Решение № 261 от 27.07.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Костинброд, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100972 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца Е. Я. К., ЕГН **********, чрез адв. Г.

П. Г., срещу ответника Софийски районен съд.

Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 16.12.2024 г. до 01.07.2025 г., вследствие от незаконно задържане –наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, постановена по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК в с.з. на 27.11.2024 г. по НОХД № 20231110207502 по описа на СРС, VIII-ми състав, отменена с Определение № 4146/16.12.2024 г. по ВЧНД № 8090/2024 г. по описа на СГС.

Претендира законна лихва за периода от 16.12.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2025 г., в размер на 375 лева, както и законна лихва от същата дата до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира присъждане на възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл.

38 от ЗА.

Твърди се в ИМ, че срещу ищеца се води НОХД № 7502/2023 г. по описа на СРС, като с определение от о.с.з. на 27.11.2024 г., постановено по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК, е изменена наложената му мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“, като след подадена частна жалба, протоколното определение е отменено на 16.12.2024 г. с такова по ВЧНД № 8090/2024 г. по описа на СГС.

Твърди се, че незаконното задържане е изцяло и само по вина на ответника, като ищеца е претърпял неимуществени вреди – станал е затворен, необщителен, подозрителен, 1 както и негативно настроен към съда. Твърди се и повторно изменение на марката за неотклонение, което е отменено от същия съд, без да се произнася въззивна инстанция.

Твърди се, че негативните изживявания в личен план са в резултат на посочените незаконосъобразни действия.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, както и с упълномощения представител – адвокат Г. Г., като поддържа иска си. Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника СРС, подаден чрез упълномощен представител, като се оспорва предявения иск. Твърди се недопустимост на производството, като се позовава на ТР № 5 от 2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорват фактите относно постановените определение на СРС и СГС. Твърди, че не търпял изменената марка. Твърди се недоказаност на вредите, като алтернативно се твърди прекомерност.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски.

РП Костинброд изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на предявениs иск.

При разглеждане на приложените копия от протоколи за проведени съдебни заседания по производството пред ответника и въззивното производство по обжалване на определение по чл. 270 от НПК, както и предвид събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р. А. съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Искът е допустим, като възраженията на ответника се основават на съдебна практика отнасяща се до предходни редакции на текста на чл. 2 от ЗОДОВ.

По същество е неоснователен.

Ищецът е подсъдим по НОХД № 7502/2023 г. по описа на СРС, което производство е образувано през 2023 г. като от м.10.2023 г. до м.11.2024 г. делото е отлагано многократно /израза е на СГС/ поради отсъствие на подсъдимия – нередовно призоваване, както и изтъкнати пречки от негова страна, свързани със здравословното му състояние.

Обвинението, повдигнато на ищеца в посоченото производство пред СРС е за няколко отделни деяния, които са свързани отношенията между него и предходна партньорка, с която и в момента се намира във влошени лични отношения, станали достояние и на странични лица.

В проведеното на 27.11.2024 г. с.з. по НОХД № 7502/2023 г. по описа на СРС, подсъдимия К. не се е явил, макар да а бил редовно призован, като от негова страна са изтъкнати причини, свързани със здравословното му състояние, а след изслушване на съдебно-медицински експерт съдът е приел, че е не са налице пречки за явяването му и е изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

В дните преди провеждане на посоченото с.з. подсъдимият е бил обявен за издирване 2 за установяване на адрес и призоваване.

Определението за изменение на мярката за неотклонение е обжалвано, като с определение от 16.12.2024 г., постановено по ВЧНД № 8090/2024 г. по описа на СГС, е отменен акта на СРС.

Подсъдимия не е задържан в периода 27.11.2024 г. – 16.12.2024 г.

Без конкретизация за конкретен момент подсъдимия е споделил със св. А. за притеснението си, че евентуалното му задържане би продължило поне месец, заради празничните дни и невъзможността за бързо разглеждане на жалба, като е споделил, че е издирван от служители на МВР, както и че възможността за задържане му е съобщена от адвокат, за какъвто обаче няма данни в производството пред СРС, докато пред СГС е докладвана жалба от адвокат Г. Г., който представлява ищеца е в настоящото производство.

При тези факти, установени по несъмнен начин от свидетелските показания и приложените писмени доказателства – цитираните актове на СРС и СГС съдът намира, че искът е неоснователен, след като на първо място ищецът не е бил задържан за изпълнение на определената от СРС МНО, като това обстоятелства се установи от изрично изявление на ищеца в с.з. Принципно това се следва и от разпоредбите на НПК, че такова изменение на МНО няма незабавно действие.

След като едно лице не е задържано няма основание да се търси обезщетение за причинени вреди от такова задържане, макар и акта на СРС да е отменен /на процесуално основание, без да е разглеждат въпроса по същество/ - Определение № 2508/14.05.2026 г. по гр.д. № 1226/2026 г. на ІІІ г.о. на ВСК.

Неточните представи у ищеца за възможността да бъде задържан за период от месец, е причина за преживените от негова страна негативни емоции, но това не се дължи на действията на ответника в хода на наказателното производство пред него.

Издирването на ищеца от органите на МВР, е вероятно за да бъде установен и призован, но това издирване, разбираемо и е постановено заради невъзможността в рамките на една година да бъде даден ход на делото, а разглеждането му в разумен срок е служебно задължение на съда.

С тези аргументи и изводи настоящия съд намира, че заявената претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение изцяло.

Предвид отхвърляне на иска следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата от 105 евро – минималния размер по чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА НА ИЩЕЦА – Е. Я. К., ЕГН ********** ЗА

ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА - С. Р. С., ЕИК ****, ДА МУ

3

ЗАПЛАТИ сумата от 5 001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 16.12.2024 г. до 01.07.2025 г., вследствие от незаконно задържане –наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, постановена по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК в с.з. на 27.11.2024 г. по НОХД № 20231110207502 по описа на СРС, VIII-ми състав, отменена с Определение № 4146/16.12.2024 г. по ВЧНД № 8090/2024 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА Е. Я. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК **** сумата от 105 евро за направени разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на СРС, РП и на ищеца чрез адвокат Г..

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4