Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 29.05.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 773/2025
Вид
Решение № 180
Подписан
29.05.2026
В сила
04.07.2026
Състав
Светослав Николаев Николов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. К., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано във връзка с подадена искова молба от С. Д. С., от село П., община К., срещу ЗАД „Алианц България“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът извежда субективните си права от това, че на 26.09.2020 г., около 14:20 ч по път ВП - 81, в района на 30-ти км, е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал. Сочи, че л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с peг.

№ CO **** АВ, управляван от Д. Д., се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС - л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е per. № CO **** ВС.

Сочи се, че от така настъпилия пътен инцидент е пострадал, тъй като е бил пасажер, возещ се на предна дясна седалка, в л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с peг. № CO **** АВ.

Твърди се, че за пътния инцидент е съставен констативен протокол с пострадали лица, съгласно който, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с per. № C O **** АВ, с които действия е причинил процесния пътен инцидент.

1

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 50/2020 г., по описа на ОД МВР С., като същото е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

Твърди се, че МПС-то, което е управлявал виновния водач има валидна застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответника по делото по застрахователна полица № BG/01/120000973160, с период на покритие от 10.04.2020 г. до 09.04.2021 г.

Навеждат се твърдия, че непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран във ВМА, където е постъпил с болки в гърдите и предната част на главата, както и наличие на повърхностни охлузвания в областта на челото, двустранно. След проведени изследвания, е диагностициран с „Контузия на гръдния кош“, изразяваща се в наличие на еритемни участъци на кожата по предната гръдна повърхност. Впоследствие е бил насочен за консултация с неврохирург, където му били извършени множество изследвания.

Сочи се, че ищецът е бил изписан с дадени указания за възстановителния период, както и повторни консултативни прегледи, видно лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 028172 и амбулаторен лист № 028179 от 26.09.2020г., издаден от ВМА.

Твърди се, че ищецът е претърпял, вследствие на пътния инцидент, множество неприятни усещания, като болка в областта на гърдите, нестихващото главоболие, които са довели до значителни затруднения за него и близките му. Ищецът е заспивал трудно, което се отразявало и на настроението му през деня, което често се меняло.

Нанесената травма в областта на гръдния кош причинявала задух и лесна умора за ищеца, което е било необичайно за него. Твърди се, че преди инцидента той е бил активен, деен и вечно зает с физическа дейност, а след настъпването на инцидента, възможностите му намалели. Сочи се, че общата отпадналост, намалената физическа издръжливост оказвали негативно влияние и на психиката му, като се чувствал безполезен, а през първия месец и в тежест на близките му, които следвало да съдействат за извършване на елементарни за здравия човек дейности.

Твърди се, че вследствие ПТП-то, ежедневието му се променило, като той следвало да намали физическата си активност, което се отразявало и на емоционалното му състояние. Сочи се, че към днешна дата, при засилена физическа активност, изпитвал чувство на дискомфорт и затруднения при поемането на въздух, като всичко това го тревожило и смущавало.

Твърди се, че са създадени у него чувство на неспокойство и страх, като преживяното го връхлита в сънищата. Вследствие на липсата на сън ищецът чувствал обща отпадналост, загуба на апетит и промени в настроението.

Посочените стресови състояния довели до нарушения в нормалния социален живот на ищеца и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Стресът, преживян от пътния инцидент се отразил върху психиката му, като развил страх при необходимост да се вози в МПС.

2

Сочи се, че от нанесените охлузни рани в областта на челото, довели до загрозяване му, което също дало негативно отражение над психиката му.

Навеждат се твърдения, че настъпилият пътен инцидент довел след себе си болка и страдание за него, които от своя страна причинили и голям брой затруднения в ежедневието му.

Твърди се, че на 23.12.2021 г., претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на доверителя е надлежно заведена пред дружеството ответник, като в срок а и към настоящия момент от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С оглед горното, отправя искания да бъде осъден ответника да му заплати посочените по- горе суми, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 23.12.21 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ответникът релевира доводи, за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД, както и претенция по чл.86 ЗЗД .

Предявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС, от чиито действия е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени телесни увреждания.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ, е необходимо ищецът да докаже, че е настъпило твърдяното събитие поради виновно противоправно деяние на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, в причинна връзка с което са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания.

