Присъда № 4 от 24.02.2026, Районен съд - Сандански

Мотиви към Присъда № 4 от 24.02.2026 г., постановена по НЧХД № 639 по описа на Районен съд – гр. Сандански за 2024 година

Производството е образувано по частна тъжба на К. И. В. от гр. С., ул. „С. п.“ № ****, ЕГН -**********, срещу Е. Д. И. от с. М., общ. С., ул.„Б.“ №****, ЕГН - **********, с правна квалификация, посочена от тъжителя – чл. 130, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно с предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.

По делата, при които наказателното преследване се реализира по реда на частното обвинение, съдът не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от частния тъжител, а следва сам да квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата изложени в тъжбата. Съобразно тези свои правомощия, с разпореждане от 06.02.2025г., съдията-докладчик е приел, че изложените в тъжбата факти и обстоятелства покриват състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което е образувал наказателно производство от частен характер против: Е. Д. И. от с. М., общ. С., затова, че:

- на 02.09.2023г. около 13.30 часа в местността „Равна Бърчина“, землището на с. Раздол, общ. Струмяни чрез нанасяне на удар в областта на главата, причинил на пострадалия К. И. В. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

В съдебно заседание тъжителя се явява лично и поддържа частната си тъжба. В подкрепа ангажира гласни и писмени доказателства. В хода на делото по същество моли съда да осъди подсъдимия за извършеното престъпление.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с надлежно упълномощен защитник.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б., моли подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като не се доказва по несъмнен начин, че именно той е нанесъл удара, а алтернативно – в случай че съдът приеме противното – да се приложи институтът на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК, доколкото ударът е бил реакция на нападение, насочено към подсъдимия, свидетелите П. и Я., както и към малолетния му син. При условията на втора алтернативност защитата моли за приложение на чл. 130, ал. 3 от НК – реторсия – доколкото и на подсъдимия са причинени от тъжителя телесни увреждания от същата степен, а именно болка и страдание без разстройство на здравето. Защитата се позовава и на данните за многобройно съдебно минало на частния тъжител (шест осъдителни присъди за престъпления против реда и общественото спокойствие, вкл. по чл. 339, чл. 325, чл. 148 и чл. 216 от НК) за разлика от чистото съдебно минало на подсъдимия, като обстоятелство, имащо отношение към достоверността на показанията на свидетелите на тъжителя.

Защитата моли и за присъждане на направените от подсъдимия разноски за адвокатска защита.

1

В хода на съдебното следствие по искане на защитата са разпитани свидетелите В.С. Я. и Г. Х.в П., а по искане на частния тъжител – свидетелите И. К. В. (баща на тъжителя) и Х. М. Т. (вуйчо на тъжителя), както и свидетелите – полицейски служители Б. Н. Ц. и Д. С. К., посетили мястото на инцидента в деня на събитието. По искане на защитата, направено реципрочно на искането на тъжителя, съдът допусна и назначи съдебномедицинска експертиза не само по отношение на телесните увреждания на частния тъжител, но и по отношение на тези на подсъдимия, изпълнена от вещото лице Д. Х.. В последното съдебно заседание подсъдимият, възползвайки се от правото си по чл. 115 от НПК, даде подробни обяснения по обвинението.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Тъжителят К. И. В. от няколко години отглежда едър рогат добитък в землището на с. Раздол, общ. Струмяни, съвместно с вуйчо си, свидетеля Х.

Т., който е регистриран като земеделски производител. Отношенията между тъжителя, от една страна, и жителите на с. Раздол, включително кметския наместник на селото - свидетеля Г. П., от друга, са трайно влошени – основно поради спорове във връзка с преграждането от страна на тъжителя на общински път, за което към жителите на селото и общинската администрация са отправени многобройни жалби.

На 02.09.2023г. подсъдимият Е. И. – кмет на общ. Струмяни, заедно със свидетелите В. Я. – кмет на с. М., и Г. П. – кметски наместник на с. Раздол, и с малолетния син на подсъдимия, страдащ от детска церебрална парализа, се придвижили с автомобил в землището на с. Раздол, за да извършат проверка на водоизточниците за околните села и на новоизграден общински път, третиран в жалбите на жителите. Спрели автомобила в близост до общински имот и слезли да го огледат. Около 10 минути по-късно към тях бързо се приближил тъжителят, държейки в ръка брадва, като им се развикал и без непосредствен повод ги нападнал физически, нанасяйки удари по подсъдимия и по свидетеля П..

Малко след това на мястото пристигнали с друг автомобил свидетелите И.

В. (баща на тъжителя) и Х. Т. (вуйчо на тъжителя). Виждайки това, тъжителят се насочил към близко дърво, отсякъл и окастрил клон, който подал на новопристигналите. По същото време тъжителят започнал да отправя обиди към малолетния син на подсъдимия и да насъсква кучето си към него, вследствие на което детето, изплашено, побягнало към близката гора.

Подсъдимият, раздразнен от поведението на тъжителя спрямо сина му, нанесъл удар с ръка в областта на лицето на тъжителя, след което се насочил след сина си, за да го прибере.

