Решение № 35 от 11.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело № 20211800900128 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

А.. М. С., ЕГН **********, гр. К., ул.„Е.“ № *, представлявана от адвокат С.Н.-К. е предявила искове срещу ЗАД „Д.:Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г. М. Д.“ № 1 за осъждането му да заплати сума в размер на

200 000,00 (двеста хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син М.С.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2021 година (изтичане на тримесечния срок от депозиране на претенцията до застрахователя) до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба и с уточнителна молба вх.№ 916/16.07.2021 година ищцата посочва, че синът М.С.С. загинал в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2020 г., около 17,00 часа, на път II-81, в посока от бул.„Л.“ към гр.К., в района на 5-ти километър, когато товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ, управляван от К. Д. К. внезапно навлязъл на пътя от крайпътна територия, намираща се от дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № СО 3377 СК, отнемайки му предимството и настъпил удар между двете МПС-та. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на товарния автомобил – К.

Д. К., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил. В последния синът се возел като пътник.

Твърди, че с внезапната смърт на сина , който бил най-скъпият и близък човек за нея, изпитала и ще продължава да изпитва мъка и страдание, които били непосилни. Щели 1 да липсват вниманието и грижите, които той имал към нея като майка, а мъката била безгранична. Връзката помежду им била изключително силна и за нея той бил опора в живота. Живеели в едно домакинство и споделяли всичко. Вече нищо не можело да замени неговите внимание, грижи, присъствие и отчаянието било голямо. Вследствие смъртта на сина , който бил в разцвета на своя живот и силите си, ищцата твърди, че претърпяла удар, от който все още не може да се възстанови психически.

Ищцата заявява, че собственикът на товарния автомобил „Тата“ имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със застрахователна полица № BG/30/120002027713, валидна от 23.07.2020 г. до 22.07.2021 г., като на 23.10.2020 г. предявила претенция пред застрахователната компания под № 3760 за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищцата претендира от ответника сумата от 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2021 г., както и направените от нея разноски за производството по делото.

Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК, в размер на 5530,00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, съгл.чл.38 от ЗА, по надлежно представен списък по чл.80 от ГПК.

С отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове, с твърдение за тяхната неоснователност и моли за отхвърлянето им, с присъждане на разноски за производството, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 460,00 лева, не претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност заявява, че в случай исковете се приемат за основателни, размерът на главния иск счита за твърде завишен и неотговарящ на възприетата от съдилищата практика по идентични случаи.

Посочва, че отговорността му по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, с твърдение, че в случая последният не носи отговорност, респективно не носи пълна отговорност за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата.

Ответникът поддържа, че искът е неоснователен и поради липса на вреда, както и че ищцата не е търпяла описаните от нея неимуществени вреди. Оспорва твърденията , че приживе между пострадалото лице и ищцата са съществували силна емоционална връзка и близки отношения. Твърди, че фактът на родствените им отношения не е достатъчен, за да оправдае претенцията за заплащане на обезщетение.

Оспорва иска и по размер, тъй като последният не е съобразен с реално понесени от ищцата болки и страдания в резултат на ПТП-то. Прави възражение за прекомерност на 2 претендираното обезщетение, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП. С непоставянето на обезопасителен колан от страна на починалия пътник той допринесъл до настъпване на тежки травматични увреждания, довели до неговата смърт.

В този случай и при евентуална основателност на исковата претенция, нейният размер следва значително да бъде намален, предвид приноса за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството за съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение собствеността и ползването на товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ по силата на Застрахователна полица BG/30/120002027713, валидна за периода от 23. 07. 2020 г. – 22. 07.

2021 г.

С отговора си ответникът оспорва вината на водача на автомобила „Тата“ – К. Д. К., за настъпване на процесното ПТП, за което се води разследване и е образувано ДП 11276/2020 г. по описа на СДВР на МВР-С. и пр.пр. № 17887/2020 г. Оспорва и твърденията на ищцата относно настъпването на ПТП-то на 22. 09. 2020 г., неговия механизъм и вината на водача на товарния автомобил. В условията на евентуалност, твърди независимо съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил „БМВ“, с рег. № СО 3377 СК – Й.И.Й., който го управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което била една от главните причини за произшествието.

Ответникът заявява, че към момента на ПТП-то водачът на л.а. „БМВ“ имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД, което дружество счита, че следва да носи отговорност за настъпилия инцидент, както и да бъде конституирано като трети лице – помагач по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Б.И.“ АД не изпраща представител, не взема становище по иска.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е поставил в тежест на ищцата да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил; настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата в резултат на смъртта на сина й при процесното ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания, психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги основава, а именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице.

За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение собствеността и ползването 3 на товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ по силата на Застрахователна полица BG/30/120002027713, валидна за периода от 23.07.2020 година – 22. 07. 2021 година.

От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на удара при пътнотранспортното произшествие пострадалият М.С.С. е получил следните травматични увреждания: тежка открита черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основа в челната част, разкъсване на мозъчните обвивки и размачкване на мозъчното вещество, които се намират в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка със смъртта му. Вида, характерът и анатомичната локализация на констатираните травматични увреждания дават основание да се приеме, че починалото лицето е било без поставен обезопасителен колан в момента на произшествието. Травмата на главата била получена в резултат на много силен удар върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност, като добре отговаря да е получена при удар на главата в облегалката на предната седалка. Предвид механизма на пътнотранспортното произшествие, експертизата е категорична, че ако е бил с поставен обезопасителен колан, пострадалият не би получил тежката черепномозъчна травма, довела до смъртта му.

От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на товарния автомобил „Тата“, който е бил длъжен да пропусне движещия се л.а.“БМВ“ по главния път, излизайки от второкласен път без предимство. От своя страна, водачът на лек автомобил „БМВ” в зоната на ПТП е трябвало да се движи със скорост не по-висока от 70 км/час и при настъпване на опасност за движението, каквато несъмнено е създадена от товарният автомобил, е задължен да предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране. В случая обаче той се е движел със скорост над разрешената - 92 км/час, т.а. ако се е движел със съобразената скорост от 70 км/час, ударът за него е щял да бъде предотвратим.

Свидетелят К.К. – водач на товарния автомобил „Тата“ отказва пред съда да даде показания по случая, за да не се уличи в престъпление.

От показанията на свидетеля Й.Й. – водач на л.а.“БМВ“, в който се е возел починалия при ПТП син на ищцата става ясно, че преди инцидента се е движел със скорост около 60 70 км/час, по прав участък от пътя, като ненадейно отдясно на движението му, от черен път в неговата лента навлязъл бял пикап, без да спре на знак „стоп“, при което последвал удар с предна дясна част на л.а.“БМВ“ в шофьорската гума на товарния автомобил „Тата“.

Според показанията на св.Е. С. (приятелка на ищцата), преди смъртта на сина й, двамата живеели заедно в гр.К., тъй като той нямал жена и деца. Ищцата имала още две деца – син и дъщеря, като и другият, по-голям син П. също живеел с тях. Ищцата и М. се намирала в отлични взаимоотношения, като взаимно си помагали и грижели, били силно привързани един към друг. Ищцата приела много тежко смъртта на сина си и към настоящия момент продължавала да скърби безутешно за него.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

4

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.