Решение № 33 от 01.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 2022500**716 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260084 от 20.07.2022 година, постановено по т. дело № 169/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул. „Г.“ №2, ет.2, да заплати на А.

Ю. П. и на Л. Й. П. суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, по предявени частични искове с обща цена от по 220 000 лв., заради смъртта на дъщеря им К. А. П., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 05.08.2019 г. с участието на л.а. „Ф.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания „А.“, собственост на Б.А.К., който в нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против неговото привеждане в движение или самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действията на малолетния внук на собственика, посоченият автомобил потеглил на заден ход и блъснал К. А. П., вследствие на което тя получила несъвместими травми с живота и починала, ведно със 1 законната лихва върху сумите от по 100 000 лв., считано от 22.08.2019 г., до окончателното им изплащане.Предявените от А. Ю. П. и от Л. Й. П. искове са отхвърлени за разликата над сумата от по 100 000 лв. до предявения размер от по 200 000 лв., претендиран частично от общия размер на вземането от по 220 000 лв., като неоснователни.

Осъдено е С. „Н.“ да заплати на адвокат П. К. от АК-С., с адрес гр.С., ул. „Л.“ №1, ап.9, сумата от общо 7060 лв. адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците безплатна адвокатска помощ по делото.

Осъдено е С. „Н.“ да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 8000 лв. дължима по делото държавна такса върху уважения размер от исковете, както и платените от бюджета на съда разноски в размер на 346,50 лв. за съдебно-психологическа експертиза.

Осъдени са А. Ю. П., ЕГН ********** и Л. Й. П., ЕГН**********, двамата с адрес с.Р., обл. С.З., ул. „С.“ № 6, да заплатят на С. „Н. сумата от общо 6636 лв. с ДДС разноски по делото за адвокатски хонорар, 849,50 лв. разноски за експертизи, 40 лв. депозит за свидетели и 2,50 лв. за съдебно удостоверение, като е отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски от 520,64 лв. за командировъчни разходи.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

Ищците в първоинстанционното производство А. Ю. П. и Л. Й. П., чрез процесуалния си представител адвокат П. К., са обжалвали решението в частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над от по 100 000 лева до по 200 000 лева, предявени като частични от общата сума от по 220 000 лева, ведно със законната лихва от 22.08.2019 година до окончателното изплащане на сумите.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което на всеки един от двамата ищци се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря от по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 22.08. 2019 година.

Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата за представителството пред въззивната инстанция, ведно с включен ДДС.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване от страна на родителите на починалото дете и е 2 определил неговия размер на 50%, както и че присъденото обезщетение е в занижен размер, който не може да репарира в пълен обем неимуществените им вреди. Посочено е, че във връзка с възражението на ответника за съпричиняване са ценени само едната част от събраните по делото доказателства, а другата част, сочеща на упражнен постоянен надзор върху малолетното дете, са игнорирани напълно, което е процесуално нарушение на съда, довело до неправилни изводи относно съпричиняването. Според жалбоподателите не било установено по делото по безспорен начин наличието на съпричиняване. Освен това неправилно била определена степента на съпричиняване - 50% с оглед на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП и вина на собственика на автомобила от една страна, а от друга – на предположенията за евентуален принос на родителите. Становището на жалбоподателите е, че съдът неправилно е приел съпричиняване, а дори да имало такова, то било в незначителен размер, поради което и с оглед действителния размер на неимуществените вреди следвало да им се присъди обезщетение от по 200 000 лева, при положение, че исковете били предявени като частични от общата сума от по 220 000 лева.

Срещу въззивната жалба на ищците А. и Л. П.и е подаден писмен отговор от С. „Н.“, чрез адвокат Т. Я., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски съобразно съдържащ се в отговора списък по чл. 80 от ГПК. Поддържа се, че съпричиняването, изразяващо се в неупражняван постоянен надзор над детето, е установено със събраните доказателства и съдът е определил правилно степента му. По отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че общият размер от по 200 000 лева за всеки един от двамата ищци, преди намаляването му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е завишен, несъобразен с действително претърпените неимуществени вреди по вид и тежест, установени със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика по сходни случаи.

