Решение № 176 от 13.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Русе, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201693 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. Н., ЕГН: **********, с адрес с.

Смирненски, общ. Ветово, обл. Русе, *******, чрез адв. Б. М. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, пл. „Възрожденски“ № 6, вх. 2, ет. 2, против Наказателно постановление № 330/27.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция на горите – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал.

1, пр. 7 ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, като със същото е било постановено жалбоподателя да заплати и паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, в размер на 192,59 лв.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона, както и при необоснованост/немотивираност. Проверяващите органи не идентифицирали сами дървесния вид, към който принадлежала дървесината, описана в АУАН и НП като държана без превозен билет, а видът бил посочен от жалбоподателя, 1 който държал и други видове дървесина от дървета като габор, меше и цер. Не било вярно твърдението, че били точно 2 пр. куб. м дърваза огрев от вид „акация“ и вид „цер“. Проверяващите само за кратко измерили с рулетка дървесината, като жалбоподателят им обяснил приблизително какви били нейните параметри и количество. Изцяло проверяващите се доверили на казаното от жалбоподателя, без да са се ангажирали сами да определят дървесния вид, от който е дървесината, размерите и количеството .

Възникнали съмнения у жалбоподателя дали проверяващите разполагали с необходимото образование, квалификация и компетентност. Не било вярно, че не разполагал с превозен билет за дървесината, просто нямал физическа възможност да ги потърси и намери, доколкото се намирали на различни места в неговия дом. Отделно от това за дървесина повече от 3 години не било нужно превозен билет, а установената била закупена през 2021 г. Закупената през 2024 г. дървесина жалбоподателят разполагал с фактури за нея, но не и превозни билети, доколкото му било обяснено, че същите били електронни, а не хартиени. Дървесината не била правилно измерена и паричните изчисления за нейната равностойност не били правилни. Наказващият орган не взел предвид представените от жалбоподателя документи след проверката и направеното от него писмено възражение. В акта били посочени двама свидетели на извършване и установяване на нарушението, но те само присъствали на проверката, не установили самите те какво било нарушението.

Не била посочена датата на раждане на свидетелите, имало посочено само „служебен адрес“. АНО не посочил кое от всичките предложения на чл. 213, ал. 1 ЗГ било нарушено, а имало в разпоредбата цели 8 предложения. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление като претендира и разноски за производството.

В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя – адв. Б. М. от АК – Русе, поддържа жалбата. Смята, че нарушението не е доказано по безспорен начин, доколкото и установеното количество било ориентировъчно според показанията на горските инспектори, поради което се явявало и недоказано.

Доказано било, че жалбоподателят и неговите роднини са получавали дърва от различни дървесни видове, които са били смесени, поради което не е могло да бъде установено, че той е извършил нарушение. Моли за отмяната на наказателното постановление и за присъждането на разноски за производството.

2

Административнонаказващият орган – директорът на Регионална дирекция по горите – гр. Русе, не се явява, за него се явява юрк. К. К., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Установено било, че органите на РДГ – Русе, които са установили нарушението, разполагат с необходимата компетентност и образование за тази цел, като правилно са установили дървесния вид на дървените трупи, държавни без превозен билет.

Последният доказва законния произход на дървесината, който я придружава при нейното транспортиране, а не фактурата.

Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 10.11.2025 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 28.10.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 330/27.10.2025 г. на директора на „Регионална дирекция на горите“ – Русе е издадено срещу К. С. Н. за това, че на 29.08.2025 г. в с. Смирненски, общ. Ветово, обл. Русе, на *******, съхранявал в дворното си място 2 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „акация“ и 2 пр. куб. м от дървесен вид „цер“, нарязани на 30 см, непридружени с превозен билет.

От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 29.08.2025 г. полицейските служители към РУ – Ветово решили да посетят недвижим имот, находящ се в с. Смирненски, общ. Ветово, обл. Русе, ******* във връзка с информация за наличието на незаконен казан за производство на алкохолни напитки. Сред полицейските служители, посетили имота, бил и свидетелят И. Д. Т.. Този имот се обитавал от жалб. К. Н. и семейството му. Полицейските служители били посрещнати в имота от жалб.

Н., който ги допуснал да влязат. В двора му те установили дървесина, за която той не успял да представи документация, поради което те уведомили органите на РДГ – Русе. На място били изпратени горските инспектори свидетелите С.

Д. К. и Т. И. И.. Те установили, че жалб. Н. държал дървесина от видовете цер 3 и акация. За да измерят същите, горските служители ги събрали на купчина с пробни площадки, които измерили и установили, че количеството, което жалбоподателят съхранявал без превозен билет, било 2 пр. куб. м „цер“ и 2 пр. куб м „акация“. Дървесината и от двата вида била без контролна горска марка.

