Акт от 02.04.2019, Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е гр. Разград, 02.04.2019 г.

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА като разгледа адм. дело № 234 по описа за 2018 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

С Определение № 28/11.02.2019 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на

В.Л.Н. ***, подадена чрез адв. А.П. от АК – София, против мълчалив отказ на Директора на НУ“В. Левски“ – гр. Лозница, и е прекратил производството по делото.

Със същото определение ответникът НУ“В. Левски“ – гр. Лозница е осъден да заплати на В.Л.Н. за разноски по делото сумата 10 лева, а искането за заплащане на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, ДДС в размер на 100 лева и пощенски разходи, е оставено без уважение.

С молба вх. № 582/18.03.2019 г., подадена от адв. А.П. от САК, е направено искане за изменение на определението в частта относно разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна помощ и списъка на разноските.

Директорът на НУ“В. Левски“ – гр. Лозница счита, че молбата е неоснователна.

Искането е допустимо. То изхожда от активно легитимирано лице и е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледано по същество, е неоснователно.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено възнаграждение 500 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно чл. 38, ал. 2 в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

От съдържанието на представения договор не може да се установи, че действително адвокатът е оказал безплатна правна помощ и съдействие на клиента В. Н.. Страните по договора са договорили възнаграждение в размер на 500 лева, а в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е компетентен да определи възнаграждението.

Недоказано е твърдението, че жалбоподателят по делото е получил правна помощ безплатно като материално затруднено лице. Както е указано в Определение № 3191 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 95/2015 г., III о., правото на адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ е предвидено в изчерпателно посочените в Закона за адвокатурата случаи, които подлежат на конкретно установяване. В същия смисъл е и Определение № 6059 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2015 г., V о., в което съдът е отрекъл правото на присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв поради липсата на надлежни писмени доказателства, че лицето отговаря на изискването да е материално затруднено.

Наред с горното, съдът констатира, че претенцията за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да изхожда лично от адвоката, а не от неговия клиент и да се вписва в списъка по чл. 80 ГПК.

Поради това съдът счита, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Разградският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. А.П. от САК за изменение на Определение № 28/11.02.2019 г. в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: