Определение № 594 от 01.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Кюстендил, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 — чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Х. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.М. от САК, насочена против Определение № 458/07.05.2024 г., постановено по гр.д.

№ 371/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното определение РС - Дупница е прекратил производството по делото, констатирайки неговата недопустимост и е върнал исковата молба в хипотезата на чл.130 ГПК.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен в смисъл на незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното определение, като жалбоподателя се позовава на изложени в частната жалба пространни съображения за това.Оспорва се, като незаконосъобразен, изводът на съда, че ищецът не е конкретизирал твърдяно нарушение на правото на ЕС. Квалифициран е като недопустим извършения от съда анализ на твърдените от ищеца обстоятелства досежно нарушение на ПЕС в производството по предварителна проверка допустимостта на исковата молба, като е акцентирано, че мотивите на съда са по същество на повдигнатия спор.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима - подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство - по см. на чл. 26 от ГПК, и в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първостепенният съд, чиято компетентност е била определена с Определение № 420/25.02.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. на САС, е бил сезиран с искова молба на М. Х. В., с ЕГН ********** против Окръжен съд – Благоевград, с която е било заявено искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като последица от нарушено право на ЕС.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение от 16.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 451/2020г. по описа на ОС – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. В. иск против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР за заплащане допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226.31 часа, ОС – Благоевград пряко е нарушил правото на Европейския съюз и по този начин е причинил вреди на ищеца в размера на претендираните по посоченото решение суми и разноски, както и разноските, които е осъден да заплати на ГД „ПБЗН" – МВР.

Извършена е размяна на книжа, като в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът ОС – Благоевград е изложил съображения за нередовност на ИМ, недопустимост на образуваното исково производство и респективно за неоснователност на предявения иск.

За да постанови обжалваното определение РС - Дупница е приел, че за ангажиране на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ, СЕС извежда три материални предпоставки: 1. нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на частноправни субекти; 2. нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и 3. в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди. Пояснено е, че за да е редовна исковата молба, ищецът по иска по чл.2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба осъществяването на описаните обстоятелства. Изложено е, че в конкретния случай в исковата молба не са налице никакви конкретни твърдения за възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца, т.е. първата предпоставка. Акцентирано е, че посочената нередовност не може да бъде преодоляна чрез позоваването на нарушения, допуснати от съдилищата на националното законодателство при администриране и разглеждане на делата. На тази плоскост е посочено, че предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пояснено е, че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват, като съдът се е позовал на Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г.о. Обобщено е, че след като исковата молба е нередовна поради липсата на въведени твърдения относно първата предпоставка от обсъдените три, то следва да се приеме, че не са въведени достатъчно твърдения и за останалите две. Мотивиран от изложените съображения, сезираният РС - Дупница на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил образуваното производство.

Така постановеното определение е неправилно.

Ищецът индивидуализира предмета на иска/исковете, чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава същият обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява деликтното поведение. За страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в ИМ, съответно в допълнителна молба по чл.

129, ал. 2 вр. с ал. 5 ГПК, ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства /т. е. факти/, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

По всяка отделна претенция, с която е сезиран, съдът следва да прецени наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. При нередовност на исковата молба, съдът дава указание до ищеца да я отстрани. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията са конкретно за съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове. Няма законово основание по чл. 129, ал. 2 ГПК да се върне, съответно да се прекрати образувано вече 2 съдебно производство по надлежно предявен иск.

След като съдът е констатирал нередовност на исковата молба относно нейната обстоятелствена част, той е следвало да остави същата без движение по реда предвиден в чл.

129, ал. 2 ГПК и да даде ясни, и точни указания за отстраняването й, което в случая не е сторено. Едва след приложението на горепосочената разпоредба и неотстранени неродовности на исковата молба в законоустановения срок, въпреки дадени от съда указания, следва приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК предвиждаща връщане на нередовната искова молба и прекратяване на производството по делото.

Следва да се отчете и че първоинстанционният съд е изложил съображения за недопустимост на производството, като е приел, че целта на ищеца била да бъде ревизиран крайния резултат от приключилото с влязъл в сила съдебен акт производство по посочените в исковата молба дела, и че това не можело да бъде постигнато по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Необходимо е да се посочи, че съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от нарушение на ПЕС, извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в производството по реализиране на тази отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС.

Съдът е длъжен да прецени допустимостта на предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела.

Доколкото обаче е констатирана нередовност на исковата молба, тъй като, според сезирания съд, в последната не са налице никакви конкретни твърдения за възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца, то съдът няма как да преценява допустимостта на производството и да прекрати същото, приемайки, че предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими преди да проведе процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК.

Ето защо обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на констатирани по исковата молба нередовности. Дали иска е допустим не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство, доколкото е налице липса на конктретика относно обстоятелствата, на които се основава претенцията. Въпросите дали претенциите на ищеца са основателни, дали действително са нарушени правата му, регламентирани от Правото на ЕС, дали същите достатъчно съществени и дали е налице причинно – следствена връзка между твърдените нарушения и твърдените вреди са въпроси по същество, по които съдът се произнася с крайния си съдебен акт при допустимо исково производство, обусловено от наличие на всички положителни предпоставки и липсата на отрицателни такива относно правото на иск и надлежното му упражняване.

По обжалваемостта:

3

Настоящият акт не подлежи на касационно обжалване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 458/07.05.2024 г., постановено по гр.д. № 371/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото на РС - Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4