Решение № 3249 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3249 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110212878 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Г. С., депозирана чрез адв. С. С. от САК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332018209 от 06.08.2024 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. Г. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата от В. Г. С., депозирана чрез адв. С. С. от САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, подробно се обосновава единственото наведено възражение, че вмененото на С. нарушение е несъставомерно доколкото отсъства субективният елемент при извършването му – отсъства вина в действията на жалбоподателя В. С., който не е знаел, че управлява служебно дерегистриран лек автомобил.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. Г. С., редовно призован не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. С. С. от САК.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не се представлява.

Постъпили са на 11.09.2025 г. писмени бележки от упълномощен юрисконсулт при въззиваемата страна, а именно главен юрисконсулт В. П., в които се излагат доводи по същество в насока, че оспореното наказателно 1 постановление е процесуално и материално законосъобразно, поради което се отправя искане същото да бъде потвърдено. В същите писмени бележки се претендира юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на насрещно сторените разноски.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около 02:59 часа в гр. София , жалбоподателят В. Г. С. управлявал лек автомобил марка/модел „Шевролет Круз“, рег. № *** по ул.

„Иван Д. – Куклата“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към ул. „Гео Милев“. Към посочения час, управлявания от жалбоподателя С. автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители при 01 РУ-СДВР, сред които бил свид. В. К., който бил на длъжност „старши полицай“ при 01 РУ - СДВР. Полицейските служители извършили служебна проверка на посоченото МПС, в хода на която установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/. Поради така възприетото, свид. В. К. съставил против жалбоподателя В. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. G A , бл. № 903665 от *** г. в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел – Б. К. (колега на актосъставителя).

Съставеният АУАН бил подписан от свидетеля и от жалбоподателя С., бил е предявен на С., който не отправил възражения, като му е бил връчен препис срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили и писмени възражения срещу констатациите в акта.

Материалите по проверката били изпратени в СРП за образуване на наказателно производство. На 16.07.2024 г., прокурор при СРП с постановление, на основание чл. 199 и чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК отказал да образува досъдебно производство и изпратил препис от постановлението, ведно с материалите по прокурорската преписка на началника на

ОПП-СДВР за преценка по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбопадателя В. Г. С..

Въз основа постановеният отказ, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН на 06.08.2024 г., Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала обжалваното наказателно постановление № 24-4332-018209 от 06.08.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ наложила на жалбоподател В. С. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: гласните - показанията на разпитаният свидетел – актосъставителят

В.

В.

К. и писмените съдържащи се в административнонаказателната преписка – справка картон на водача, 2 заповеди за компетентност и постановление на прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 16.07.2024 г. и др.

Съдът не намери основание да не се довери на показанията на разпитаният актосъставител – свид. В. К., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН, заявява, че актът е съставен от него. Показанията му са информативни относно обстоятелства по проверката и начинът на провеждането .

Съдът кредитира писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Приложените заповеди за компетентност са официални документи, издадени от съответния правоимащ държавен орган, поради което съдът не намира основание да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице (наказаното физическо лице), в законоустановения срок, доколкото наказващият административен орган не е ангажирал каквито и да е категорични доказателства за датата и начина на връчване на НП, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

При изпълнение на правомощието си за пълна служебна проверка, настоящият съдебен състав не намери да са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя В. С. в хода на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са издадени и при спазване на предвидените в ЗАНН срокове.

Не така стои въпросът с правилното приложение на материалният закон.

В тази насока следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ - по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и с табели с регистрационни номера, поставени на определени за това места. В разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП /действаща към датата на извършване на нарушението/ е посочено: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“.

В случая независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и Наказателното постановление време и място жалбоподателят В. С. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнение на задължението на новия собственик на автомобила да го регистрира в двумесечен срок от придобиването, то не е налице субективната страна на деянието .

3

Това е така, защото не се доказа жалбоподателят В. С. да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията преди *** г. Следователно и поведението му е субективно несъставомерно. С. не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация към *** година. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

В случая съдът намира за основателно застъпеното във въззивната жалба становище, че отсъства съставомерният субективен елемент на конкретното нарушение, а и на всяко едно – вината. Противно на правните изводи на АНО, противоречащи на правната логика, в случая наказващият орган не се е ангажирал да докаже наличието на виновно поведение, което като елемент на нарушението също подлежи на доказване.

Изложеното мотивира извод в насока неправилност на атакуваното НП, което от своя страна означава, че санкционният акт по чл. 58, т. 1 ЗАНН следва да бъде отменен, т.е обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и правото за присъждане на разноски възниква в полза на жалбоподател В. Г. С., но доколкото същият не е претендирал присъждане на разноски, съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-018209 от 06.08.2024 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на В. Г. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

РА Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София-град на основанията предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК, в 14 – дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4