Страните не спорят, а и съдът е обявил за безспорно и ненудаещо се от доказване фактите, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с peг. № C O **** АВ, така и това, че на 26.09.2020 г., около 14:20 ч по път ВП - 81, в района на 30-ти км, е настъпил пътен инцидент/ ПТП/ между л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с 3 per. № CO **** АВ/в който автомобил се е возил ищецът/, управляван от Д. Д., който се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС - л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е peг. № CO **** ВС, в резултат на което е пострадал ищеца.

По делото е спорно какви травматични увреждания е получил ищеца, дали са в причинно следствена връзка с ПТП-то, налице ли е съпричиняване вледствие на неправомерно поведение на ищеца, както претърпените неимуществени вреди.

Съдът намира, че по делото се доказа безспорно, че причината за настъпването на ПТП, е поведението/субективното действие/ на пътното платно на Д. Д., който управлявайки л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с per. № CO **** АВ/в който автомобил се е возил ищецът/, се е движел по път ВП -81, с посока на движение от гр. М., към гр. С., когато в района на 30-ти км, при извършване на маневра „завой на дясно“ водачът губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в платното за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещото се МПС л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, е peг. № CO **** ВС.

Лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с per. № CO **** АВ, е бил застрахован при ответника.

Съдът намира, че е се явява частично основателното релевираното възражение от страна на ответника по делото, че може да се вмени у ищеца, вина и наличие на съпричиняване при настъпване на крайния резултат.

От приобщената по делото писмени и веществени доказателства/протоколи и снимков материал, които са били събрани в хода на ДП/, така и от приетата СМЕ по делото, която съдът кредитира в цялост като пълна, обективна и в достатъчна степен ясна, съдът намира, че ищецът, доколкото е бил пасажер в лек автомобил марка „Ауди“ не е бил поставил задължителния по закон обезопасителен колан по време на инцидента.

Този извод на съда, се достига чрез заключението на вещото лице, от което е отразено, че охлузването в областта на главата би се получили при удар в таблото или стъклото на лекият автомобил или при контакт с въздушните възглавници. След като по делото се установи/ от приобщения фотоалбум на местопроизшествието/, че в лек автомобил марка „Ауди“ не е 4 имало въздушни възглавници, то единствения възможен фактор за причиняване на травматичните увреждания на ищеца остава именно съприкосновение/контакт от негова страна с предното табло на МПС/.

Показанията на свид. А. С./***** на ищеца/, че последният е бил с поставен обезопасителен колан, както и това, че е имало въздушни възглавници не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, поради което съдът намира, че същите в тази им част не следва да бъдат кредитирани.

Не следва да се кредитират показанията на свидетеля и по отношение на сочените от негова страна причинени в значителна степен неимуществени на неговия ***** вследствие на ПТП. По делото не се ангажираха каквито и да било други доказателства/касови бонове за медикаменти, документи за извършени прегледи, хоспитализации и др/, поради което доколкото същите се явяват изолирани и неподкрепени, то съдът намира, че не следва да се кредитират също в тази им част.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: контузия на гръден кош и охлузвания в областта на главата, с прогнозен срок за възстановяване от около 15-20 дни.

Горните изводи на съда се подкрепят от приобщената по делото СМЕ, така и от приобщените по делото писмени доказателства, съдържаща се в медицинската документация.

Съдът намира, че по делото не се установи да са били налице някакви усложнение с възстановяването на ищеца след инцидента, напротив на същия не е било предписано лечение, а и не се доказа да е било проведено такова.

Не се установиха и някакви допълнителни усложнения, които да са свързани с неговото психическо състояние след инцидента.

По делото не е спорно между страните, а и от приобщените доказателства в тази насока, по делото се установи, че по банкова сметка на ищеца от страна на ответника е била преведена сума в размер на 300 лева, във връзка с посочения инцидент, което обстоятелство следва да се отчете, че присъждане на крайния размер на сумата, която следва да се определи в полза на ищеца по делото.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г., на Пленум на ВС 5 размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Съдът намира, че ищецът неиминуемо е претърпял стрес и уплаха при самия инцидент, а причинените телесни увреждания и физически болки са отшумели за около период от 15-20 дни. При отчитане на изпитаното емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на претърпяните телесни увреждания, съдът намира, че справедливо и адекватно на конкретните обстоятелства се явява обезщетение в размер на 3000 лева.