Акт от 28.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№113 гр.

Велико Търново, 28.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ

КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

При секретаря м.н.и в присъствието на прокурора от

Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10070/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от СЕВЕР НЕТ ЕООД чрез *** П. Д. *** против Решение № 2600003/8.1.2021г. постановено по НАХД 207/20 г. по описа на Районен съд Свищов, с което е потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно постановление – НП 24/25.3.2020г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , с което на касатора за извършено нарушение на чл. 44, ал.1 от Общите изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения ОИ и на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 326 от ЗЕС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл.

348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Наведени са оплаквания от страна на касатора, че неправилно СвРС е приел, че при съставянето на АУАН не е допуснато нарушение на процесуалния закон, макар актът да е съставен в нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Не може да се приеме, че е спазена процедурата по уведомление на нарушителя, доколкото приложената справка от „Български пощи“ ЕАД няма и минимално необходимото съдържание, не се установява какъв документ е съдържала пратката.

На следващо място спорен е изводът на съда, че след като касаторът не е представил никакви допълнителни доказателства, то неговите права не са били нарушени, въпреки неяснотите по спазване на чл. 40, ал-.2 от ЗАНН.

Неверен счита и извода на съда , че е спазена специалната процедура по чл.337а, тъй като не е било налице връчване на АУАН по един от предвидените в чл. 337, ал. 2- 6 от ЗЕС начини. Прилагането на чл. 337а, ал. 6 от ЗЕС не санира нарушението на КРС актът да бъде връчен по реда на чл. 337а, ал2-5 от ЗЕС.

На следващо място, счита, че поведението на св.Г.Ив., който се е представил за потребител при изначално убеждение, че не иска да бъде такъв, рефлектира върху материалната законосъобразност на НП, доколкото прави недоказано самото административно обвинение. Счита, че са налице и предпоставки по чл. 28 от ЗАНН. Освен това намира, че е налице самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като не е описано самото административно нарушение и АУАН и НП съответно противоречат на чл. 42,т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,т. 5 и т. 6 от ЗАНН. АНО е използвал само препратка към Приложение № 6 на ОИ, без словесно да опише нарушението. Това е довело до съществено нарушение, доколкото касаторът не е могъл да разбере какво е административното обвинение и съответно да се защити. Счита, че е недопустимо да се извличат съставомерни признаци за обвинението чрез събраните гласни и писмени доказателства и да се допълва първоначално такова. С аргумент от нормата на чл. 36, ал.1 във вр. с чл. 32 от ЗАНН още с образуването на административно – наказателната преписка т.е. при съставяне на АУАН е необходимо вмененото нарушение да е описано с пределна яснота за параметрите на обвинението. В случая е налице само формално препращане към приложение № 6 към чл. 44 от ОИ.

От съда се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В открито съдебно заседание се представлява от *** А., който поддържа така подадената жалба с оплакванията в нея. Претендира присъждане на разноски за първата и касационна инстанции.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/,не се представлява в о.з, от него е постъпило становище от представляващия юрисконсулт Георгиева. Намира за неоснователно твърдението за допуснато нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. От свидетелските показания безспорно се установява , че е изпратена на дружеството покана, която пратка се е върнала като непотърсена, поради което е съставен и съответен протокол. Въз основа на тези доказателства органът правилно е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя. Спазени са и специалните разпоредби на чл. 337а от ЗЕС., доколкото след като адресатът не е намерен на посочения от него адрес на управление съгласно Търговския регистър , на интернет страницата на КРС на 28.1.2020г. е публикувано съобщение за невръчен АУАН. В резултат на спазване на процедурата на 12.2.2020г. АУАН е връчен на П.Г., упълномощен представител на дружеството. Правно ирелевантен е въпроса, дали Георгиев е имал намерение да изпълнява индивидуалния договор или не. Счита, че нарушението е доказано и подробно описано, както в АУАН така и в НП, поради което са спазени чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН.

Намира, че липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице изпълнения на чл. 93, т. 9 от НК. Касае се за типично нарушение, формално, при което не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба.

Представителят на

Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата.Намира, че от всички изложени в нея доводи и тези в открито съдебно заседание , счита, че единствено нарушението- липса на описание на конкретно, точно и ясно описание на нарушението, по начин от който да е видно , какво е то , в какво се изразява неизпълнението на предписаното от закона. Счита, че само по себе си това е достатъчно основание за отмяна на НП и предлага да се произнесе съдът в такава насока.

Административният съд -

В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.

210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 2600003/8.1.2021г. постановено по НАХД 207/20 г. по описа на Районен съд Свищов, с което е потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно постановление – НП 24/25.3.2020г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , с което на касатора за извършено нарушение на чл. 44, ал.1 от Общите изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения ОИ и на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 326 от ЗЕС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За да постанови този правен резултат, СвРС е приел за установено от фактическа страна : По повод подаден сигнал № 12-01-1730/5.7.2019г. , на 1.10.2019г. служители на ответника са извършили проверка в офис на дружеството, находящ се в гр. Свищов, ул.“Патриарх Евтимий“№ 97. Единият от инспекторите св.Ив.се е представил за клиент, като е поискал сключване на индивидуален договор, като такъв е бил изготвен от св.

