Решение № 300 от 03.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 324 от 14.10.2025 г., постановено по гр. д. № 325/2025 г. по описа на РС – Ботевград, е признато за установено, че Община Правец дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед № 1547 от 11.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2308/2024 г. по описа на РС – Ботевград: сумата от 2896.37 лв., представляваща главница – количество електрическа енергия за периода от 17.02.2024 г. до 16.05.2024 г., преизчислено по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ поради установена с констативен протокол № 3036308/16.05.20224 г. промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия, за обект – Кметството на с. Осиковица, за което количество електрическа енергия е издадена фактура № 3539418/20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 174.71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.06.2024 г. до 12.11.2024 г. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за заповедното и за исковото производство.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал 1 отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото е надлежно установено, че е налице промяна в схемата на свързване на СТИ, обслужващо обект - Кметство на с. Осиковица, довела до неизмерване на количествата електрическа енергия, които преминават през него, съответно с оглед предвиденото в ПИКЕЕ операторът на мрежата е преизчислил по реда на чл. 50, ал. 2 от правилата количеството електрическа енергия, което подлежи на заплащане, за период от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерването /тъй като до деня на проверката на 16.05.2024 г. на абоната не е била предходна проверка или смяна на СТИ/, като преизчислението е коректно и при съобразяване със съответната методика за изчисляване и за дължимата сума е издадена при спазване на изискванията на ПИКЕЕ фактура. Приел е за неоснователни възраженията на ответника за липса на материално-правна легитимация на ищеца да претендира преизчислената сума поради противоречие между текста на чл. 56 ПИКЕЕ и текста чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, за липса на изпълнение на задължението на крайния снабдител да предвиди в ОУ на договорите за използване на електроразпределителната мрежа ред за уведомяване на потребителите за извършване на корекция, за липса на вина у потребителя на електрическата енергия, за недоказаност на твърдяната промяна в схемата на свързване на СТИ поради неспазена процедура при съставяне на КП.

Тези изводи са правилни и се споделят се от въззивния съд. С оглед наведените във въззивните жалби доводи и предвид синтезираните мотиви на първоинстанционното решение следва да се добави и следното:

Наистина, разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ са формулирани по начин, който дава възможност за противоречиви изводи относно лицето, легитимирано да претендира от потребителя коригираща парична сума в случаите на неизмерена или неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав обаче, противоречие няма, тъй като разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ регламентира само съдържанието на общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия, без да се ангажира с определяне на оторизираното да извърши корекцията лице, докато разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ изрично сочат, че именно операторът на електроразпределителната мрежа е оправомощен да издава фактура за коригиращата сума, както и че тя се заплаща в негова полза. Следователно, предметът на правно регулиране на тези две разпоредби е различен, което изключва възможността те да си противоречат, а визирането на мрежовия оператор в ПИКЕЕ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и следва да бъде зачетено от съда. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК), съгласно която „Подзаконовата 2 уредба в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон. ... Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. ...

Самото подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от повисок ранг, нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение...

Основание за нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано в предметните предели на производството по чл. 185 и сл. АПК пред ВАС…“. Идентичен извод за липса на противоречие между относимите към настоящия казус разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ е направен и в решение № 50044 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г., IV г. о., ГК, определение № 50084 от 9.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2022 г., I т. о., ТК, решение № 50178 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2021 г., IV г. о., ГК и др., вкл. цитираните от въззиваемия. Следователно мрежовият оператор е надлежно легитимиран както да издава фактура за корекционната сума, така и да претендира в своя полза заплащането й от потребителя.