Жалбоподателят Н. не успял да представи превозни билети за тези видове дървесина. Горските служители пристъпили към съставяне на АУАН на жалбоподателя, като му разяснили, че ако разполага с документи за произхода на дървесината – превозни билети, следва да ги представи. Жалбоподателят след това представил документи – Фактура от „ВЕТОВСКА ГОРА“ ЕООД, в която се посочвало, че била извършена технологична услуга за обработване на дървен материал от „акация“ с количество 5 пр. куб. м, както и превозен билет, с посочен изпращач „ЕКОЛЕС-90“ ЕООД, за изрезки и преработени дърва от дървесен вид „клен“. Въпреки това наказващият орган издал срещу жалбоподателя обжалваното наказателно постановление, предмет на настоящото съдебно производство.

Тази фактическа обстановка съдът установи от показанията на актосъставителя, свидетелите, обясненията на жалбоподателя и приложените към делото писмени доказателства.

Опровергават се обясненията на жалбоподателя, че е разполагал с валидни документи относно дървесината и нейния произход. Той е разполагал само с превозен билет за дървесина от дървесен вид „клен“, като представената и впоследствие получена при служебно изисканата от съда информация от третото неучастващо в производството лице „ЕКОЛЕС-90“ ЕООД фактура се установява, че лицето С. О. Т. е получила услуга, свързана с обработване на дървесина от дървесен вид „акация“, като тази фактура не може да замени превозния билет, който се изисква съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, дори и да се приеме, че точно тази дървесина се е озовала у жалбоподателя, предвид обстоятелството, че фактурата не е издадена на негово име. Заявеното от жалбоподателя, че е разполагал с документи за дървесината, за която му е съставен АУАН, е останало недоказано.

Свидетелите Н. Н.а и К. А. също не успяват да установят с показанията си произхода на установената като притежавана без превозен билет дървесина.

Св. Н.а е заявила, че не може да разпознава отделните дървесни видове. Св. А. от своя страна заявява, че е държана дървесина от вид „акация“, но от друга страна отново не доказва дали за нея е имало издаден превозен билет. От своя 4 страна горските инспектори са заявили, че могат достатъчно добре да разпознават отделните дървесни видове и да категоризират с точност коя дървесина към кой дървесен вид принадлежи, за което са преминали съответната подготовка и имат изискуемото образование. Така се опровергават изложените в жалбата доводи, че горските контролни органи не са успели да определят на място дървесните видове, към които е принадлежала държаната дървесина. Не са събрани доказателства в тази насока нито от разпитаните живущи с жалбоподателя лица – свидетелите А. и Н.а, нито жалбоподателят е навел такива съмнения в дадените от него обяснения в съдебно заседание. От показанията на горските инспектори не се установяват доводите в жалбата превозните билети за дървесина да се генерират и съхраняват като електронни документи. За същите само е налична информация в електронна база данни за тяхното издаване, но самият документ следва да бъде съхраняван на физически писмен носител, което се потвърждава и от обстоятелството, че нормативната уредба не познава такава форма на издаване на превозния билет, в какъвто смисъл е примерно уредбата за „електронните винетки“, с които се удостоверява заплащането на пътна такса за ползване на републиканската пътна мрежа.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са доводите в жалбата, че неизписването на датата на раждане и служебните адреси на горските инспектори представлявало процесуално нарушение по ЗАНН от категорията на съществените. Това е така, защото идеята зад визирания в чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН текст е да няма съмнение в 5 самоличността на свидетелите, за да може при проверка на доказателственият материал да се установят чрез техния разпит фактите и обстоятелствата от значение за извършеното нарушение. В настоящия случай не е имало съмнение кои са били свидетелите, още повече че съдът успешно ги е разпитал в проведеното съдебно заседание, поради което не е налице визираното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не споделя виждането на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, изразяващи се в некоректно посочване на нарушената разпоредба.

Жалбоподателят твърди, че непосочването на кое от всичките осем предложения на чл. 213, ал. 1 ЗГ му нарушавало правото на защита, което съдът обаче намира за неоснователно, тъй като в АУАН и НП основните елементи и изпълнителното деяние на административното нарушение са достатъчно добре описани и пояснени, поради което и непосочването на кой от всичките варианти (предложения) е визиран от актосъставителя, респективно от наказващия орган, е ирелевантно. Изпълнителното деяние и в двата процесуални документа еднозначно и недвусмислено е посочено като „съхранява“ и видно и от съдържанието на жалбата и дадените от жалбоподателя обяснения в съдебно заседание същият е бил напълно наясно в извършването на какво административно нарушение е бил обвинен, съответно за какво административно деяние е наказан.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04aad636-4a02-46ad-aae6-22bf8f80696a