Решение № 125 от 10.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502305 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240 ГПК.

Образувано е по молба на В. П., гражданин на Република Г., роден на **********г. в С., действащ чрез адв. Ю. Д. за отмяна на неприсъствено решение № 2729/16.07.2024г, постановеното по гр. д. № 16795/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което В. П. е осъден да заплати на Р. М. Ц., гражданин на Р. Федерация, роден на **********г. в Т., сумата от 2 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от твърдян като осъществен на 13.08.2023г. деликт в гр. Б., обл. В. и сумата от 171,17лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 45 ЗЗД.

Молителят В. П. узнал за воденото срещу него гражданско дело едва при получаване на препис от неприсъственото решение от връчителя О.Г. на ***********г. ВРС е приел, че той е бил редовно призован по делото, като на 22.02.2024г. е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, но същите били връчени на посочения от ищеца адрес в гр. Б., обл. В., ул. „С.“, № 18, ет. 1, ап. 1-5, к-с „Ф.К.-3“ от призовкаря О.Г., чрез лицето П.В.В., посочен като работник, който поел задължението да предаде книжата. За насроченото открито съдебно заседание е бил призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Видно от представените към молбата за отмяна писмени доказателства, 1 молителят е гражданин на ФР Г. и обичайното му местопребиваване е там. В домовата книга е посочил настоящият си адрес във ФР Г., гр. Р., ******, А.К.

11. Този адрес е посочен и като негов за кореспонденция. На ищеца е било известно това, т. к. са съседи, а ако не е знаел е могъл да потърси домоуправителя за справка. Той обаче е посочил адреса в гр. Б., обл. В., като е знаел, че ответникът е отпътувал за ФР Г..

Твърди, че няма регистрирана фирма на територията на Република България и назначени работници. Не познава лицето П.В.В. и не е получавал съобщения от това лице.

Моли да бъде отменено постановеното неприсъствено решение и делото върнато на ВРС за ново разглеждане от друг състав, като производството започне от връчване на препис от исковата молба. Претендира разноски за настоящото производство.

Писмен отговор не е постъпил от насрещната страна.

В редовно проведеното открито съдебно заседание, молителят, чрез процесуалния си представител поддържа молбата. Насрещната страна не се явява, нито представлява. Представя писмено становище.

Молителят е депозирал писмени бележки.

В. П. е получил лично препис от постановеното неприсъствено решение на ***********г., а молбата за отмяна на същото е подадена на електронната поща на съда на 05.09.2024г., поради което следва се приеме за допустима, подадена в срока по чл. 240, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е основателна и атакуваното неприсъствено решение следва да се отмени на основание чл.

240, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съображенията за това са следните:

Гражданско дело № 16795/2023г. по описа на ВРС, 51-ви с-в, е образувано по предявени от Р. М. Ц. осъдителни искове с пр. осн. чл. 45, ал.

1 ЗЗД срещу В. П. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от твърдян като осъществен на 13.08.2023г. деликт в гр. Б., обл. В., както и сумата от 171,17лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане № 297/03.01.2024г. съдът е оставил без движение производството с конкретни указания към ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба. Последните са отстранени с молба от 30.01.2024г.

С Разпореждане № 5281/06.02.2024г. съдът е изпратил съобщение до ответника В. П. на адреса му в гр. Б., обл. В., ул. „С.“, № 18, ет. 1, ап. 1-5, к-с „Ф.К.-3“, заедно с препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, както и с указания за възможността да представи писмен отговор и неблагоприятните последици за него, в случай че не представи такъв в законоустановения срок.

2

Видно от разписката към съобщението

/л. 23 от първоинстанционното дело-гръб/, книжата са връчени от служителя на Община Б. О.Л.Г.а на П.В.В. на 22.02.2024г., посочен като работник със задължение да предаде на В. П..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор не е постъпил.

ВРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2024г. от 13:20ч., за която дата и час е призовал страните. Съобщението за ответника се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя, че по данни на домоуправителя, ответникът ще бъде в България след 01.07.2024г. Независимо от това, с разпореждане от 03.06.2024г. съдът е приел, че призовката до ответника е редовно връчена на 03.06.2024г., на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК.

