Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4178 от 25.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4195/2022
Вид
Решение № 4178
Подписан
25.07.2023
В сила
21.04.2025
Състав
Свилен Станчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100104195 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано по предявени от Д. А. С. и Л. В. С. срещу "Юробанк България" АД гр. София установителни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузи от договор за кредит, и съединени с тях осъдителни искове по чл. 55 предл. 1 от ЗЗД за връщане на платени суми по главница и договорна лихва, с твърдение за тяхното надвнасяне.

Обстоятелства, на които се основават исковете.

Ищците Д. А. С. и Л. В. С. излагат, че на 17.03.2008 г. сключили с ответната банка договор за кредит за потребителски нужди с № H L 34832 в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 лева по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита. Срокът на договора бил 240 месеца , а договорената лихва 6,15%. Ищците твърдят, че първоначално сумата била преведена по тяхна сметка в швейцарски франкове, но била блокирана, а впоследствие по левова сметка им била преведена сумата по кредита в лева след служебно превалутиране на същата от франкове в лева по курс „купува“.

Ищците твърдят, че на практика са получили сумата по кредита в лева, каквато сума била посочена в договора. Сума в швейцарски франкове не била посочена в договора за кредит. С това според ищците те на практика получили кредит в лева, но били задължени да погасяват сумата в швейцарски франкове, с право на банката при събиране на вноските в друга валута, да ги превалутира в швейцарски франкове по курс „продава“. Поради последващото увеличаване на курса на швейцарския франк към лева, ищците сключили допълнителни споразумения от 10.03.2009 г., 31.01.2011 г. и 26.10.2011 г. В исковата молба се правят оплаквания, че ищците като кредитополучатели не били предупредени ясно и недвусмислено за възможността от промяна на курса на швейцарския франк и произтичащото от това увеличение на вноските и затруднения при погасяването на заема.

Възнаградителната лихва по кредита била определена като надбавка към 1 базовия лихвен процент на банката кредитор, който се променял едностранно, без задължение за банката изрично да уведомява кредитополучателите.

Според ищците, договорната лихва по договора за кредит не се формирала по силата на ясни и разбираеми критерии, а банката не изпълнила задължението си да предостави на ищците безплатно в писмена форма сведенията по чл. 58 от ЗКИ.

С последващ договор за рефинансиране на ипотечен кредит HL59570 от 18.10.2012 г. бил погасен първоначалният кредит, чрез отпускане на нов кредит в размер на 72 000 лева. В погасителния план главницата била посочена в швейцарски франкове, съответно 42 473,48 CHF като „салдо по редовна главница“ и 43 693,31 C H F като „одобрен размер на кредита“. В договора за рефинансиране от 18.10.2012 г. не били посочени точно дължимите от ищците суми към датата на неговото сключване. Ищците излагат фактически твърдения за необоснован висок размер на договора за рефинансиране – с 24 000 лева повече от твърдения от тях коректен размер от 43 600 лева.

Ищците излагат доводи, че следните клаузи в договорите, които са сключили с ответника като банка кредитор, са нищожни:

По първоначалния договор за кредит от 17.03.2018 г. :

– клаузите за уговаряне на кредита в швейцарски франкове с довод, че е налице фиктивно предоставяне на кредита в тази валута, а в действителност кредитът е в български лева;

- клаузите за едностранно увеличаване на договорната лихва от страна на банката, въз основа на промяна в БЛП въз основа на субективни, а не на обективни критерии, за които кредитополучателите не били уведомени.

По допълнителните споразумения от 10.03.2009 г., 31.01.2011 г. и 26.10.2011 г. – ищците излага доводи за нищожност и на трите допълнителни споразумения.

По договора за рефинансиране от 18.10.2012 г. Ищците смятат, че по своята правна същност това е договор за новация и излага следните доводи за нищожност:

- недействителност на старото задължение в швейцарски франкове, което водело до недействителност на дълга, възникнал с нотационния договор на основание чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на основание;

- недействителност поради качеството му на „спогодба“ върху „непозволен договор“, с който се уреждал спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи.

Със същите съображения ищците оспорват валидността и на допълнително споразумение към този договор, сключено на 30.07.2013 г.

