Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1229 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2684/2024
Вид
Определение № 1229
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Кристияна Генковска, Боян Балевски, Анжелина Христова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1229 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002902684 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на“ТАНГРА 22" ЕООД с ЕИК 204217302, срещу решение № 283/30.04.2024 година на Апелативен Съд – София, 5-ти търговски състав по въззивно търговско дело № 133 по описа за 2024 година, с което е потвърдено решение от 25.07.2023 година на СГС, VІ-14 състав по търговско дело № 3075/2017 година, с което са били уважени предявените от страна на „Беркут корпорейшън“ ЕООД с ЕИК 200741542 против дружеството-касатор искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и са обявени за окончателни процесните два предварителни договора, сключени между ищеца и ответника на 02.05.2017 година, а именно: предварителен договор № 1 за покупко продажба на недвижим имот: ателие №1, находящо се в гр. София, Столична община - р-н Витоша, разположено в подпокривното пространство, на кота +12, във вх. „А“ на жилищна сграда на ***, със застроена площ от 129,27 кв.м., при съседи: покрив, двор към улица, двор към улица, покрив, ателие № 2 от вх. „Б“, стълбищна клетка на вх. „Б“, покрив, асансьорна шахта, стълбищна клетка и покрив, задно с мазе №5, разположено на сутеренния етаж на сградата, на кота - 3,30 м., с площ от 4,19 кв.м., при съседи: улица, склад към кафе №2, коридор, мазе №4 и рампа, заедно с припадащите се 12,16 % ид.ч. от общите части на вх. „А“ на сградата, равняващи се на 19,01 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 634 кв.м., съставляващо УПИ VП-288 от кв. 212б по плана на гр. София, местността „ж.к. Гърдова глава“, който недвижим имот съгласно схема на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор с адрес: гр. София, р-н 1

Витоша, ул. „Маринковица“, вх. „А“, ет. 5, ателие 1, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ателие за творческа дейност, с площ: 129,27 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: под обекта:

***, над обекта: няма, за сумата от 214218 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът „Беркут Корпорейшън“ ЕООД заплати на продавача „Тангра 22“ ЕООД сумата 184 918 лв., съставляваща остатък от продажната цена за имота, както и сключения на 02.05.2017 г. между „Тангра 22“ ЕООД, и „Беркут Корпорейшън“ ЕООД, предварителен договор № 2 за покупко - продажба на недвижим имот: ателие №2, находящо се в гр. София, Столична община - р-н Витоша, разположено в подпокривното пространство, на кота +12, във вх. „Б“ на жилищна сграда на ***, със застроена площ от 106,78 кв.м., при съседи: ателие №1 от вх. „А“, покрив, двор към улица, двор и стълбищна клетка, задно с мазе № 2, разположено на сутеренния етаж на сградата, на кота - 3,30 м., с площ от 4,27 кв.м., при съседи: мазе № 3, коридор, мазе №1, стълбищна клетка и рампа, заедно с припадащите се 13,85 % ид.ч. от общите части на вх.

„Б“ на сградата, равняващи се на 22,81 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 634 кв.м., съставляващо УПИ VП-288 от кв. 212б по плана на гр.

София, местността „ж.к. Гърдова глава“, който недвижим имот съгласно схема на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н Витоша, ул. „Маринковица“, вх. „Б“, ет. 5, ателие 2, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ателие за творческа дейност, с площ:

106,78 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта: няма, за сумата от 176948 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът „Беркут Корпорейшън“ ЕООД заплати на продавача „Тангра 22“ ЕООД сумата 153 248 лв., съставляваща остатък от продажната цена за имота. В КЖ се претендира след отмяна на въззивното решение да се отхвърлят така предявените искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че следните въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора:

1. Дали добросъвестно определеният от изправна страна чрез отправена до другата страна покана срок може да има характера на договорен между двете страни срок и следва ли да бъдат зачитани последиците от неговото неспазване като такива от неспазване на изрично уговорен между страните срок? ;

2. Какъв е подходящият срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 и кога възниква 2 потестативното право да се развали договора, респективно кога настъпва ефекта на развалянето ? ;

3. Какви критерии следва д а прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 БД и има ли значение за това съвкупното отчитане на предходното изтичане на договорения между страните срок в комбинация с това, че към момента на завеждане на исковата молба кредиторът е в забава, както и длъжен ли е съдът да отчита при преценката на това дали срокът е подходящ предходно положената от кредитора-търговец дължима грижа за изпълнение на задължението му да сключи окончателен договор?

4. Съдът следва ли служебно да преценява дали даденият допълнително и изтекъл срок е подходящ при липса на възражение от страната за недостатъчност на срока.

