Решение № 3149 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510474 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу решение № 20001829/10.01.2022г. постановено по гр.д. № 50379/2019г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове, както следва:

СРЕЩУ П. И. П.:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 104,88 лв. до предявения размер от 465,60 лв. и за периода 01.05.2015г. – 30.06.2016г. – незаплатена цена на потребена топлинна енергия, както и с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от над 1,42 лв. до предявения размер от7,23 лв. и за периода 01.12.2015г. – 30.06.2016г. – цена на услуга дялово разпределение;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 15,36 лв. до предявения размер от 69,94 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2016г. – 31.12.2018г. върху главницата за незаплатена цена на топлинна енергия, както и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 0,32 лв. до предявения размер от 2,80 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2016г. – 31.12.2018г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

СРЕЩУ Ч. Р. Х. – ЗА 5/10 ЧАСТ, Т. В.-Х.—2/10 ЧАСТ, Е. В. Х. – 1/10 ЧАСТ, В. В.

Х. – 1/10 ЧАСТ И П. И. П. 1/10 ЧАСТ:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 183,54 лв. до предявения размер от 465,60 лв. и за периода 01.05.2015г. – 30.06.2016г. – незаплатена цена на потребена топлинна енергия, както и с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 2,47 лв. до предявения размер от 7,23 лв. и за перпиода 01.12.2015г. – 30.06.2016г. – цена на услуга дялово разпределение;

1

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 26,89 лв. до предявения размер от 69,94 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2016г. – 31.12.2018г. върху главницата за незаплатена цена на топлинна енергия, както и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 0,56 лв. до предявения размер от 2,80 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2016г. – 31.12.2018г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приложил института на погасителната давност: 1. Като е счел, че конституираните по реда на чл.227 от ГПК наследници на една от страните, починала в хода на производството, могат и се ползват от направеното от особения представител на починалата страна възражение за погасяване по давност на вземанията без изрично за заявят такова вкл. и при личното им участие в процеса; 2. началния момент, от който следва да се счита, че е започнала да тече 3годишната давност, който следва да се момента на издаване на общата фактура.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите страни в срока по чл.263 ал.1 ГПК не подават писмени отговори.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия в размер на 931,19 лв. за периода 01.05.2015г. – 30.04.2017г. за топлоснабден имот ап.9, находящ се в гр.

София, ж.к. ****,мораторна лихва за периода 15.09.2016г. – 31.12.2018г. в размер на 139,87 лв., 14,45 лв. - цена за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2015г. – 30.04.2017г. и 2,80 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2016г.

– 31.12.2018г. срещу П. И. П. и Г. В. Х., като се претендира тяхната разделна отговорност – при квоти по ½ част за всеки.

Решението, в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съответните суми като главници и лихви по исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна 2 енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор за продажба на държавен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, решение по гр.д. № 6454/1972г. на СРС, удостоверение за наследници, че М.Ф. Х. и В. Е. Х. по време на брака си, са придобили собствеността на процесния недвижим топлоснобден имот – ап.9 находящ се в гр. София, ж.к. ****, който е станал семейна имуществена общност - чл.19 от СК /отм/, като след прекратяване на брака с развод през 1972 г., същия е станал съсобствен между двамата бивши съпрузи при квоти по ½ идеална част.

След смъртта на М.Ф. Х. през 2008г., нейната ½ д.ч. се наследява от низходящите й Т. Х., Г. Х. и П. П., при равни квоти – за всеки по 1/6 ид.ч.

След смъртта на В. Е. Х. през 2014г. неговата ½ ид.ч. се наследява по равно от низходящите му – Т. Х. - дъщеря, Г. Х., Е. Х. и В. Х. –синове т.е. всеки по 1/8 идеална част.

Следователно за процесния период и към датата на предяваване на исковата молба П.

П. се легитимира като собственик на 4/24 ид.ч. от имота, а Г. Х. – на 7/ 24 ид.ч.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитирания нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответниците, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.

Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, поради това при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде установен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответниците се легитимират като носители на вещно право на собственост върху процесния имот, при посочените по – горе квоти в съсобствеността.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ 3 отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110 ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лиц.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не са направили възражение, че са упражнили това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, са ги приели.

По изложените съображения въззивният съд счита, че при условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че за исковия период между ищеца и първоначалните ответници за процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Заключението по СТЕ установява, че разпределението на топлинната енергия е извършвано съобразно действащата нормативна уредба.

В хода на производството пред първоинстанционният съд е починал Г. В. Х., като по 4 реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му по закон: Ч. Р. Х. – съпруга, Т. В.Х.—сестра, Е. В. Х. – еднокръвен брат, В. В. Х. еднокръвен брат и П. И. П. – едноутробен брат.