Решение № 260171 от 04.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …………… гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков при секретаря: Весе като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1100 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са субективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

Производството е образувано по искане на А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, наричана впоследствие (Банката/КТБ) срещу О.Н.Р., И.А.З., Г.П.Х., А.М.П. и Г.К.З.. В исковата молба се твърди, че на 14.02.2014 г. постъпило искане от „Търговски парк Т.“ ЕАД за отпускане на кредит в размер на 15 000 000 лева. На същата дата било изготвено положително становище за отпускане на кредита от ответника З., заемал длъжността началник Управление „Кредитиране“. Твърди се, че в нарушение на задължителните правила ответникът З. е дал положително становище. На същата дата ответниците

О.Р., И.З., Г.Х. и А.П. като членове на управителния съвет на КТБ взели единодушно решение за отпускане на кредита, а ответниците И.З. и А.П., като изпълнителни директори, подписали договор за банков кредит за сумата от 15 000 000 лв. без да са договорили адекватни обезпечения (в нарушение на принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с цел минимализиране на риска, позовавайки се на чл. 15 от Правилника за кредитната дейност). Кредитът бил усвоен изцяло, но поради непогасяване на задълженията бил обявен за предсрочно изискуем. Като описва процедура на разпределение компетенции по организация, анализ и документиране на изводите, ищецът изразява становище, че ответниците

- членове на управителния съвет, съответно изпълнителни директори, не са изпълнили задълженията си като са разрешили и са сключили процесния договор при липса на данни за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност и без да са учредени, съответно да е доказано наличие на обезпечение. Поддържа се, че управлявайки и разпореждайки се с имущество на КТБ ответниците не са действали с грижата на добрия търговец по смисъла на Търговския закон в интерес на дружеството и на всички акционери. Сочи се по искане на Банката по отношение на кредитополучателя да е открито производство по несъстоятелност при определена начална дата на неплатежоспособността 14.11.2014 г. Твърди се, че липсата на учредени обезпечения дало възможност на кредитополучателя да се разпореди с наличното си имущество, довело и до несъбираемост на кредита. Претендира се при условията на солидарност, съответно разделно ответниците да заплатят сумата 15 000 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В отговора си (л. 155) по съществото на спора ответникът О.Р. застъпва теза, че евентуално неизпълнение на възложените му задължения води единствено до „вътрешноправни последици в отношенията между банката и член на съвета“. Твърди в тази насока всички членове на Управителния съвет (УС) да са били освободени от отговорност с решения на общото събрание на акционерите, което свое твърдение дължи да докаже. Смята, че синдикът се явява процесуален субституент на банката, поради което правото по чл. 57 ал.

3 ЗБН намира да е противопоставимо единствено на администратори, които не са били освободени от отговорност по предвидения ред.

Оспорва да е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на ответниците като твърди, че функциите са разпределени между тях с оглед задачите по текущото управление на банката и твърди, че няма конкретни задължения при сключването, усвояването и издължаването на договорите за банков кредит с търговски дружества - кредитополучатели. Застъпва теза, че основание за ангажиране на отговорността му е единствено неизпълнение на конкретно произтичащо от сключения договор за управление, каквото оспорва да е налице.

Твърди и решението на УС да е взето при дадено положително становище от Дирекция „Кредитиране“

В допълнителната си искова молба ищецът застъпва теза, че искът по чл. 57 ал. 3 от ЗБН дерогира общия ред за търсене на отговорност на управителите при несъстоятелна банка, разширявайки и отговорните лица спрямо ограничената отговорност по ТЗ до управителните и представителните органи. Навежда се довод, че синдикът отстоява интересите на кредиторите, а не тези на банката. Намира за неотносимо към специалния иск разпределението на функциите предвид правомощието на ответника Р. да участва при вземане на решение за отпускане на кредити. Отговорността на ответника се извежда от непоставеното условие за обезпечаване на кредита преди усвояването му предвид задължителния характер на това решение по отношение на лицата, ангажирани с отпускане на кредита и обезпечаването му.

Ответниците Х. и П. в отговор по исковата молба (л. 342 – л. 351) навежда довод, че нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН единствено въвежда задължение за синдика без да установява самостоятелно основание за отговорност, а единствено предписва ред за реализация на произтичащата от чл. 240 ал. 2 ТЗ отговорност. Оспорват да е налице основание за ангажиране на солидарна отговорност с аргумент, че се е намирали в договорно правоотношение с КТБ, както и отричат да се твърдят конкретни преки техни задължения в рамките на процедурата по проучване на кредитополучателя, а и смятат, че не са им вменени от правилата. Твърдят изискуемите от ПКД становища да са били изготвени, а решението за отпускане на кредита да е било дължимо при наличие на достатъчни и изобилни данни за финансовото състояние и кредитоспособност на кредитоискателя. Досежно оценката на финансовото състояние на кредитополучателя се позовават на достъпни в търговския регистър по партидата на дружеството годишни финансови отчети за 2011 г. и 2012 г., на иззет от документацията отчет за 2013 г. както и на предвидените в ПКД документи. Ответникът П. смята, че при подписване на договора е бил обвързан от решението на УС. Определят посочените в решението на УС и отразени в договора обезпечения като достатъчни и оспорват предписано задължение за предварително учредяване на обезпечение. Сочат, че особеният залог на вземания по сметки в КТБ е учреден. Оспорват по делото да е представено пълното кадрово досие. Оспорват с отпуснатия кредит да е причинена вреда при довод, че за КТБ е възникнало вземане и твърди кредитополучателят да е разполагал с имущество, достатъчно да осигури събиране на отпуснатата сума. Оспорват именно липсата на обезпечение да е довела до разпореждане с имущество и в крайна сметка до несъбираемост на кредита. Позовават се и на отсъствие на забележки по вземането на решение и сключването на договора от страна на Българската народна банка в рамките на регулярно осъществявания контрол. Навеждат довод и че изтеклият срок за учредяване на договореното обезпечение на 30.06.2014 г. – след отстраняването им от длъжност с Решение № 73 на Управителния съвет на БНБ, изключва тяхната отговорност, както и че контролът върху учредяване на договорените обезпечения не се дължи от членовете на управителния съвет. Твърдят към месец юни 2014 г. кредитополучателят е притежавал имущество по балансова стойност от около 40 млн. лева, а само недвижими имоти на стойност от 12 млн. лева. Оспорват да са предприети каквито и да било мерки за събиране на вземанията чрез насочено изпълнение върху притежавани от кредитополучателя недвижими имоти в гр.