Вследствие на действията на тъжителя подсъдимият е получил 2 травматични увреждания, изразяващи се в оток в теменната област на главата, кръвонасядане в областта на лявата мишница, както и охлузвания и кръвонасядания по гърба. Вследствие на удара, нанесен от подсъдимия, тъжителят е получил контузия в областта на главата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Я. и Г. П.в частта, в която установяват, че инициатор на физическата агресия е бил тъжителят, който се е приближил към групата с брадва в ръка и без непосредствен повод е нанесъл удари по подсъдимия и по свидетеля П., както и в частта, касаеща насъскването на кучето и отправянето на обиди към малолетния син на подсъдимия. Показанията на двамата свидетели са последователни, взаимно допълващи се и не съдържат съществени вътрешни противоречия по тези въпроси. Съдът съобрази и че макар двамата свидетели да имат служебна близост с подсъдимия (колеги – кметове в съседни населени места), по делото не се установяват данни те да имат личен мотив да набедят тъжителя в извършване на деяние, което не е извършил, поемайки риска от отговорност по чл. 290 от НК.

Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелите И. В. и Х. Т. в частта, в която отричат тъжителят да е държал брадва и да е отсичал и подавал клон от дърво. Тези показания са изолирани и се опровергават от показанията на свидетелите Я.и П., а и от обективните находки в заключението на съдебномедицинската експертиза относно вида на уврежданията на подсъдимия, които съответстват на удари с твърди тъпи предмети от рода на посочените от свидетелите на защитата, а не на самонараняване или случайност. Съдът съобрази и близката родствена връзка между тези свидетели и тъжителя (баща и вуйчо), която не изключва, но налага повишена критичност при преценка на достоверността на техните показания, доколкото и двамата имат явен личен интерес от изхода на делото в полза на тъжителя.

Показанията на свидетелите – полицейски служители Б. и Д., пристигнали на мястото след приключване на инцидента по подаден сигнал, съдът кредитира единствено в частта, установяваща обективните факти, на които те лично са станали очевидци – наличие на видими следи от кръв по лицето на тъжителя и на охлузвания по тялото на свидетеля П., както и общата хронология на тяхната намеса. В останалата част показанията им възпроизвеждат единствено разказаното им от участниците в конфликта (т.нар. производни доказателства) и поради това не могат да послужат за пряко установяване на това кой пръв е нанесъл удар, а само за потвърждение, че в резултат на инцидента са констатирани увреждания у повече от едно от участващите лица.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице Д. Х., поддържано и защитено от вещото лице в открито съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка на основание чл.149, ал.8 от НПК, включително направеното от вещото лице уточнение 3 досежно допусната техническа грешка в писменото заключение.

Заключението е пълно, ясно и обосновано и отразява обективните медицински находки по отношение и на двете участващи в конфликта лица, поради което съдът го намира за годна доказателствена основа за изясняване на медикобиологичния характер на причинените увреждания.

От заключението се установява, че на тъжителя К. В. е причинена контузия на главата, довела до болка и страдание. Съдът съобрази изричното уточнение на вещото лице в съдебно заседание, че поради липса на данни от проведен неврологичен преглед не може да се постави категорична диагноза „мозъчно сътресение“, а и вещото лице отбеляза, че употребата на алкохол – отразена в медицинската документация по отношение на тъжителя – може да доведе до симптоматика, сходна с тази на леко мозъчно сътресение, което допълнително разколебава категоричността на тази диагноза. Не е потвърдено клинично и счупване на носните кости. При тези данни съдът приема, че причинените на тъжителя увреждания осъществяват медико-биологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.

130, ал. 2 от НК.

От заключението на вещото лице по отношение на подсъдимия се установява, че той е получил оток в теменната област, кръвонасядане в областта на лявата мишница, охлузвания и кръвонасядания по гърба, които вещото лице категорично определя като причинили болка и страдание – увреждания от същата медико-биологична степен по чл. 130, ал. 2 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Е. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 02.09.2023 г. в местността „Равна Бърчина“, землището на с. Раздол, общ. Струмяни, е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на тъжителя К. В., с което му е причинил болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че дадената от тъжителя в частната тъжба правна квалификация – по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – не обвързва съда. Съгласно трайно установената съдебна практика тъжителят е длъжен да изложи изчерпателно фактическите обстоятелства на деянието, но правната им квалификация е служебно задължение на съда, което той упражнява въз основа на установените по делото факти. В случая, тъй като се касае за едно-единствено деяние – удар с ръка в рамките на един непрекъснат инцидент, а не многократно, повтарящо се във времето поведение – не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК за приложение на института на продължаваното престъпление. Отделно от това, установените по делото и подкрепени от съдебномедицинската експертиза данни сочат на увреждане, съставомерно по по-леката форма на чл. 130, ал. 2 от НК – болка и страдание без разстройство на здравето – а не по чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото не се доказа по несъмнен начин нито счупване на носните 4 кости, нито мозъчно сътресение, поради липса на категорични медицински данни в тази насока. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото установеното по делото деяние осъществява единствено по-леко наказуемия състав по ал. 2 на същия член.

Съдът обсъди наведеното от защитата възражение за неизбежна отбрана по чл.12 от НК и намира същото за неоснователно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление № 12 от 29.11.1973г. по н.д. № 11/1973г. на Пленума на Върховния съд, неизбежна отбрана е допустима само докато нападението е непосредствено и не е приключило; след като нападението е прекратено, действията на отбраняващия се могат да се преценяват единствено като реторсия или като извършени в състояние на силно раздразнение, но не и при условията на неизбежна отбрана. В настоящия случай установеното по делото сочи, че първоначалното нападение на тъжителя срещу подсъдимия и свидетеля П. (с брадвата) е било самостоятелен епизод, а ударът, нанесен от подсъдимия, е последвал впоследствие, в отговор на насочените от тъжителя към малолетния му син действия – обиди и насъскване на куче, а не като непосредствена реакция на все още протичащо физическо нападение срещу личността на самия подсъдим. Поради това съдът намира, че поведението на подсъдимия не се вписва в хипотезата на чл. 12, ал.