Решение № 260441 от 21.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 2164 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 234509 от 04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 57863/2017 г. на СРС, ГО, 28 състав, С.Н.Р. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 155, 36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 68, с адрес: гр. София, ж.к. „******в периода 24.08.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 17, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 11.08.2017 г. Отхвърлен е искът за главницата за сумата над 155, 36 лв. до 211, 23 лв. и за периода 01.05.2014 г. – 23.08.2014 г. като погасен по давност и до пълния предявен размер от 331, 71 лв. – като неоснователен. Отхвърлен е искът за мораторна лихва за сумата над 17, 50 лв. до 35, 65 лв. – като погасен по давност и за горницата до пълния предявен размер от 39, 30 лв. – като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 267 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 106, 82 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Счита, че решението в посочената част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че задълженията на ответника за периода 01.05.2014 г. – 23.08.2014 г. са погасени по давност. За периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. вземанията на ищеца са по обща фактура от 31.07.2014 г. В раздел VII от Общите условия от 2014 г. – „Заплащане на ТЕ“ са определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Общата фактура е публикувана на 15.08.2015 г., за което са съставени констативни протоколи съгласно чл.593 ГПК, поради което падежът на същата настъпва на 15.09.2015 г. Твърди, че на 23.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което е прекъснал давността.

Навежда оплакване, че неправилно действителната стойност на топлинната енергия е била определена на база заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, вместо на база на представените писмени доказателства. Счита, че неправилно е била отхвърлена претенцията му за стойността на услугата дялово разпределение. Позовава се на чл.86, ал.1 ЗЗД, като твърди, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.Н.Р..

Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е взело становище по жалбата.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника С.Н.Р.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване, че не е било обсъдено възражението във връзка с твърдяното качество на потребител на топлинна енергия и собствеността на процесния имот. Твърди и че не ползва имота, тъй като живее на друг адрес. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между него и ищеца през исковия период. Счита, че от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на основателността на претенцията му. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Счита жалбата за неоснователна и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

С определение на съда от 15.06.2020 г. са оставени без уважение доказателствените искания на жалбоподателя-ответник, направени с въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че ответниците С.Н.Р. и А.Х.А.са клиенти на топлинна енергия за битови нужди в качеството на собственици на топлоснабден имот – апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „****, като му дължат разделно сумата от общо 1 484, 01 лв., както следва: С.Н.Р. – 1/4 от посочената сума, възлизаща на 371 лв., от които: 315, 61 лв. – главница, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 35, 63 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 11.08.2017 г., сумата от 19, 74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата от 3, 65 лв., представляваща мораторна лихва върху нея, и А.Х.А.– останалите 3/4 от посочената сума. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно посочените суми. Претендира разноски.

С влязло в сила определение на СРС от 09.11.2017 г. е прекратено производството по отношение на А.Х.А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.Н.Р., с който оспорва предявените искове. Оспорва през исковия период да е имал качеството потребител на топлинна енергия за исковия период. Оспорва да е съсобственик с А.Х.А.на процесния имот. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между него и ищеца. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

По делото е представено писмо от Столична община рег. индекс № РКС17-ТД26-1045 (1)/09.06.2017 г. от кмета на Район „Красно село“ до „Т.С.“ ЕАД, в което в отговор на писмо П-6286/25.05.2017 г. е посочено, че в архива на Район „Красно село“ се съхранява преписка за продажба П-132 от 1970 г. за общински недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „****, ет**** с купувачи Г.П.А.и А.Х.А.– договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 16.10.1970 г.

От справка от Национална база данни „Население“ от 12.03.2018 г., налична по делото, се установява, че Г.П.А.и А.Х.А.са били съпрузи, както и че А.Х.А.е починала на 30.05.1983 г.

Видно от удостоверение за наследници от 10.04.2018 г., изд. от Столична община, Район „Красно село“ Г.П.А.е починал на 25.11.2006 г., като е оставил наследник по закон: Н.Г.Р.– дъщеря, починала на 24.12.2007 г., която от своя страна е оставила наследници по закон: Н.С.Р. – съпруг, починал на 27.12.2014 г. и С.Н.Р. – син.

По делото е представено и писмо рег. индекс № РКС18-ТД26-607-(1)/04.04.2018 г. от кмета на Район „Красно село“ до СРС, в което е посочено, че във връзка с писмо вх. № РКС18-ТД26-607/22.03.2018 г. относно представянето на договор за продажба на недвижим имот с преписка П-132 от 1970 г., касещ имот, находящ се в ж.к. „******на името на Г.П.А.и А.Х.А., в архива на Район „Красно село“ – отдел „Управление на общинската собственост и жилищно настаняване“ не се съхранява преписка за продажба на описания имот.

Представено е удостоверение от 19.06.2018 г., издадено от Столична община, Райно „Красно село“, в което се сочи, че за имот – апартамент № 68, находящ се в Община „****, има подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 436/06.02.2008 г. от С.Н.Р..

Представен е протокол от проведено на 10.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, кв. „Красно село“, ж.к. „******, на което те са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, изготвено от вещото лице Сашо Атанасов, се установява, че подписът от името на С.Н.Р. в протокола не е положен от последния.

Представен е договор № 1678/21.08.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „****, Д и Е като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред

СРС е ангажиран договор от 13.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. И.У.по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители, което в случая е сторено. Констатира се, че в процесния имот е имало 3 бр.

ИРРО, монтирани върху отоплителни тела в помещения: хол, стая и кухня, а в банята има щранг лира без техническа възможност за монтаж на уред. Топлинната енергия за исковия период е изчислена на база снети отчети на трите уреда и служебно начислена топлинна енергия за щранг-лирата. Топлинната енергия за БГВ е изчислявана на база снети отчети на 2 бр. водомери за топла вода, отчитани след края на отоплителния сезон. Отчетите от 07.05.2015 г. и 03.05.2016 г. носят подпис за потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана на база пълната отопляема кубатура 140 куб.м. вместо 139 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.

Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Б.Б.“ ООД, което е изготвило 2 бр. изравнителни сметки: за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. сума за възстановяване в размер на 159, 76 лв. и за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. сума за доплащане в размер на 195, 94 лв. Задължението за исковия период възлиза на сумата от 884, 93 лв., формирана като сбор на общо фактурираната по прогнозни стойности сума от 808, 75 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 36, 18 лв. В така определения размер не са включени предишни неплатени и просрочени суми, както и лихви по тях. Констатира се, че на общия топломер в абонатната станция е бил изправен.