: контузия на гръден кош и охлузвания в областта на главата, с прогнозен срок за възстановяване от около 15-20 дни.
Горните изводи на съда се подкрепят от приобщената по делото СМЕ, така и от приобщените по делото писмени доказателства, съдържаща се в медицинската документация.
Съдът намира, че по делото не се установи да са били налице някакви усложнение с възстановяването на ищеца след инцидента, напротив на същия не е било предписано лечение, а и не се доказа да е било проведено такова.
Не се установиха и някакви допълнителни усложнения, които да са свързани с неговото психическо състояние след инцидента.
По делото не е спорно между страните, а и от приобщените доказателства в тази насока, по делото се установи, че по банкова сметка на ищеца от страна на ответника е била преведена сума в размер на 300 лева, във връзка с посочения инцидент, което обстоятелство следва да се отчете, че присъждане на крайния размер на сумата, която следва да се определи в полза на ищеца по делото.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г., на Пленум на ВС 5 размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът намира, че ищецът неиминуемо е претърпял стрес и уплаха при самия инцидент, а причинените телесни увреждания и физически болки са отшумели за около период от 15-20 дни. При отчитане на изпитаното емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на претърпяните телесни увреждания, съдът намира, че справедливо и адекватно на конкретните обстоятелства се явява обезщетение в размер на 3000 лева.