Кирилова чрез софтуерната програма, подписан от страните. След това служителите на КРС се легитимирали и пристъпили към съставяне на констативен протокол ВТ – ЙЙ-029/1.10.2019г., в който е описана фактическата обстановка и нарушението на чл. 44, ал.1 от ОИ за осъществяване на обществени електронни съобщения, базирайки се на горепосочения индивидуален договор. Посочено е , че под мястото , определено за полагане на подписа на абоната , не е оформено от предприятието съобразно Образец по Приложение № 6 към чл. 44, от ОИ, като под мястото за полагане на подписа не е изписан текста“Преди да положите Вашия подпис, моля да прочетете внимателно настоящия договор , както и приложените Общи условия на предприятието“. За съставяне на АУАН касаторът е бил поканен чрез писмо, изпратено по „Български пощи „ЕАД, от които се е върнала разписка, че пратката е непотърсена. В Протокол № ВТ- ЙЙ-034/20.12.2019г. е обективиран фактът, че касаторът не е намерен на посочения от него адрес на управление, което е дало основание за съставяне на АУАН при отсъствие на нарушителя, като е взет предвид факта, че при това нарушение не се изисква представянето на допълнителни доказателства. На електронната страница на КРС на 28.1.2020г. е обявен невръчен АУАН № 171/20.12.2019г., на основание чл. 337а от ЗЕС, в резултат на което на 12.2.2020г. АУАН е бил връчен . В тридневния срок за възражения, такива не са постъпили, макар при връчването на АУАН, представляващият дружеството да е посочил, че има такива. След което е съставено НП, обжалвано пред СвРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорваното НП. Изложени са подробни мотиви досежно възражението на касатора за неспазване на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, чл.337а от ЗЕС.

СвРС е посочил, че от свидетелските показания и представените два констативни протокола и съобщението на „Български пощи“ЕАД безспорно се установява,че пратката, съдържаща покана за явяване за съставяне на АУАН е върната поради непотърсване. Съответно това е дало право на упълномощения служител на КРС да състави горепосочения АУАН в отсъствието на представляващ дружеството. На следващо място съдът е намерил, че е спазена и специалната процедура по чл.

337а от ЗЕС, доколкото АУАН не е бил връчен надлежно преди това.

СвРС е приел, че е доказано както извършването на нарушението, така и неговото авторство. Намерил е за неоснователно твърдението на касатора, че са нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 56, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Счита, че подробно е описана в АУАН и НП фактическата обстановка, дата н извършване на деянието, място, както и конкретните действия, с които е нарушена посочената материална норма на чл. 44, ал.1 от ОИ.

Съдът е изложил мотиви, че представеният индивидуален договор не съдържа необходимото по закон съдържание, като фактът дали св. Ив.е имал намерение да го изпълнява или не е правно ирелевантно. АНО правилно е приложил съответната правна норма вкл. И санкционна такава. Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 44, ал.1 от ОИ и това съответства изцяло на установената фактическа обстановка вкл. Представения индивидуален договор. Касаторът има качеството на доставчик на електронни услуги, същият е длъжен да спазва ОИ, като сключваните индивидуални договори следва да имат нормативно установеното съдържание по чл. 44, ал.1 от ОИ, както и на Образеца към Приложение № 6, в който след мястото за подпис на абоната следва да бъде изписан конкретен текст. Съдът е намерил, че е посочена правилно и санкционната норма на чл. 326, като АНО е извършил преценка на всички обстоятелства и е наложил наказание в минималния предвиден размер. Счел е, че липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил подробни съображения за това.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка не е спорна, подкрепена е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. По същество оплакванията на касатора в това производство са същите като във въззивната жалба, и са били подробно разгледани от СвРС.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При издаване на акта за установяване на административно нарушение(АУАН), както и в последствие на наказателно постановление(НП) не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за последица незаконосъобразност на наказателното постановление и да налагат отмяната му със законните последици от това. Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването за нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, доколкото видно от всички събрани доказателства : свидетелски показания, писмени такива – два констативни протокола и непотърсена пратка от „Български пощи „ЕАД, които не са оспорени от касатора, че същият е бил търсен на адреса на управление, посочен в Търговския регистър, поради което АУАН е съставен правилно в негово отсъствие. Възражението, че не е ясно посочено, както съдържа пратката също е неоснователно, тъй като в съставения след това официален документ – констативен протокол, който се ползва с материална доказателствена сила, е обективирано съдържанието на пратката. На следващо място това становище на СвРС е правилно, тъй като дори да се приеме, че е налице нарушение на нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, доколкото при производството не е било необходимо представянето на други доказателства извън приложения индивидуален договор, то актът не би могъл да има друго съдържание респ. нарушението не е съществено. Такова е и твърдяното нарушение на чл. 337а от ЗЕС, доколкото е налице публикуване на невръчения АУАН на интернет страницата на КРС, което от своя страна е станало причина за надлежното му връчване на 12.2.2020г. Дали е изчерпан редът за връчване на чл.

Разпечатката съдържа 45 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04a9fe9f-1cfc-43e9-a884-bb8ba6e9927a