Съдебното заседание на 01.07.2024г. е проведено без участието на ответника В. П., като съдът е счел делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе в законоустановения срок, както е и сторил.

С неприсъствено решение № 2729/16.07.2024г. по гр.д. № 16795/2023г. на ВРС, 51-ви състав, съдът е уважил предявените искове и се е произнесъл по разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен, с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства, съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че не са били налице основания, районният съд да приеме за редовно връчването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, на работника П.В.В. без значение, че същият се е задължил да предаде съобщението на адресата. След като съобщението не е връчено лично на ответника, а на друго лице – П.В.В.-работник, съдът е следвало да прояви активност, като събере доказателства за наличието на основание за връчване на съобщения по делото на това друго лице, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. В случая не се твърди и няма данни по делото П.В.В. да е пълнолетно лице от домашните на В. П. или да живее на адреса, както и да е в трудовоправни отношения с ответника, за да се приеме от съда, че може да получава препис от исковата молба, заедно с другите книжа по нея, включително и като работник или служител. В разписката от призовката за насроченото на 01.07.2024г. открито съдебно заседание, ясно е записано, че по данни на домоуправителя, ответникът ще се върне в Република България след 01.07.2024г. т. е. същият се намира в чужбина. От представените по делото 3 доказателства е видно, че настоящият адрес на ответника по лична карта се намира във ***, гр. Р., ******, А.К. 11. Настоящият му адрес е същият, видно от приложената извадка от домовата книга на жилищния комплекс от 14.08.2023г. Следователно адресат му, на който получава своята кореспонденция, не е този посочен от ищеца. Това се установява и от показанията на самия свидетел П.В.В. по въззивното дсело. Последният заявява, че в качеството му на работник в Комплекс „Ф.К. 3“-Б. е получил някакво съобщение в началото на 2024г. (съобщението адресирано до В. П. с препис от исковата молба и другите книжа му е връчено на 22.02.2024г.), което оставил в апартамента на ответника. За първи път през 2024г. видял ответника през лятото, в средата на август, когато най-често си идвал. В периода, от получаване на книжата за него, до средата на лятото, не го е виждал да посещава апартамента. Свидетелят не е лице, сред тези по чл. 46, ал. 2 от ГПК, на които е можело надлежно да бъдат връчени книжа.

След като на В. П. не му е бил надлежно връчен препис от исковата молба, заедно с останалите книжа, не е бил редовно призован и за насроченото открито съдебно заседание, не се е явил, нито е изпратил молбастановище по хода на делото, се налага изводът, че е налице хипотезата на чл.

240, ал. 1, т. 1 от ГПК

Разглежданата молба с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК се явява основателна, доколкото при така установените факти следва, че ВРС е извършил процесуално нарушение при връчване препис от исковата молба, приемайки, че препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчена на ответника, чрез работника Петър Велинов, без да са били налице предпоставките за това.

Няма никакво основание да се приеме, че спорът се отнася до основанията по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, както възразява в посмено становище вх. № 1607/20.01.2025г. Р. М. Ц.. Нито молителят по молбата за отмяна на неприсъственото решение В. П. сочи това основание, нито посоченото от него може да бъде подведено под тази правна норма. Затова възражението му няма да бъде и обсъждано от съда.

Постановеното неприсъствено Решение № 2729/16.07.2024г. по гр. д. № 16795/2023г. на ВРС, 51-ви с-в, следва да бъде отменено и върнато на ВРС за ново разглеждане, като производството започне от фазата на връчване на исковата молба и приложенията към нея за писмен отговор на ответника В.

П..

Не следва произнасяне на съда по разноските в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Когато молбата е уважена, какъвто е настоящия случай, се присъждат разноски или не, с решението в зависимост от изхода на спора по същество по същество, по правилата на чл. 78 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ, на осн. чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, неприсъствено Решение № 2729/16.07.2024г., постановено по гр. д. № 16795/2023г. по описа на ВРС, 51ви с-в.

ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане, като производството започне от фазата на връчване на исковата молба и приложенията към нея за писмен отговор на ответника В. П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5