Определение № 711 от 04.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Велико Търново, 04.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500521 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба Д. С. Х., ЕГН **********, село Поликраище, ********, чрез пълномощник – адвокат С. И., срещу Определение № 907/16.07.2024г., постановено по гр.д. № 583/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото. Частният жалбоподател развива оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излага, че съдът е формирал извод за неоснователност на молбата й, несъответстващ на декларираните от нея обстоятелства относно имущественото й състояние и без да съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, установяващи здравословния й статус и факта, че той не й позволява към момента извършването на каквато и да било трудова дейност.

Развива оплаквания, че постановеният отказ препятства конституционно гарантираното й право на достъп до правосъдие. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде освободена от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в производство.

Великотърновския апелативен съд, при данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 583/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на Д. С. Х. срещу Община Горна Оряховица, с която са предявени два обективно съединени иска по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт с цена на иска 80 000 лв. и за имуществени вреди от същия деликт с цена на иска 5 246.40 лв. В исковата молба се 1 съдържа искане за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски в производството с твърдения, че не разполага със средства да заплати същите. Приложена е декларация за материално и гражданско състояние. В последната ищцата е декларирала, че месечният й доход се състои от получаваната от нея пенсия и социални помощи в общ размер от 950 лв., не е семейна, не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Декларирала е, че страда от заболяване, което налага допълнителни разходи в размер на 220 лв. месечно.

В обжалваното определение Окръжен съд-Велико Търново е посочил, че към молбата си ищцата не е представила документи, удостоверяващи невъзможността й да заплати държавна такса и разноски по делото, както и че такъв извод не следва от изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства. Въз основа на тези данни съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по производството въз основа на имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да ги заплати.

От представената по делото декларация от 04.07.2024г. за материално и гражданско състояние и приложените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че ищцата не притежават недвижимо имущество и МПС, не реализира трудови доходи, доходи от наем или друг източник. Не притежава дялове и акции в търговски дружество, няма парични влогове. От извършената служебна справка в ТР се установява, че същата не осъществява дейност като едноличен търговец. Единственият й доход са получаваните от нея пенсия по инвалидност и социални помощи в декларирания размер, от който разходва ежемесечно сума от 220 лв. за заплащане на разходи, свързани със заболяване.

Действително, ищцата е в трудоспособна възраст, но с влошено здравословно състояние и поради това в обективна невъзможност да упражнява трудова дейност и реализира доходи от нея. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, тя е с призната 100 % трайно намалена работоспособност /с чужда помощ, пожизнено/ и е противопоказен всякакъв вид труд /ЕР № 208 на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД/, а през м.март и м.април 2024г. са й извършени нови оперативни интервенции поради счупвания на подбедрицата.

От друга страна, съобразно цената на всеки

2 от предявените искове, дължимата държавна такса в производството възлиза общо на сумата от 3 409.86 лв. Съпоставяйки пълния размер на дължимата от ищцата държавна такса с установеното й материално и имотно състояние, въззивният съд намира, че тя би представлява сериозно затруднение за нея и би препятствала достъпа й до правосъдие. Поради изложеното приема, че ищцата няма достатъчно средства, за да заплати следващата се държавна такса за производството.

Преценявайки същите обстоятелства и предвидимия размер на разноските в производството, които са дължими предварително /чл.76 ГПК/, направените доказателствени искания и доказателствената тежест в процеса досежно твърдените в исковата молба обстоятелства, настоящият състав намира, че изцяло основателно се явява искането на ищцата за освобождаване от заплащане и на разноски в производството, поради което то също подлежи на уважаване.

Ето защо, отказът на съда да я освободи от заплащането на държавна такса и разноски по делото е незаконосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 907/16.07.2024г., постановено по гр.д. № 583/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново

ОСВОБОЖДАВА Д. С. Х., ЕГН **********, село Поликраище, ********, от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 583/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3