Решение № 1408 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Пазарджик, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и ** година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101446 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 ГПК от Е. Й. К.,ЕГН:**********, от с. **, п.к. **. ул. „**“ № 78, Община Септември, обл. Пазарджик, чрез пълномощника си адвокат Л. И. К. от ПАК, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „**в" №**3, против „Е* ЕООД, с ЕИК: **. със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. Соф**6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № ** по описа на ЧСИ Добромир Даскалов , рег.

№ 887 на КЧСИ с район на действие ПзОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2713/2018 г. по описа на ПзРС, както следва: сумата в размер 18793,41 лева – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 06.07.2018 г., 2758,98 лева – договорна лихва, начислена за периода от 28.08.2015 г. до 28.02.2018 г. , 70,00 лева – разноски направени по делото , както и въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2716/2018 г. по описа на ПзРС, сумата в размер 2456,32 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 06.07.2018 г., 49,13 лева – разноски по частното производство.

Ищецът твърди, че срещу него са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителни листове в полза на ответника „** „ ЕООД. Въз основа на издадените изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № ** по описа на ЧСИ Добромир Даскалов , рег. № 887 на КЧСИ с взискател „ ** „ ЕООД. На 14.03.2021 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК макар, че ЧСИ не е постановил изричен акт. Твърди се , че от 14.03.2019 г. – датата на последно наложения запор, до 14.03.2024 г. бил изкекъл 5 годишен срок през който взискателят не бил поискал извършването на каквито и да било изпълнителни действия , 1 които да прекъснат давността, поради кото към този мемент вземанията на взискателя се били погасили по давност. Излагат се подробни доводи в тази посока , като се сочи и съдебна практика. С оглед изложеното сезира съда с искане за установяване, че ищецът не дължи сумата по горното изпълнително дело.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ ** „ ЕООД , депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че по образувано т о изпълнително производство са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което изпълняемото право не е погасено по давност и негов титуляр е ответникът.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не са спорни следните обстоятелства:

По подадени от ответника „ ** „ ЕООД заявления за издаване на заповеди по чл. 410 ГПК против ищеца ** Й. К. са били образувани : ч.гр.д. № 2713/2018 г. по описа на ПзРС,по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист както следва: за сумата в размер 741,02 лв. непогасена главница / частично дължими по договор за потребителски кредит от 28.02.2008 г. от общо дължима главница 18793,41 лева /, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 06.07.2018 г., 2758,98 лева – договорна лихва, начислена за периода от 28.08.2015 г. до 28.02.2018 г. , 70,00 лева – разноски направени по делото , както и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2716/2018 г. по описа на ПзРС за сумата в размер 2456,32 лв. – непогасена главница по договор за кредитна карта , ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 06.07.2018 г., 49,13 лева – разноски в това производство.

Не е спорно и се установява, че по молба на "** „ ЕООД с вх. № 23837/ 20.12.2018 г. е било образувано изп. дело № 20188870400980 г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с рег. № 887 към КЧСИ и са били приведени в изпълнение процесните изпълнителни листове , като по време на образуваното на 20.12.2018 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 980/ 2018 г. са били предприети изпълнителни действия. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 20.12.2018 г. взискателят „** „ ЕООД е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД на НАП , относно наличието на сключени с длъжника трудови договори и при наличието на такива да му бъдат наложени запори, както и при наличие на пенсия – да се наложи запор върху нея. Поискано е също така да се извърши справка в БНБ относно наличието на актуални банкови сметки на дължника и при установяване на такива да бъдат наложени запори. Съответно на 14.03.2019 г. до длъжника е изпратено съобщетие с уведомление за наложени запори, макар, че същото съобщение е било оформено на 07.05.2019 г. с отбелязване , че длъжникат се намира в **. На 04.11.2019 г. е депозирана молба с вх. № 22192/04.11.2019 г. с искане за налагане на запор върху банковита сметка на длъжника в ДСК, а на 17.11.2023 г. е подадена молба вх. № 23194 от взискателя с искане относно извършване на нова справка в БНБ, както и да се наложи запор върху сметка на длъжника в ОББ.Не е спорно и се установява, че ЧСИ Д. Даскалов не е 2 постановявал по делото прекратяване на производството , включително и на основание чл.

433 ал.1 т.8 ГПК – поради перемция.

Страните не оспорват, а и съгласно представените документи, като част от изпълнителното дело № ** по описа на ЧСИ Добромир Даскалов , е че това производство не е приключило , а по молба на ищеца по настоящото дело, като обезпечение на предявения иск по чл. 439 ал.1 ГПК, съдът е допуснал спиране на изпълнението по същото изпълнително дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

В настоящия случай е предявен иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение или съдебно решение ,като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.

Ищецът е предявил установителен иск срещу взискателя в изпълнителното производство за установяване несъществуването на вземанията му, за които са издадени две заповеди за изпълние по чл. 410 ГПК и съответно два изпълнтителни листа. Искът по чл.

439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради и което надлежна страна по него се явява именно взискателят в изпълнителното производство. Не еспорно и се установява от представените документи по частното гражданско дело в заповедното проиводство и докуменните приложени към изпълнителните производства , е че изпълнителните листове са издадени в полза на ответника , който е взискател в изпълнителното производство.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато 3 взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

От тук следва извода, че релевантният момент за преценка относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перемирано изпълнително производство, е последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече прекратеното поради перемция изпълнително производство.

Правните последици на перемцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил това. При перемцията тези последици водят до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство. Изключение е създадено единствено по отношение на третите лица.

В настоящият казус от значение е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по отношение на процесните вземания. В случая взискателят с две молби съответно от 31.10.2019 г. и от 15.11.2023 г. е поискал от ЧСИ да извърши спарвки за имущественото състояние на длъжника, но заедно с това е поискал да наложи запори по негови банкови сметки / в ДСК и в ОББ/. Двете молби валидно са прекъсвали довността , а от датата на последната молба , в която взискателят е поискал налагането на запор по банкова сметка е започвал да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен. Поради това и следва да се приеме , че давността за дължимите към този момент вземания по двата изпълнителни листа не е била изтекла , тъй като преди изтичане на петгодишния срок е поискано извършването на ново валидно изпълнително действие, което е прекъснало тази давност.

В тази връзка следва да се имат предвид и разясненията данени в т. 3 от ТР № 2 / 2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС , в мотивите от което е посочено :

„...води до прекъсване на давнността , молба , в която е посочен начина на изпълнение…“.

Освен това се приема че, след отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. , висящността на изпълнителното производство / дори и в случаите на настъпила перемпция/ не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116 б.“б“ ЗЗД не се отнася. Затова в същото ТР / т.3 / се дава задължително тълкуване, според което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Такъв е настоящия случай, тъй като от 31.10.2019 г. до 31.10.2021 г. по това изпълнително дело , действително взискателят не е 4 поискал и не са извършвани изпълнителни действия и след този момент е настъпила перемпция, но тя е без значение за давоността съгласно т.3 ТР № 2/2023 г.