Пловдив, а и посредством вземанията му. Определят като причина за твърдяното затруднение на Банката да си събере вземането бездействието на лица, представляващи КТБ след 20.06.2014 г. – закъснение при обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съответно налагане на запор и възбрана, които укорява и за неоспорване на предявено вземане, произтичащо от неустойка и то по договор, следващ началната дата на неплатежоспособност и без да е доказано от приетия кредитор изпълнение на собственото му задължение по същия договор. Застъпват теза, че допуснатата конкуренция в производството по несъстоятелност само по себе си ограничава възможността за удовлетворяване от наличното имущество, пряко произтичащо и от бездействието на новите представляващи банката.

Поддържат становище това да изключва възможността за извод, че именно неучреденото обезпечение е единствена причина за настъпване на твърдяната вреда.

В допълнителната си искова молба ищецът сочи, че допуснатите нарушения произтичат от 1) неспазена процедура по отпускане на кредит, регламентирана в ПКД, довело до формиране на неправилна преценка за финансовото положение, респ. кредитоспособността на кредитополучателя, съответно за възможността му да погасява отпуснатия кредит – договорът е сключен без да са налице изискуеми съгласно ПКД документи и становища и без да е извършено надлежно и задълбочено имуществено проучване на кредитоискателя, а напротив – при налични данни от книжата по кредитното досие, че кредитополучателят не отговаря на изискванията за отпускане на кредит в поискания размер; 2) липса на адекватни условия в решението на УС и договорни клаузи, гарантиращи интересите на Банката – неконкретизирани обезпечения по вид и стойност, съответно допуснато усвояване преди обезпеченията да са били учредени; 3) подписан договор от името на КТБ , отпускайки съответната сума в полза на кредитополучателя. Навежда довод, че ответниците Х. и П. са нарушили договорните задължения съответно: да организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката, да упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката, да решава да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, да управлява имуществото на Банката да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на Банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит като използва всички възможности за усъвършенстване дейността на Банката с оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Навежда довод да са допуснали нарушение и на чл. 237 ал. 2 ТЗ, задължаващ членовете на съветите да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, от която смята за произтича и изискването да е осигурено надлежно обезпечение преди отпускане на кредита. Изразено е и становище, че като участник в приемане на решението на УС и непоставеното условие за предварително обезпечаване всеки от ответниците е нарушил основен принцип в кредитирането. Смята, че необезпеченият кредит поставя в риск интересите на банката при отказ на кредитополучателя да го върне. Конкретизира се, че дължимият оперативен контрол включва и такъв върху дейността на служители от съответните управления. Намира спряното производство по несъстоятелност поради липса на средства дори за покриване на разноските по несъстоятелността за показателно, че липсва имущество, от което ищецът да се удовлетвори. Приема за опровергано твърдяното от ответниците бездействие на последващите представляващи КТБ с инициирането на производство по несъстоятелност спрямо кредитополучателя. Смята за ирелевантно финансовото състояние към 2014 г., а за меродавно установеното по делото за несъстоятелност. Поддържа теза, че вредата пряко произтича от сключения договор без предварително осигурено обезпечение, което да осигури привилегировано удовлетворяване на вземането включително и в производството по несъстоятелност. Оспорва се по сметките на кредитополучателя да е имало достатъчна сума, за да осигури погасяване на задължението, от което се извежда и довод за ненадлежност на така приетото обезпечение.

С молба от

20.03.2019 г. ответникът Х. сочи, че предявен иск от синдика на „Търговски парк Т.“ ЕАД (н.) не е приет за разглеждане поради пропускане на преклузивния срок по чл. 649 ТЗ. В отговор на допълнителната искова молба застъпва теза, че в качеството си на член на УС не анализира лично и не проверява анализи и проверки, извършени от други лица, а пред УС се внася единствено предложението и парафираните от длъжности лица проекти на договори. Застъпва становище, че като мениджър в голяма банка следва да създаде действаща вътрешно-нормативна уредба, съответстваща на законовите разпоредби и на предписанията на БНБ и съответно организационна структура, осигуряваща процеса на възлагане, мандатиране, отчетност и контрол. Сочи, че едва доклад на преките ръководители на съответните оперативни звена или трети лица, извършващи проверки и одити, ангажира мениджър на банка да осигури независим контрол върху дейността на оперативните звена или писмения документооборот и да предприеме мерки включително и срещу неизправни кредитополучатели. Застъпва теза, че установената от съда по несъстоятелност неплатежоспособност на „Търговски парк Т.“ ЕАД не опровергава твърдението за наличие на имущество. Твърди като член на УС да е предвидил достатъчни по вид и размер обезпечения, а и кредитополучателят да се е лишил от имущество поради бездействието на квесторите и синдиците на КТБ. Навежда довод, че при отсъствие на доклад за нередност по сключения договор няма основание да се приеме за налична и вина у членовете на УС.