Решение № 9491 от 24.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9491 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.,С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.,С.Д. Гражданско дело № 20211110148704 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявен е от ищцата АНН. Н. Г. установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника „фирма“ ЕАД за сумата от 66,53 лв., представляваща законна лихва върху присъдена главница по гр. д.

№ 12492/2019 г. на СГС, ГО, II-Г състав за периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 18114/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът АНН. Н. Г. твърди, че с влязло в сила решение от 11.01.2021 г. по гр.д. № 12492/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-Г състав, е признато за установено спрямо ответника съществуването в полза на ищцата на вземането за главница в размер на 227,04 лв., представляваща платена без основание сума за топлинна енергия за отоплителен сезон 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. за имот с абонатен № ......... съгласно фактура № ........../2017 г. Твърди, че е поканила ответника да заплати главницата в размер на 227,04 лв. както с изпращане на покана за доброволно изпълнение с рег. № ....../19.09.2017 г., така и с подаването на искова молба за установяване съществуването на вземането за главницата, но сумата е била събрана чак на 01.03.2021 г. в хода на изпълнително дело № 140/2021 г., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 04.02.2021 г. С оглед изложеното и предвид 3годишната погасителна давност твърди, че ответникът следва да й заплати обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г. в размер на 66,53 лв. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира присъждане на разноски.

1

Ответникът „фирма“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва влизането в сила на издадената заповед за изпълнение за сумата от 227,04 лв., представляваща платена без основание сума за топлинна енергия за отоплителен сезон 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. за имот с абонатен № ......... съгласно фактура № ........../2017 г. Твърди, че ищцата не е изпращала покана за заплащане на главницата. Моли съда да отхвърли иска поради неговата неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Видно от ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 3095406/13.12.2017 г., подадено от АНН. Н. Г. срещу „фирма“ ЕАД.

Съдът е уважил изцяло подаденото заявление и по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2018 г., като е разпоредено „фирма” ЕАД, ЕИК ..... да заплати на АНН. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 227,04 лв., представляваща сума за възстановяване съгл. фактура № .......... от м. юли 2007 г. /обща фактура/, издадена от „фирма ” ЕАД за имот с аб. №........., което вземане представлява надплатена сума за отоплителен период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., която след изготвено изравняване и на осн. „Общите условия” на „фирма” ЕАД подлежи на възстановяване на абоната, ведно със законна лихва от 13.12.2017 г. до изплащане на вземането и 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат.

Поради подадена от длъжника „фирма“ ЕАД по заповедното производство възражение в срока по чл. 414 ГПК е образувано исково производство гр. д. № 59072/2018 г. по описа на СРС, 145 състав за установяване съществуването на вземането по заповедта. С постановеното по делото Решение № 148410/23.06.2019 г. съдът е отхвърлил предявения от АНН. Н. Г., ЕГН ********** срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК ..... иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 227,04 лв., представляваща заплатена без основание сума за топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2016 г. – м.04.2017 за имот с абонатен номер ......... съгласно фактура № ........../2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145 състав.

По подадена от ищеца въззивна жалба с Решение № 260305/14.01.2021 г. постановено по гр.д. № 2492/2019 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II-г въззивен състав пъвроинстанционното решение е изцяло отменено и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „фирма” ЕАД, ЕИК ..... е осъдена да заплати на АНН. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 2

227,04 лв., представляваща заплатена без основание сума за топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2016 г. – м.04.2017 за имот с абонатен номер ......... съгласно фактура № ........../2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145 състав. Видно от отбелязването решението е окончателно и не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 14.01.2021 г.

Предвид изложеното безспорно е доказано по делото наличие на главно вземане в полза на ищеца АНН. Н. Г. спрямо ответника „фирма” ЕАД, което вземане е установено с влязло в сила решение по реда на чл. 422 ГПК по предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на заплатена без основание сума.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на основание от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

В случая, подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 3095406/13.12.2017 г. безспорно представлява покана за плащане, с която ищецът АНН. Н. Г. е поставил ответника „фирма ” ЕАД в забава. След датата на подаване на заявлението се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което не е било поискано и присъдено в предходното производство. Ищецът твърди за извършено плащане от страна на ответника на присъдената сума от 227,04 лева на 01.03.2021 г. в хода на изпълнителното производство като посочената дата не са оспорва от „фирма” ЕАД. Не са представени и доказателства за заплащане на сумата в по-ранен момент, поради което предвид диспозитивното начало искът за заплащане на мораторна лихва за забава е изцяло основателен в пълния предявен размер 66,53 лева и за периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г. Посоченият размер е определен от съда на основание чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн калкулатор.

Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл.

422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този изход на спора право за разноски възниква за ищеца.

Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца следва да се присъдят разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 25 лева държавна такса за заповедното производство и 300 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно.

Заплатената сума е съобразена с нормата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия. За исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 300 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Ответникът 3 своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно.

Заплатената сума е съобразена с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия.

Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „фирма” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:

/населено място/ ДЪЛЖИ НА АНН. Н. Г., ЕГН **********, с адрес /населено място/ сумата от 66,53 лв., представляваща законна лихва върху присъдена главница по гр. д. № 12492/2019 г. на СГС, ГО, II-Г състав за периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 18114/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на АНН. Н. Г., ЕГН

**********, с адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата о т 325,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 325,00 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4