По така формулираните първи два въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а третият и четвъртият- се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Пред въззивната инстанция не е било спорно, а и се установявало от представените два предварителни договора и допълнителните споразумения към тях съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните по спора основани на предварителни договори за покупко-продажба на описаните в тях недвижими имоти, които съдържат всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателен договор. Спазени, според съда, са били изискванията за тяхната действителност, съобразно чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД : договорите са сключени в писмена форма и съдържат съществените условия на окончателния договор (съществува яснота относно страните по договора; недвижимият имот - предмет на договора е индивидуализиран в достатъчна степен като самостоятелен обект; посочен е вида на окончателния договор - покупко-продажба; уговорена е цена и начин на плащането й.)

Не било спорно, а и се установявало от представените платежни нареждания и извлечения от банкови сметки, че купувачът е бил заплатил на продавача сумите, които е било уговорено да бъдат заплатени преди 3 подписване на окончателни договори за продажба.

Установявало се от представения констативен протокол, че представители на двете страни се били явили при нотариуса на уговорената като крайна дата за сключване на окончателни договори - 30.09.2017 г., но тъй като това е бил ден неделя, в който ден няма как нотариалните актове да бъдат вписани в Службата по вписвания, пълномощниците на страните са се уговорили допълнително да бъде съгласувана друга дата за сключване на окончателните договори.

Не е спорно и не се установява такава друга дата да е била уговорена от страните, макар да се установява от представените нотариални покани, че всяка от страните е правила опит за връзка с другата страна за уговаряне на такава дата.

Установявало се, че ответникът „Тангра 22“ ЕООД като продавач по предварителния договор, в последствие не желаело сключването на окончателни договори, като поддържало, че вече е развалило предварителните договори по вина на купувача, което пък обуславяло правния интерес на к у п у в ач а „Беркут корпорейшън“

ЕООД да поиска обявяване на предварителните договори за окончателни по съдебен ред, а и същият е бил направил опит, връчвайки нотариална покана на 31.10.2017 г. на продавача, да сключи окончателен договор. Според изложеното от въззивния съд, именно въпросът, дали предварителните договори са развалени от ответника поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, е спорен пред по делото въпрос.

Според въззивния състав, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. За да бъде валидно упражнено потестативното право за разваляне на договора от една от страните по двустранния договор следва да е налице неизпълнение на договорно задължение от другата страна, като изправната страна следва найнапред да даде нов подходящ срок за изпълнението. Дали срокът е подходящ се преценявало според конкретните обстоятелства.

За съда, в конкретния случай, страните, чрез своите пълномощници, са се договорили допълнително да уговорят дата за сключване на окончателни договори за покупко-продажба, без да определят конкретен момент. С нотариалната покана от страна на продавача „Тангра 22“ ЕООД, връчена на купувача „Беркут корпорейшън“ ЕООД на 24.10.2024 г., същият е бил поканен да се яви пред нотариус Маргарита Иванчева най- късно на 26.10.2017 г. за сключване на окончателен договор. Предвид по-ранната уговорка между страните тази покана следвало да се приеме като предложение от продавача това да бъде датата за сключване на окончателни договори. Не се установявало насрещната страна да е изразила съгласие, т.е., 4 да е постигната уговорка относно тази дата- т.е., би могло да се приеме, че купувачът не е изпълнил договорено между страните задължение за осъществяване на връзка с насрещната страна за уговаряне на дата. Липсата на уговорена дата по причина бездействие на купувача, (а той в случая не е навел основателна причина да не отиде на срещата на 26.10.2017 г.), би дало право на продавача едностранно да покани купувача за сключване на окончателни договори, но за да направи изявление за разваляне на предварителните договори поради неизпълнение на това задължение, едностранно определената в поканата дата за сключване на окончателни договори следва да е в подходящ срок след връчване на поканата, в който срок купувачът да успее да организира предстоящото плащане на значителна по размер сума - остатъка от продажната цена, дължима в деня на подписване на окончателните договори. В случая, според съда, такъв достатъчен срок не може да се приеме, че е даден, защото, поканата е връчена на 24.10.2017 г., а посочената дата за сделка е 26.10.2017 г. Купувачът е имал практически само един ден, за да реагира, което несъмнено не представлява подходящ срок за изпълнение.

Вярно е, че предвид съвместно уговорената по-рано дата 30.09.2017 г. купувачът следва още тогава да е бил готов да заплати остатъка от цената.

Доколкото обаче е изминал почти месец и сумата е възможно да е била използвана в търговската дейност на дружеството купувач, то несъмнено му е трябвало повече време, за да отдели нужните средства.