Искания.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба (л. 23-25), уточнени с молба вх. № 50734 от 10.08.2022 г. (л. 209-211) ищците правят следните искания до съда:

1. Да прогласи на основание чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за нищожни следните клаузи от договор за потребителски кредит HL34832 от 17.03.2008 г.:

- чл. 1 ал. 1 в частта „в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на“ и в частта „по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на 2 кредита“;

- чл. 1 ал. 2 в частта „за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове“;

- чл. 2 ал. 1 относно текста „в швейцарски франкове“;

- чл. 2 ал. 3 в частта „се превалутира служебна от банката в лева по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в съответната валута в деня на усвояване;

- клаузите на чл. 2 ал. 4 и 5, чл. 6 ал. 2 и 3, чл. 12 ал. 1 и 2, чл. 20 ал. 1 и 2, чл. 21 и чл. 22 от договора.

2. Да прогласи за нищожни допълнителни споразумения към договора за кредит от 17.03.2008 г., сключени съответно на 10.03.2009 г., 31.01.2011 г. и 26.10.2011 г.

3. Да осъди ответника да заплати на ищците следните суми:

- 25 400 лева – по 12 700 лева за всеки ищец, „надвнесени суми“ поради курсови разлики между курса на швейцарския франк към лева към датата на усвояване на кредита – 24.03.2008 г. и курса към датата на договора за рефинансиране – 18.10.2012 г.;

- 3000 лева – по 1500 лева за всеки ищец, надвнесена сума от ищците поради едностранно увеличаване от страна на банката на възнаградителната лихва от датата на усвояване на първия кредит до датата на рефинансирането му и от датата на рефинансирането му до датата на исковата молба;

- 21 200 лева – по 10 600 лева „надвнесени договорни лихви“ поради едностранното увеличаване на главницата от страна на ответника чрез договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит от 18.10.2012 г., от датата на усвояване на втория кредит до датата на исковата молба.

Възражения срещу иска.

Ответникът „Юробанк България“ АД чрез пълномощника си в отговора на исковата молба оспорва основателността на исковете със следните възражения:

- възражения за индивидуална договореност на клаузите за валутата, в която е отпуснат кредитът, с последиците от която кредитополучателите били запознати;

- възражения, че промените във валутните курсове не подлежат на сигурна дългосрочна прогноза;

- възражения за приложимост на валутния курс на банката-ответник само ако ищците закупуват тази валута от ответника и срещу твърдението на ищците за прехвърляне на валутния риск върху тях;

- възражение за общодостъпност на методиката за определяне на базовия лихвен процент;

- възражения за валидност на допълнителните споразумения;

3

- възражения във връзка с твърденията в исковата молба по договора за рефинансиране;

- възражения срещу размера на осъдителните искове;

- възражение за погасяване на претенциите по давност.

Фактите по делото.

С договор за потребителски кредит №34832 от 17.03.2008 г. ответникът „Юробанк България“ АД (предишни наименования „Българска пощенска банка“ и „Ю.И Е.Д. груп“) предоставил на ищците Д. А. С. и Л. В.

С. потребителски кредит за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 лева. Срокът на погасяване на кредита бил 240 месеца (20 години), съгласно чл. 5 ал. 1 от договора. В първоначалния договор за кредит била уговорена договорна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна надбавка от 1,65 пункта, като при сключване на договора БЛП е бил 4,5%. В чл. 3 ал. 5 от договора била предвидена промяна на договорната лихва при промяна на БЛП на банката. В приложение № 1 към договора била удостоверена дата на усвояване на кредита 24.09.2008 г., при курс „купува“ за швейцарския франк към лева 1CHF=1,2309B G N . Според този курс е отбелязан размер на кредита от 40 638 CHF.

Договорът за кредит е бил изменен с общо пет допълнителни споразумения:

С допълнително споразумение от 10.03.2009 г. страните са приели, че кредитополучателите дължат на банката следните суми:

- 76,63 CHF просрочена главница;

- 223,77 CHF просрочена лихва;

- 39 744,63 CHF редовна главница;

- 135,13 CHF редовна лихва.

Със споразумението било уговорено кредитополучателите да направят еднократно плащане от 300,16 CHF за частично погасяване на дължими суми, а непогасеният остатък от сумата на просрочените главница и лихва да бъде „преоформена чрез натрупване към редовната главница“. Уговорено било облекчено погасяване на кредита за 12-месечен период, съгласно погасителен план.

С допълнително споразумение от 18.06.2010г. страните са приели, че кредитополучателите дължат на банката следните суми:

- 175,36 CHF просрочена главница;

- 266,69 CHF просрочена лихва;

- 11,08 CHF просрочени такси;

- 40 211,42 CHF редовна главница;