Неоснователно е оплакването, че в ОУ на крайния снабдител не е предвиден ред за уведомяване на потребителите при извършване на корекция, с което е нарушено правото на клиентите, в т. ч. на ответника, на участие в корекционната процедура, поради което не е изпълнен фактическия състав, пораждащ правото на ищеца да извършва корекция. Както е изложено и в отговора на въззивната жалба, видно е от актуалните ОУ, че същите отговарят на законовото изискване да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция /и в случая този ред е спазен, тъй като се установява от доказателствата по делото, че на клиента са изпратени в установените срокове КП, справка за преизчислените количества електрическа енергия и фактура, а при съставяне на КП е поканен да присъства представител на ползвателя - кметът на с. Осиковица, който обаче е отказал да подпише КП/, но наличието на такъв ред не предполага предварително /преди предприемане на проверката/ уведомяване, тъй като, както също е изложено в отговора на въззивната жалба, такова предварително уведомяване би обезсмислило целта на проверката. Поради това и няма никакво нормативно изискване за такова предварително уведомяване. В този смисъл по никакъв начин не са нарушени правата на ответника.

Неоснователно е и възражението за липса на вина /доколкото не е доказана/ у потребителя на електрическата енергия. В тази връзка също е основателно изложеното в отговора на въззивната жалба. В случая потребителят дължи сумата на корекцията според правилата на неоснователното обогатяване, а не на според правилата на непозволеното увреждане. Както е прието в решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о. /което изцяло се споделя от настоящия въззивен състав/, цитирано и от въззиваемия, по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на 3 електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите: при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.

Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Неоснователно е и възражението за недоказаност на промяната в схемата на свързване на СТИ.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в обекта - Кметството на с. Осиковица, е направено неправомерно присъединяване към електрическата врежа преди СТИ по следния начин: в електромерното табло допълнително е монтиран автоматичен предпазите от 50А, като входът му с едно жило (фаза) от кабел тип AL/R2x16mm2 е бил свързан към изходящата клема на входящия предпазител преди СТИ. Изходът на предпазителя 50А с едното жило (фаза) от кабел с посочения AL/R2x16 mm2 тип е захранвал кметството; нулата (другото жило на кабела) е била взета от нулевата линия на електромера. По този начин не се е отчитала електрическата енергия през СТИ. Променена е схемата на свързване на СТИ, отчитащо консумираната енергия в измервателната система в електромерното табло. Така СТИ е отчитало само част от потребяваната в обекта енергия.

От заключението се установява също, че преизчислението е било 4 извършено от ищеца съобразно раздел IX, чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а именно на базата на половината пропускателна способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът е бил свързан към електроразпределителната мрежа. Математически сумата е била правилно изчислена, като е спазена методиката /алгоритъма/ по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за период от три месеца преди проверката. Преизчислението е извършено по цени утвърдени от КЕВР. Тези факти не се оспорват от ответника, поради което въззивният съд ги излага само за яснота.

Неоснователно е и възражението, че не е спазена корекционната процедура, тъй като представител на ползвателя на електрическата енергия не бил поканен своевременно да присъства на проверката, а едва при приключването й, за да подпише КП. От показанията на свидетелите М. и С., които въззивният съд кредитира като обективни, конкретни и кореспондиращи си, се установява, че в хода на проверката е бил търсен представител на потребителя, при което са се появили кметът и секретарят на кметството, на които било обяснено каква проверка се извършва и какво е констатирано, като след проведен телефонен разговор кметът отказал да подпише КП, тъй като не бил присъствал на отварянето на таблото. Дори да не бе установено присъствието на представители на ползвателя при проверката, това не води до извод за нарушаване на процедурата по извършване на проверката и съставяне на КП. Липсва законово изискване като условие за законосъобразно извършване на проверката при извършването й задължително да присъства ползвателя/негов представител. Действително чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ предвижда, че КП се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, но ал. 3 на чл. 49 предвижда, че при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП или при отказ от тяхна страна да го подпишат /какъвто е настоящият случай/ протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Текстът на ПИКЕЕ налага извод, че отсъствието на ползвателя/неговия представител само по себе си не се отразява на законосъобразността на проверката. Още по-категоричен е изводът, че няма изискване за присъствие на ползвателя/неговия представител от самото начало на проверката при отварянето на таблото. Именно поради това в ал. 3 на чл. 49 ПИКЕЕ е посочено „отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП“ /а не при започване и техническо извършване на проверката/. Гаранция, че КП ще отразява действително установеното е съставянето на протокола в присъствието на независим свидетел и подписването му от него. В случая това е спазено.