Ответникът в първоинстанционното производство С. „Н.“ , чрез адвокат Т. Я. от упълномощеното Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“, е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която на всеки един от двамата ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в 3 размерите над по 70 000 лева до по 100 000 лева. Оплакванията са за неправилност, нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, на принципа за справедливост и неправилно приложение на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968 година. Изложени са доводи, че размерът на обезщетенията за всеки един от двамата, съобразен с доказателствата по делото и със задължителната съдебна практика, отнасяща се до определянето на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, е по 140 000 лева. Посочено е, че с оглед установения принос, изразяващ се в неупражнен постоянен родителски надзор над детето, наличието и степента на който са приети правилно от първоинстанционния съд, обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 50%. Дължимото обезщетение за всеки един от ищците според жалбоподателя следвало да бъде в размер на по 70 000 лева, поради което първоинстанционното решение следвало да се отмени над тези размери до присъдените размери от по 100 000 лева и исковете следвало да се отхвърлят.

Ответникът е обжалвал решението и в частта, с която началният момент на законната лихва върху обезщетенията е определен от 22.08.2019 година, вместо от датата 04.01.2020 година, на която изтичал срокът по чл.

497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Неправилно обезщетението било присъдено от 22.08.2019 година - датата на отправеното от ищците към ответника запитване за наличието на застрахователен договор на причинилия ПТП автомобил с немска регистрация, което не представлявало искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ при решаване на въпроса за изпадане на ответника в забава, като в случая според него била приложима специалната разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.

С въззивната жалба е претендирано присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно изхода на спора.

Срещу въззивната жалба на ответника е подаден писмен отговор от адвокат К. като процесуален представител на ищците А. и Л. П.и с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ведно с ДДС. Посочено е, че обезщетението от по 200 000 лева за всеки един от 4 ищците е съобразено с болките и страданията, установени по делото със събраните по делото доказателства, включително със съдебно психологическата експертиза, която не била оспорена от ответника освен в частта, в която вещото лице поставило диагноза „посттарвматично стресово разстройство“. Размерът бил справедлив, съобразен със съдебната практика, както и с непрекъснато нарастващите лимити на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“. С отговора са оспорени доводите във въззивната жалба, касаещи началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, като е спазен предвиденият в чл.

259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди на двамата ищци, до наличието или липсата на съпричиняване, изразяващо се в неупражнен постоянен надзор върху починалото малолетно дете, евентуално до размера на това съпричиняване, както и до началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира следното:

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 169/2020 година по описа на Окръжен съд - С.З., са изложени следните обстоятелства:

Двамата ищци – А. П. и Л. П. твърдят, че тяхната четиригодишна 5 дъщеря К. П. е починала на 05.08.2019 година вследствие на ПТП, причинено от оставено без надзор от родителите си малолетно дете С.Я.О., което успяло да приведе в движение паркиран автомобил „Ф.“ с рег. № *** , който причинил смъртта на малолетната К..

Тези обстоятелства, както и фактът, че автомобилът е с немска регистрация и е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключена с немската застрахователна компания „А.“ са установени в първоинстанционното производство и са безспорни между страните на настоящия етап. Безспорно е също, че в тази хипотеза и с оглед разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск пред съда е С. „Н.“, доколкото става дума за настъпило на територията на България застрахователно събитие, причинено от автомобил, който обичайно се намира в Г. и е застрахован пред немска застрахователна компания. Установено е, че немският застраховател има кореспондент на територията на Република България и това е З., пред когото е заявена от ищците претенция на 03.10.2019 година и е заведена щета № ***. До заплащане на извънсъдебно обезщетение по тази щета не се е стигнало. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 511 ал. 3 от КЗ и чл. 513 ал. 1 от КЗ предявеният иск пред съда е процесуално допустим, като процесуално легитимирано да отговаря по този иск е С. „Н.“, а не кореспондентът.

Неимуществените обезщетение, изложени следните: вреди, за които ищците са претендирали в обстоятелствената част на исковата молба, са

Посочено е, че ищците изключително тежко преживяват неочакваната смърт на своята четиригодишна дъщеря, че детето е било много жизнено и енергично, отглеждано с много любов, било радостта и надеждата на родителите си, давало и получавало много обич, родителите и детето били много привързани помежду си. След смъртта на детето ищците изпаднали в дълбока и непреодолима тъга и скръб, случилото се им причинило огромни физически и психически страдания, те били отчаяни, загубили смисъла на живота си, говорели само за детето, изпълнявали всички необходими ритуали, свързани със смъртта му, вече не празнували никакви празници и не се радвали на нищо, до момента изпитвали силни негативни емоционални болки и страдания, които не намалявали.

Разпечатката съдържа 39 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04a7da19-070f-4257-b281-d824df50ae1c