Решение № 19601 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19601 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..................... като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20221110128423 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и иск за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

И щ е ц ъ т ........................ със седалище и адрес на управление в град ...................., представлявано от изпълнителните директори ........................ ЕГН********** и ......................, и с пълномощница юрисконсултът ....................., твърди, че с ответницата Г. Ц. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

.................... чрез пълномощника адвокат ................. се намират в трайни отношения, свързани с предоставянето и ползването на ... Поддържа, че съгласно Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът има качеството на потребителка на ... Ищецът доставял на ответницата ВиК услуга, която услуга ответницата не заплатила.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми:

2 541.28 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 05. IІІ. 2012 година до 06.

1

ІХ. 2019 година,

392.11 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 05. IV. 2012 година до 06. ІХ. 2019 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30. Х. 2019 година до окончателното плащане, По изложените съображения се иска уважаването на исковете.

Пълномощникът на ответницата оспорва иска. Отрича, че между нея и ищеца е налице валидно сключено облигационно правоотношение. Затова ответницата не дължала заплащането на ... Ответницата предоставила достъп за измерване на водомера си. Водомерите не били отчитани редовно и отчитали потребената вода неправилно. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. Доказателства за правото на собственост на ответницата върху снабдения с вода имот:

Ищецът не представя никакви доказателства за правото на собственост или ползване върху процесния имот. С исковата молба е направено искане за снабдяване с документи за данъчно задълженото лице за същия имот. Съдът намира обаче, че дори и такива документи да бяха представени по делото, от тях не може да се установи със сигурност собствеността върху имота.

2. Доказателства за реалното предоставяне на услугата :

На 06. IV. 2023 година, на 19. IV. 2023 година и на 12. V. 2023 година вещите лица Ю. И. Н. и Е. К. С., представят в съда комплексни заключения за извършена съдебно-счетоводна и техническа експертиза, според което процесният имот е водоснабден. За него е открита индивидуална партида на името на ответницата. В имота са монтирани три водомера. Срокът им на годност е изтекъл през 2022 година, след края на процесния период. Стойността на консумираната вода за времето след 30. Х. 2016 година възлиза на 1 472.88 лева. Според експертното заключение обезщетението за забава възлиза на 392.11 лева за цЕ.я процесен период.

Вещите лица заявяват в заключението си, че са извършили проучване на място и са установили, че процесният водоснабден имот е обитаем, както и че в него се ползва вода.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 30. Х. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 04. ХII. 2019 година по частно гражданско дело №62835 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 15. IV. 2022 година съдът постановява Разпореждане №20033455, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 03. V. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 31. V. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2

2. По иска за главницата:

По делото не се установи ответницата да е собственица или ползвателка на процесния водоснабден имот. Правото на собственост или ползване на имота и използването на ..те пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставката на ... По аргумент от противното основание, при липса на такива не може да се предположи и възникнала правна връзка между страните.

За да се произнесе по изпълнението на задълженията на ищеца – доставяне на вода в имота, съдът преценява заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана комплексна съдебносчетоводната и техническа експертиза по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс и счита, че следва да му даде вяра. От заключението е видно, че сумата за изразходваното количество вода за процесния период, изчислена от оператора съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 година, възлиза на 1 472.88 лева за времето след 30. Х. 2016 година. Приложимата цена е утвърдената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За просрочените парични задължения за периода по партидата на ответницата е начислена законна лихва в размер на 392.11 лева за цЕ.я период, посочен в исковата молба, определена по реда на Постановление №426 на Министерския съвет от 18. ХII. 2014 година. Вещото лице е изградило заключението си изцяло въз основа на представени от ищеца счетоводни документи, установяващи размер на начислените от дружеството суми, но не установява доставка за услуги, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

От Приложение №1 към експертното заключение се установяват частични доброволни плащания без посочено основание. Според част II от констативно-съобразителната част на експертното заключение те възлизат на общо 312.28 лева. Ето защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжницата е направила частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава. Както приема и Върховният касационен съд на Република България в Решение, постановеното по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс под №111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по описа на І търговско отделение за 2009 година, според Закона за задълженията и договорите задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 от същия закон, при водене на чужда работа без пълномощие по чл.

61 от закона, по договор за поръчителство по чл. 143, ал. 1, по договор за поръчка по чл. 285 от закона и по договор за дружество по чл. 364. В тези случаи говорим за възнаградителни лихви, чието заплащане не е обвързано с неизпълнение на главното задължение. Такива лихви се дължат и когато заетата сума е върната на падежа.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение, т. е при срочно изпълнение на парично задължение. Такова задължение не възниква от договора или от закона с 3 предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжницата следва да плати главницата и съответната лихва. И тогава, ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Т. е, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция. Макар същото да може да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от същия закон, то не е възникнало, а още по-малко безспорно към момента на доброволното плащане. Затова поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на първата алинея от посочената разпоредба.

Съобразявайки горното съдът приема, че за поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжницата не е заявила кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 от същия закон. (в смисъл е и Решение №48, постановено на 25. І.

2000 година по гражданско дело №1065 по описа на Върховния касационен съд за 1999 година, Решение №1276, постановено на 08. Х. 1999 година по гражданско дело №577 по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 1999 година и Решение №266, постановено на 12. VІ. 2006 година по търговско дело №832 по описа на II търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2005 година).

С извършеното частично доброволно плащане ответницата е предприела погасяване на най-обременителното за нея задължение по дължимата в изпълнение на процесния договор главница, т. е най-старата. Ищецът обаче е приел за погасени други свои вземания, както за главници, така и за лихви. Затова съдът не е в състояние да опредЕ. кои от процесните задължения са погасени с плащане и кои – не, още повече че ищецът е префактурирал и прехвърлил за следващ период част от задълженията, а освен това е приел за погасени и задължения от предходен период.